Снимка: Интернет
Източник: РСМД
Франция има производство на ток от ядрена мощност от 537,7 TWh, осигуряваща 70,6% от общата електроенергия, най-високият процент в света. Това се дължи на няколко исторически фактора и мотива, основният от които е политиката на Де Гол през 60-те години да гарантира, че Франция ще остане велика сила, способна да се конкурира със САЩ и Съветския съюз.
Въпреки че в днешно време може да изглежда трудно да си представим, през 1950-1960-те години Франция е била империя, обхващаща няколко континента (напр. Индокитай и Алжир) и като такава е била по демография, териториални притежания и БВП, способна да представи алтернатива на двете суперсили. След разпадането на Френската империя през втората половина на 20-ти век, Франция се превръща в „средна“ сила, дори ако остава най-голямата морска територия в света и притежава земя в Африка, Латинска Америка (Френска Гвиана), а в далечната територии като Френска Полинезия.
Желанието на Де Гол да развива ядрени изследвания, макар и за военни цели, доведе до паралелното развитие на френската гражданска ядрена енергия, което беше необходимо за производството на големи количества радиоактивни компоненти за бъдещия ядрен арсенал. Въпреки че Франция не успя да се справи с САЩ и днес остава зад Русия и Китай, цивилните аспекти успяха да превърнат страната в ядрен рай с чиста и достъпна енергия.
Основно притежавана от френското правителство (85% от акциите на компанията), Électricité de France (EDF) е основната компания за производство и разпределение на електроенергия в страната, която отговаря за нейните атомни електроцентрали. Докато гледаме френското ръководство, EDF остава силно задлъжнела. Рентабилността му е пострадала от рецесията, която започна през 2008 г. и реализира печалба от 3,9 млрд. Евро през 2009 г., която спадна до 1,02 млрд. Евро през 2010 г., като провизиите възлизаха на 2,9 млрд. Евро. Като цяло основният проблем във Франция остава правителството и докато държавата отговаря за ядреното производство (EDF), компанията не трябва силно да повишава ефективността си, за да оцелее.
Като такъв, интересен вариант за бъдещето на френското ядрено производство ще бъде приватизацията, тъй като големите компании ще увеличат ядрения капацитет и ще оптимизират производствените разходи, като същевременно намалят броя на хората в администрацията. Общественото мнение и френското правителство са против тази идея, тъй като това би дало на частния сектор по-голяма гъвкавост и би могло да доведе до опасения за безопасността, докато реалността вероятно е обратната, тъй като управлението на правителството е основният проблем и причината, поради която услугите са по-малко ефективен от частния сектор, както може да се види в почти всеки аспект, в който участва публичната администрация (например НАСА, за разлика от SpaceX).
Френската администрация може да приватизира производството на ядрена енергия, като същевременно определя закони и гарантира спазването от страна на частния сектор, което би означавало, че френското правителство ще гарантира безопасността на производствените стандарти, докато доставчиците на ядрена енергия ще оптимизират ефективността на производството, както вече беше направено с авиокомпании и телекомуникации.
Въпреки че Франция успешно управлява гражданската ядрена енергия на национално ниво има пропуснати бизнес възможности в ядрената област. Може да сме очаквали Франция да създаде повече ядрени съоръжения във Френска Гвиана, за да продава електричество на съседните латиноамерикански държави, като по този начин увеличава печалбите на континент, който изисква повече. Същото важи и за Европа, тъй като при затворени германски ядрени съоръжения Франция би могла да увеличи вътрешното производство, за да се превърне в атомната електроцентрала на Европа, ползотворен бизнес, предвид френския опит в тази област и голямото търсене на електроенергия в Германия, Италия, Испания, Белгия и Швейцария, за да назовем само няколко.
В този смисъл Русия успя да внедри по-бързо иновации и сега предлага плаващата атомна електроцентрала, която има огромен потенциал в развиващите се страни, с перспектива да се превърне в световен лидер в този нарастващ сектор.
