Снимка: Интернет
Материал на БНР
С течение на времето различията между президента и премиера ще стават все по-видими. И това е напълно естествено, защото правителството ще трупа негативи, които неминуемо ще се лепят и по държавния глава, ако той не се разграничи навреме от управляващите. Недоволството по адрес на изпълнителната власт ще расте, защото още отсега е видно, че въпреки всички заклинания за предстояща „генерална промяна на всичко“, виждаме как се прилага добре познатият модел от времето на ГЕРБ. Основните занимания на ръководената от „Продължаваме промяната“ коалиция е да маха неудобни на нея хора от важни позиция и да назначава на тях свои приятели. Някой ще каже, че няма нищо по-естествено от това всяка нова власт да маха предишните хора и да назначава свои. Да, естествено е. Обаче къде отидоха всички красиви приказки за това, че няма „наши“ и „ваши“ и че ще се назначават само доказани професионалисти? Точно така, в кошчето за боклук отидоха. Където по принцип отиват всички красиви приказки, които се говорят в предизборните кампании.
Като се абстрахираме от витиеватите тиради за „генералната промяна“ и се вгледаме по-детайлно в действията на правителството, ръководено от Кирил Петков, ще видим, че те почти не се различават от практиките на ГЕРБ. Например, в Закона за бюджета са вкарани разни преходни и заключителни разпоредби, с които се променят закони, намиращи се на светлинни години разстояние от бюджета. Друг пример – с възхита ни разказват как детските градини щели да станат безплатни и как това била невиждана социална мярка. Разбира се, че това не е никаква социална мярка, а пълна глупост. Всеки, който има малко дете, особено в София, ще ви каже, че проблемът изобщо не е в таксата за детската градина, която е нищожна. Проблемът е в липсата на детски градини. Ето в тази посока трябва да действат управляващите, а не да се хвалят, че са спестили 50 или 100 лева на месец на родителите.
Що се отнася пък до сферата на външната политика, там действията на премиера Петков се оказаха твърде далеч от професионалния подход. Имам предвид най-вече отношенията ни със Северна Македония. Инфантилният ентусиазъм, с който Кирил Петков подходи към тази толкова сложна тема, вече го закопава. Докато новоизлюпеният дипломат се хвалеше колко прекрасно се разбирал с македонските колеги, те буквално започнаха да се подиграват с него. Президентът Пендаровски подхвърля на г-н Петков бучка захар, сравнявайки го с Мандела, и едновременно с това се среща със сепаратистите от ОМО „Илинден“ и казва, че и дума не можа да става за вписването на българския народ като държавотворен в македонската конституция. Премиерът Ковачевски, другият „голям френд“ на Кирил Петков, уж му беше обещал съвместно честване на годишнината от рождението на Гоце Делчев, а после се изниза по терлици чак в Брюксел, оставяйки доверчивия ни министър-председател да се чуди откъде му е дошло. Като капак председателят от македонска страна на съвместната исторически комисия каза, че най-добре би било комисията да си била починела за година-две. Тъй като само дни по-рано нашият премиер каза, че комисията щяла да заседава много по-интензивно, сега той отново се оказва в ролята на човек, който мига като мишка в трици. Изобщо за много кратко време г-н Петков нагледно демонстрира какво НЕ бива да правиш, ако искаш да постигнеш успехи в областта на външната политика. При положение че не ти, а именно „македонската влада“ е в ролята на просителя, не бива да тичаш като изоглавен до Скопие. Не е добре да обясняваш постоянно какви страхотни приятели сте с „македонските колеги“, когато всички виждат как новите ти „приятели“ буквално се подиграват с теб.
При тези очевидни гафове е напълно обяснимо защо президентът Радев иска да се разграничи колкото се може по-рано от премиера Петков. Факт е, че „Продължаваме промяната“ не е „президентската партия“, както я наричаха при появата ѝ. Но също така е вярно, че господата Петков и Василев никога нямаше да имат този електорален успех, ако Румен Радев не ги беше включил в първото си служебно правителство. С времето обаче феновете на ПП ще намаляват, а критиците ще се увеличават. Президентът разбира това и ще направи всичко възможно, за да се освободи от този баласт, който с времето ще става все по-тежък.
