Иван Кърчев е юрист, докторант в Юридическия факултет на Пловдивския университет “Паисий Хилендарски“. Експерт по изборен процес, с над 12 години практически опит като член на РИК17 Пловдив област и секретар на ОИК Марица
Компетентността на изборната администрация продължава да бъде проблемна
2021 година несъмнено може да се определи като „изборна година”. Три пъти избирахме Народно събрание, балотаж за президент и вицепрезидент, на места гласуваха на частични местни избори, а в някои общини имаше и местни референдуми. И макар че поредица от избори беляза годината, проблемите остават.
Най-големият се оказва липсата на достатъчна подготовка сред заемащите позиции в изборната администрация, начело с ЦИК. 48 часа преди изборите на 14 ноември ЦИК задължи секционните комисии да направят преброяване на контролните разписки от машините. Досега такъв абсурд не е имало – ден преди началото на изборния старт държавен орган кардинално да промени правилата. Нито членовете на РИК имаха опцията да обяснят на секционните избирателни комисии с точност как да процедират, нито секционните комисии след това правилно приложиха разпореденото „задължение”. Наблюденията сочат, че голяма част от комисиите са подходили формално, преписвайки данните от финалния протокол на машината, без реално да броят разписките. Така много от съставите на СИК решиха, че няма да следват „прищевките“ на Централната избирателна комисия. Големите въпросителни остават по темата за резултата от наложеното „упражнение“ и води ли той до поставената цел – да бъде проверена надеждността на машинния вот. По-скоро движението в омагьосан кръг е на път да продължи и при следващи избори, независимо дали са национални или местни.
Друг проблем, който предстои да бъде решаван, е намаляването на партийната квота в изборната администрация (ЦИК, РИК, ОИК, СИК) и замяната ѝ с реално подготвени кадри, притежаващи необходимата компетентност и прилагащи ефективно Изборния кодекс и цялата нормативна уредба. Проблемно се оказва включително текучеството на лицата в секционните комисии, което води до прояви на некомпетентност и редица грешки в работата. Това може да бъде преодоляно с въвеждането на мандатност за членовете на СИК – подобно на принципа при съдебните заседатели. По този начин и членовете на СИК стават представители на обществеността, но в системата на изборния процес и то без да са обвързани с партийни квоти и защита на политически интереси. Следователно един състав на СИК действа в рамките на 4 или 5 години и е задължен да проведе всички видове избори и референдуми, попадащи в този период. След като съставът на СИК е постоянен, са налице възможности за регулярни обучения, които да заменят традиционните обучения, набързо провеждани дни преди избори и често с ниска резултатност в усвояването на нормативните положения.
В перспектива, чрез партньорско споразумение между университетите и администрацията, може да бъде предвидено и регламентирано задължително участие на студенти в съставите на СИК – студенти от хуманитарните специалности и особено от направленията, обучаващи по специалности с административна и правна квалификация. Това участие може да бъде прокарано под формата на компонент, влизащ в преддипломния или дипломния стаж на студентите.
Според сега действащото законодателство органите и институциите, които са ангажирани с произвеждането на изборите са над 20. Те обаче подлежат на редукция, а такова действие ще приложи по естествен начин филтрация в компетенциите на лицата от съответните структури, които администрират изборите.
При действително съществуваща професионална изборна администрация с установена йерархична структура изборният процес следва да бъде облекчен и да се неутрализират „дефектите” в сегашното му състояние. Той е тромав, налице са и излишни процедури. Такъв е случаят с пазенето от полицията на неизползвани бюлетини, останали след края на изборния ден. Безпредметно е да се охраняват също машината, след като резултатите са снети във флаш памет, и финалните протоколи. Тези изисквания забавят значително работата на полицията по придвижването на членовете на СИК до РИК и до изчислителния пункт за отчитането на резултатите. Не се пести и човешкият ресурс под пагон.
Неразрешен остава и следният въпрос – как служители от общинската администрация сами преценят дали едно лице е трудноподвижно и дали то има право да гласува в подвижна кутия, посетено в дома си. Към днешна дата това право на служител от администрацията е записано в Изборния кодекс, макар че силно противоречи на здравни и медицински норми, а и на логически изводи.
Оптимизирането на избирателните списъци е поредният проблем. Наложително е да се прояви политическа зрялост и отговорност за въвеждането на активната регистрация – лице, което желае да упражни активното си избирателно право предварително да заяви това и да бъде включено в избирателен списък по постоянен адрес. За местни избори вече е въведена т.н. „уседналост” от 6 месеца. Аналогията на принципа позволява да се постави в дискусия и въпросът за уседналостта, отнесена към национални избори. По този начин ще спре спекулацията с гласуващите българи зад граница – било то в държави-членки на ЕС, било то в държави извън Европейския съюз. Вариант за това е разширяване на ролята на „квалифициращите обстоятелства”, насочени към упражняване на избирателното право, независимо че и сега съществува положението „квалифициращи обстоятелства”. Потвърждение на това е възможността да се гласува по настоящ адрес, ако лицето предварително писмено е заявило в определен срок преди изборния ден, че желае да бъде включено в избирателния списък по настоящия си адрес и да бъде заличено от избирателния списък по постоянния си адрес. Ако избирателят не е направил тази административна постъпка и в деня на избора не се намира в населеното място по постоянния си адрес, той всъщност няма право да гласува. В същата посока – на потенциално нововъведение, е и функцията за активирането на принципа „уседналост”, отнесен към национални избори. В случая „уседналостта”, държа да подчертая, не е лишаване от основно конституционно право, а представлява условие за упражняването на това право.
Налага се да бъде ясно утвърдено и дали типът на гласуването в България е електронен – с машина в контролирана среда, каквато представлява помещението на СИК, или ще се продължи с хибридния вариант – машинно гласуване и гласуване с хартиени бюлетини, както е в секционните избирателни комисии с под 300 избиратели.
Парадоксът сега в Изборния кодекс е, че СИК с машинно гласуване получава в предизборния ден толкова хартиени бюлетини, колкото са избирателите в списъка. На изборите от 14 ноември, протекли 2 в 1, имаше СИК с по 1000 избиратели. Тези комисии получиха общо по 2000 хиляди хартиени бюлетини за двата вида избор.
В действителност използвана беше само по една бюлетина – тази бюлетина, която бе поставяна като образец на таблото пред СИК. Останалите се оказаха ненужни, а анализът води към заключението за напразно изразходвани милиони левове, тъй като остатъчните бюлетини спадат към графата „неизползвани” и след изборите се унищожават по установен ред.
Недоумение буди още фактът, че уж вървим към електронно провеждане на изборите, а след техния край се попълват до 28 листа хартиени документи – поне толкова бяха на последните избори в секционните избирателни комисии с по 2 машини. В онези, в които имаше само една машина, попълваните хартиени документи бяха наполовина, но това пак е много. И навярно напълно излишно. Сега протоколът има чернова и белова. Черновата не само че трябва да се попълни, но за нея се изисква и копиране. То се явява излишна операция. Неясно остава защо се прави това действие, но такива са Методическите указания на ЦИК, а Изборният кодекс дори не дава отговор на този въпрос.
Беловата на протокола с резултатите пък е трипластова. Единият екземпляр отива в ЦИК чрез РИК, вторият остава в съответната Областна администрация, а третият се връща в съответната общинската администрация. Към всеки от тези екземпляри има по една разписка, издадена в Изчислителния пунк към РИК от служителите на „Информационно обслужване”. Същевременно беловата на протокола с резултатите в комплект с разписката се сканират и се адресират към ЦИК по електронен път – това ги превръща в своевременно видими в интернет пространството, след като са качени на страницата на ЦИК. И още една усложненост – в деня след изборите същите тези екземпляри трябва да бъдат подредени и представени в ЦИК във физическа форма.
В допълнение процедурата налага и утежнената технология печатните документи да се подписват от СИК, РИК и фирмата преброител. И към всичко това от СИК с машинно гласуване се прибавя и финалният резултатен протокол от машината! Шеговито настроени членове на СИК нарекоха протокола „шалче с числата” заради метричната му дължина. В изборите за Народно събрание на 14 ноември той стигаше до 2 метра. Това неминуемо забавя работата и отчитането на резултатите от съответната избирателна комисия. Премахването на излишната бумащина е алтернатива да бъде решен проблемът с препълнените събирателни зали, където върху чувалите с изборните документи може да се видят „спящи” членове на СИК, унесени от дългото среднощно чакане да отчетат резултатите.
Централната избирателна комисия и Общинските администрации не се нуждаят от отделни екземпляри на протоколите с изборните резултати. Достатъчно би било да остане само един екземпляр в РИК, който се пази до провеждането на избори от същия вид. Флашките са напълно достатъчни за валидиране на резултатите пред ЦИК. А дали ЦИК е достатъчно компетентна да предложи тези и други реформи в изборното законодателство, предстои да видим.