Снимка: Интернет
Материал на БНР
https://bnr.bg/post/101584634/zelenchuci
Независимо от европейското субсидиране и държавното подпомагане, производството на плодове и зеленчуци в България намалява. На потребителите се налага все по-често да купуват внесени от съседни страни плодове и зеленчуци, което връща в дневния ред разговора за тяхната цена и за качеството им.
Красимир Кумчев е един от големите агробизнесмени в България. Той смята, че агрополитиките у нас твърде често са част от проблема, а не част от решението му.
От дълги години в България има нелегален внос на препарати за растителна защита от Турция, припомня той.
По думите му няма логика в това, което се твърди – че тези препарати са канцерогенни и вредни за здравето, а същевременно у нас всеки ден на годишна база се внасят около 500 тона плодове и зеленчуци от Турция, пръскани „със същите тези отровни препарати“.
Според агробизнесмена, ако тези препарати действително са отровни, най-логично е да бъде спрян вносът от Турция. Ако пък не са такива, то би следвало да се разреши легалният внос на препаратите.
„Едното автоматично изключва другото и аз питам кое е вярното?“
Проблемът не е от вчера. През 2020 година при проверки в рамките на международна операция за няколко месеца у нас бяха задържани над 25 хиляди литра и близо два тона нелегални препарати за растителна защита.
Нелегалния внос го има, защото препаратите за растителна защита от Турция са пет пъти по-евтини от тези в България, пояснява Красимир Кумчев. Един от факторите турската продукция да е по-евтина е тъкмо този.
„По какъв начин можем да им бъде конкурентноспособни и да осигурим на българския потребител цена на краен продукт, който да може да си го позволи?“
При ябълките препаратите за растителна защита формират 30-35% от разходите на декар, дава пример от собственото си производство Кумчев.
В Турция този разход е пет пъти по-малко – 7%.
Според агробизнесмена съставките на разрешените и забранените у нас продукти за растителна защита са идентични. Разликата е само в цената.
„Тези продукти за растителна защита се произвеждат от десетина световни компании. Това не е продукт, който се произвежда в гаражи. След като е възможно турската страна, турското правителство да осигури толкова приемливо като цена на препаратите, логичен е въпросът защо ние да не го правим“, коментира производителят.
Забраната за внос на препарати е в сила не само за България, а за целия Европейски съюз, уточнява Красимир Кумчев.
„И целият ЕС в момента се храни с плодове и зеленчуци от Турция, третирани със същите тия препарати, които са забранени.“
Този тип политики вероятно са част от обяснението за все по-слабото производство плодове и зеленчуци у нас.
Делът на зеленчукопроизводството от общата произведена растителна продукция в страната ни е спаднал от 7,1% през 2020 г. на 4,6 през 2021 г.
„За една година наполовина. Ние нямаме производство. Имаме обаче Министерство на земеделието.“
Градинарите не искат да внасят нелегално забранени препарати, не искат и забрана на вноса на плодове и зеленчуци от южната ни съседка. Искат логични отговори на въпросите, които поставят години наред.