Автор: Борислав Ангелов
На 8 септември излезе новината, че Софийският градски съд насроча на 12 октомври Конгрес на БФС за избор на президент и Изпълнителен комитет. До това решение се стигна, след като БФС не уважи искането на повече от 1/3 от клубовете да бъде проведен Конгрес, което беше внесено от Димитър Бербатов и неговият екип. Още същия ден Изпълкома на БФС взе решение да се проведе редовен конгрес на 18 март 2022 г.
В БФС отдавна е водеща максимата, че над тях са само боговете. Запознати с обстоятелството как четат законите и как биват прилагани през годините от родното футболно ръководство не бяха изненадани въобще. Както и от самото връщане в края на април отново начело на федерацията на вече подалият оставка Борислав Михайлов. Това се случи след избор на временен президент и няколко неуспешни опита да се проведе конгрес за избор на президент. Пандемията от Covid 19 беше използвано умело за да не
се осъществи това дело на практика. За не малко хора те въобще не са имали такова намерение и нямаха нищо против да си вървят така до редовния конгрес през 2022 г. Не виждаха и смисъл няколко месеца по-рано да се прави подобно упражнение. От родната футболна централа се захванаха с неговото провеждане едва тогава, когато Софийският градски съд не уважи жалбата на БФС срещу извънредния. Самата жалба беше с предизвестен край, тъй като решението на съда за 12 октомври беше окончателно. Нищо чудно това да е част от стратегията на настоящото ръководство на футболния съюз да бъде обжалвано всяко едно решение на предстоящия октомврийски конгрес, което не е в тяхна полза и не им изнася.
Съгласно устава на БФС сред неговите цели присъстват популяризиране на футбола като спортна игра и подпомагане на неговото разпространение в страната, както и утвърждаване на националния и международен престиж на българския футбол. Да, ама не, както би казал Петко Бочаров. Настоящият президент на БФС е начело от 21 октомври 2005 г., като има хора в неговия Изпълкома и от преди 2005 г. от тогава насам националният ни отбор има нула класирания на европейски и световни първенства. Стремглаво пада класацията на ФИФА, което е съчетано от падане при теглене на жребии от една урна в по-ниска. На България се гледа като на отбор с минали славни години. Временните проблясъци са за заблуда на наивниците. Нека не се заблуждаваме, че големият ни наскоро успех над Италия като гост е не защото сме толкова сили, а защото на нас се гледа като аутсайдер и от тук подценяването. В миналото отбори като Италия ни търсеха контроли преди решителни срещи за класиране на голям форум или да видят докъде са стигнали. Не случайно върви анекдотът, че националният ни отбор е водещ кандидат за нобелова награда за мир, тъй като не бие никой. Започваме подготовката за класиране за следващия голям форум още преди не да е свършил настоящия, а да е започнал. И така керванът с обещанието за светло бъдеще на родния футбол под вещото ръководство на изпълкома върви 16 години.
За БФС всички други са виновни, но не и те самите. Самите те са чисти като сълза, даже и когато са нагазили до уши в тинята от техните собствени действия. За неуспехите на националния отбор са редовно обвинявани футболните клубове и школи. А в действителност какво е направила федерацията да се популяризира футбола у нас, да се развива и подпомагат футболните школи. Сигурно ще изредят програми, екипировка и т.н., но какъв е крайният резултат се пита в цялата загадка. Ние нямаме нито един футболист в отбор в най-горната лига на първите пет първенства в Европа. Да не говорим във водещ отбор, който да се бори за титла и т.н. За какъв престиж можем да говорим международен на българския футбол през последните години. Хайде да не се заблуждаваме, че това било участието в разни комисии, подкомисии и т.н. в УЕФА или пък ФИФА.
Българският футбол се нуждае не е стабилност, каквато виждат в оставането си на власт от ръководството на футбола, а от революционна промяна, която минава през избора на нов президент на БФС и изпълком от нови лица. Не съм любител на лустрацията, но може да се помисли да бъде въведена за ръководни постове на участващите в случващото се в родния футбол през последните две десетилетия. Същото може да се въведе и за лицата част от различните комисии към федерацията. Защо пък не и на мандатност. Не е тайна, че липсата на мандатност води до форма на феодализация и олигопол в една или друга организация. На изграждане на зависимости и подчинение. Да прочетат ако не вярват Аристотел или Михелс.
Да няма съмнения, че се управлява със страх и удари под пояса. Тъй като самата федерацията трябва да се бори срещу всички неспортменски прояви. Да няма съмнение върху избора на делегати и подкрепа за един или друг кандидат за президент на БФС чрез инструментариума на футболния съюз или зависимостта от финансирането на един клуб, включително чрез общини или връзки с общински съветници и политици.
Има едно клише, което често се използва у нас, че състоянието на българския футбол е отражение на това в държавата. Впрочем има голяма доза истина и ако искаме да се отлепим от дъното то индикатор за промяната защо да не бъде точно футбола. Не се ли осъществи тази крачка на 12 октомври, то няма грам защо да не се учудваме, че имахме да парламента без да може да се състави парламентарно мнозинство, което да избере редовно правителство. Нямаме ли октомврийска революция във футбола ще продължим да преоткриване нови дълбини с частични проблясъци. Да си бърборим и пишем трето десетилетие, че първенството трябва да се администрира от професионалната лига. Да има отчетност и прозрачност на изразходваните средства, което да включва не само публичните. Не само формално. Да защитава безпристрастно интересите на българските клубове, което означава да спре да бъде за едни майка, а за други мащеха. БФС трябва да престане да бъде една зле управлявана корпоративна организация, а да бъде сдружение, което осъществява своята дейност в обществена полза, както е и по българското законодателство. Ако ли не гласовете с призив за нова федерация, подкрепена и призната от държавата ще започнат да се чуват все повече. Медийният комфорт рано или късно ще рухне под напора на своята тежест. Опорката, че ФИФА и УЕФА няма да я признаят остава за вярващите и чакащите светлото бъдеще на родния футбол през последните 16 години.
