Станислав Бъчваров
Вместо след избори прожекторите да светят над избирателите и техните проблеми,те пак осветяват политиците – дневният ред е кой с кого ще се коалира, или кой кого ще доминира.И докато някои политически пехливани се хвалят,че са преборили другите,гражданите се чудят дали този път „ще ги оправят” или следващия. Ниската избирателна активност от изборите на 11юли ни казва най-малко две неща: първо – хората са уморени от избори и второ – при евентуални нови избори отново няма да има изявен победител,а може да стане и по-зле.Например, ГЕРБ отново да станат първи, въпреки удара,който понесоха,а още по-ниската избирателна активност да изведе на хоризонта доскорошните патерици на Борисов – патриотите.Не липсват и други стряскащи сценарии(!).
В задачата се пита дали родните ни политици са готови да прескочат персоналните си бариери, или ще „заметат под килима” всичко направено от миналогодишните протести,служебният кабинет и машинното гласуване. Истинската демокрация предполага решенията да се взимат от всички,които участват в промяната на дневния ред. В нашия случай това са ИТН, ДБ, БСП и ИСМВ. Останалите две парламентарно представени партии ГЕРБ и ДПС нямат обществената легитимност, нито искат да променят каквото и да било в държавата. Борисов и ГЕРБ водят класацията в безсъдържателното говорене и оплаквания, а ДПС мълчат и дебнат изотзад, кой ще сгафи, за да го обвинят.
Трябва още в началото да кажем,че не всичко се върти само около лидера на „Има такъв народ” – г-н Слави Трифонов. Той не е единственото „дете” в семейството и не заслужава по-различно отношение спрямо лидерите на останалите партии,които заявиха, че искат България да продължи напред. Все пак еднаквия статут на ‘лидери’ предполага равенство между Христо Иванов, Мая Манолова, Корнелия Нинова и Слави Трифонов,а не обратното – неравенство.
Какво произведе г-н Трифонов с представения от него кабинет? Накратко-ясно изявена доминация над другите от типа “West-Rest/Западът и останалите/” – те богатите, умните и красивите и всички останали, които трябва да ги слушат. Това обаче не се хареса на общественото мнение и плановете на лидера на ИТН бяха пресечени, поне временно. Последвалата пресконференция на „Има такъв народ” също не успя да убеди гражданите в правотата на поведението им. Причината е,че за демократично управление е необходим повече от един играч. Ето един обоснован работещ вариант:
Промяната би могла да тръгне от лидера на БСП – г-жа Корнелия Нинова. Тя трябва да обяви поне в лично качество,че не желае третия мандат и симпатизира на идеята служебния кабинет да стане и редовен, и ще подкрепи това, ако бъде внесен с мандата на друга партия. Смислите към третия мандат идват оттам, че на пресконференцията на ИТН стана ясно, че те ще предложат отново свой собствен кабинет, а другите партии почти категорично заявиха, че няма да дадат подкрепа, в случай на поредната липса на конструктивен диалог. Следват ГЕРБ, които със сигурност няма да осъществят управление заради изолацията си и се стига до връчване на трети мандат. С такова евентуално действие г-жа Нинова освобождава президента Румен Радев от моралното му задължение да даде третия мандат на партията,която го е издигнала. От което следва,че г-жа Нинова прави опити да покаже коалиционна култура. Тоест, че не желае нито постове,нито главна роля. В тази ситуация много по-лесно и логично за президента Радев е да даде третия мандат на Демократична България,защото коалицията на Мая Манолова няма същата електорална тежест,оттам и легитимност да прави/предлага кабинет. Освен това Нинова трябва да излезе и да изговори това, че не желае третия мандат още преди Слави Трифонов да е внесъл своя проект за кабинет. Защо? Защото, ако Нинова предварително заяви отказ от мандат, Трифонов ще е поставен в неизгодната позиция да отказва вече не на БСП, а на ДБ. Ако и това направи,партията му е на път да се срине в минимални срокове.
Тук е мястото и на другите партии, които обявиха БСП за „статукво”, да поразмислят и да влязат в преговори с левицата, особено след техен жест за отказ от мандат. Повече от ясно е, че без гласовете на БСП, няма как да има правителство. Христо Иванов иска да сменя модела ГЕРБ-ДПС и в голяма степен изгради кампаниите си върху този акцент. Неговият единствен вариант да реализира мандат, освен с ИСМВ и ИТН е и с гласоветена БСП, колкото и да не му се иска. Време е формацията му да покаже т.нар. realpolitik,а не само безалтернативно да повтаря,че с „комунисти” няма да управлява. От Изправи се!Мутри вън! имат допирни точки с БСП по отношение на социалните си политики. Оттук нататък „топката” е обратно в полето на Слави Трифонов. Той няма право да откаже да подкрепи служебния кабинет за редовен, ако е предложен от ДБ, защото именно Трифонов му даде положителна оценка и то на няколко пъти. В противен случай,ако не пожелае да направи това рискува да бъдат „изсветлени” негови зависимости, за които и без друго има не малко аргументи. Не е пресилено да се каже, че от такъв сценарий печелят всички,особено избирателите. Г-жа Нинова и БСП могат да покажат, че не са статукво, което желае постове. Христо Иванов ще получи третия мандат, което само по себе си е признание. Слави Трифонов доказва, че не е „кукла на конци”. Мая Манолова засвидетелства, че неслучайно е в парламента, още повече самата идея за лансирането на служебния кабинет за редовен бе подета точно от нея и подкрепена от Христо Иванов.
Ключовата роля е в поведението на ИТН, БСП и техните лидери. Ако Трифонов е кукловод, ще се разбере, дали е умен кукловод, нещо което към момента е под въпрос, поради пълната липса на диалогичност и проява на егоцентризъм. Ако ли е марионетка, чиито конци някой дърпа и това неизбежно ще лъсне, ако Нинова откаже третия мандат. Ако тя обаче не го направи, неизбежно ще се превърне в изкупителна жертва пред обществото и собствената си партия. В обратния случай, вината и отговорността за нереализиран кабинет ще легне изцяло върху плещите на Трифонов и компания.
Когато в едно общество има консенсус по дадена тема,тя не може да се отхвърля с лека ръка. Ясно и отчетливо сред хората съществува мнението,че министрите от служебния кабинет допринесоха за демократизация и временен финансов стабилитет на страната. Въпрос на политическа грамотност и добронамереност у лидерите на четирите партии е това да бъде продължено. Ако някой от тях тръгне срещу идеята,разбира се, избирателите си запазват правото да посочат с пръст виновника за поредния пропуск и отговорността му към българското общество и държава.
