Историята на 9 май може да приемем за добре известна. През 1945 година на тази дата е подписана капитулацията на Германия. Според историци, когато на подписването на капитулацията германският фелдмаршал Кайтел видял френски представител, той попитал съветския маршал Жуков дали и французите са ги победили.
Този епизод е интересен, тъй като точно пет години по-късно на същия 9 май е направена първата крачка към изграждането на Обединена Европа, тогава преди всичко към икономическата и интеграция. Тогава инициативата взема френския министър на външните работи Робер Шуман. Той прочита декларация, с която инициира създаването на европейско обединение за въглищата и стоманата. Предложението на Шуман е протегната ръка към Германия, с която французите за 70 години водят три кървави войни.
Но да си мислим, че изборът на дата за този дипломатически акт е случаен би било твърде наивно. Какво е отношението на целия западен свят към датата 9 май се видя на 60-тата годишнина през 2005 година. Тогава Владимир Путин все още минаваше за добър, а Западът харесваше неговият модерен, десен, „християндемократически“ профил. Но не Путин, а ветераните от Червената армия, победила във войната, събраха в Москва президентите на САЩ, Франция и Китай, премиерът на Великобритания и канцлерът на Германия заедно с още десетки други държавни лидери от целия свят. Тогава нямаше съмнение какво точно се празнува на 9 май и защо е ден на Европа.
Но извън самата дата има и други политически събития от историята, които може би малко познаваме или по-скоро е модерно да забравим. Приемаме, че Обединена Европа се случва заради идеите на Жан Моне, заради дипломатическите усилия на Шуман и лидерството на Конрад Аденауер. Но историческата обстановка в първите години след 9 май 1945 година, спускането на „Желязната завеса“ и оформянето на новото противопоставяне в Европа със сигурност са имали по-голямо влияние върху политиката на Запада, отколкото наистина смелите и благородни, звучащи красиво идеи на няколко мечтатели, пък били те и по-влиятелни.
Реалната хронология на събитията между 9 май 1945 година и 9 май 1950 година е изключително интересна. На 5 март 1946 година Уинстън Чърчил произнася прословутата реч, в която говори за спускането на „Желязна завеса“ в Европа. Западният свят тръгва по стъпките на изграждане на обща система за отбрана. През пролетта на 1948 година в Брюксел е сключен договор за отбрана. Създава се ЗЕС – Западно-европейски съюз. Тази организация не престава да съществува след образуването на НАТО през 1949 година, но на практика няма голямо значение и ролята и е по-скоро формална. Всъщност веднага след сключването на договор за ЗЕС започват преговорите за създаване на НАТО. Разликата между двете структури е съществена – в ЗЕС няма как да членува САЩ, а без американците един такъв отбранителен съюз даже не звучи сериозно.
Какъв е съветският отговор?
На военното прегрупиране и обединение лошият Сталин, „диктаторът“, „тиранинът“, „агресорът“ и т. н. реагира вероятно по много неочакван за Запада начин. През януари 1949 година не е учреден Варшавският договор. Източният военен блок се създава едва през 1955 година, когато Сталин вече го няма. Но 6 години по-рано, докато на Запад се готвят за военен отговор на мнимата съветска заплаха, Съветският съюз и неговите съюзници създават Съвета за икономическа взаимопомощ – СИВ. На агресивната военна интеграция на Запада се отговаря с мирна, икономическа интеграция.
По-младите сигурно не знаят нищо за СИВ, а и по-възрастните вероятно го помнят само като име. Някои биха казали, че това е източния аналог на Европейската общност. Но хронологията показва, че те биха сгрешили. СИВ е създаден преди даже инициирането на обединителни икономически процеси в западната част на континента. Идеи на изток и на запад е имало, има и ще има всякакви. Но е факт, че Варшавският договор възниква през 1955 година като отговор на НАТО. Не бива да храним никакви илюзии и затова, че икономическата интеграция на Запада е отговор на създаването на икономически блок на Изтока. Ако не беше Сталин и неговия СИВ, идеите на Моне и Шуман най-малкото щяха да отлежават още дълго време. На практика заслугата на Червената армия за обединението на Европа е двойна – първо с победата над нацистите, а след това и с поставянето на началото на икономическата интеграция на Стария континент.
Та по тоя повод на 9 май, мислейки си за Обединена Европа, е хубаво да отдаваме нужното уважение, както на Червената армия освободителка, така и на нейния върховен главнокомандващ и разбира се на Съветския съюз, които положиха основите на мира и икономическата интеграция в Европа.
С днем победы!
