Наталия Киселова е преподавател по Конституционно право в СУ „Св. Климент Охридски“ и в Академията на МВР. Доктор по право (2008) с тема на дисертацията „Парламентарен контрол“. Доцент (2018) с тема на хабилитационния труд „Политически права на българските граждани“. Ръководител на магистърска програма „Международна сигурност“. Председател е на Контролния съвет на СУ „Св. Климент Охридски“. Наред с преподавателската си работа последователно е експерт в постоянната Комисия по въпросите на държавната администрация в Народното събрание (2006-2009), държавен експерт в Съвета по законодателство към Министерство на правосъдието (2010-2012), съветник (2012-2016) и секретар (2016-2017) по правни въпроси на президента на републиката, член на Комисията по българско гражданство (2018-досега).
– Общото събрание на Софийския университет отхвърли идеите на просветния министър за реформа, кои са Вашите основни аргументи да не сте съгласни с него?
– Общото събрание на СУ „Св. Климент Охридски“ обсъди предложените за обществено обсъждане проекти за подзаконови актове от министъра на образованието и науката. Всички изказвания на колегите бяха в една посока – промени за повишаване на качеството на науката в българските университети и в БАН – да, но не по този начин. Защо? Защото предложенията се основават на §17 от Закона за държавния бюджет за 2022 г., а това е акт с едногодишно действие. А предложените проекти се отнасят до нови критерии за академично израстване (различни и завишени в сравнение с въведените през 2018 г.) и „доброволно“ извънредно атестиране на работещите преподаватели в държавните университети. Всъщност последното беше оценено като посегателство върху академичната автономия в държавните университети. Софийският университет като академична общност, а и отделните факултети, имат самочувствие, че науката е на световно ниво в някои сфери, но подхода – с обратна сила да се въвеждат правила за атестиране не беше одобрен. Затова и призовахме министъра да оттегли проектите и да бъдат съществено преработени преди да бъдат приети.
– Според Ваши колеги трябва да има различни подходи спрямо различните науки. Има ли логика в една такава позиция?
– В действащите критерии има нюанси между различните сфери на научното познание. В някои научни направления се изисква монография, в други – статии са достатъчни за растеж в академична длъжност. В предложения проект за изменение на Правилника за прилагане на ЗРАСРБ разликите се заличават, направено е уеднаквяване. Няма мотиви, няма аргументи, защо се прави. Не коментирам, че 3.6. Право в проекта е определено като „Правни науки“ (разминаване, което може само да ни кара да се усмихнем) напр. Науките са различни и в тях се различават различни начини за провеждане на научното изследване. В точните науки се пишат кратки статии с авторски колективи, в обществените и в хуманитарните науки – монографии с един автор. Защо се заличава разликата между статии и студии? Защо се стимулира всеки преподавател да пише учебник? Защо се търсят цитати само в определени платформи? Защо се заличават направените до сега усилия с Националния референтен списък? Защо не се прави разлика между висшите училища, които имат образователна дейност наред с научните проучвания. За БАН научната дейност е единствена. Критериите обаче са еднакви. В едни университети задължителната аудиторна заетост е 360 часа, при нас в СУ е по-малка 270 – 300 часа, но все пак основните ни занимания са с бакалаври и магистри. Дава се също така възможност чиновниците от МОН да тълкуват и преценяват неясните критерии. Няма да коментирам списъците на МОН, които ще съдържат одобрени издателства. Това може да се оцени като държавна помощ по смисъла на европейското законодателство. Не разбирам разминаването между „научни“ и „академични“ издателства.
– А доколко проблемът науката в българските висши училища идва от липсата на достатъчно финансиране, което реформата цели да избегне? Иска ли държавата по-високо качество за същите малко пари?
Разговорът за парите е в основата на всяка човешка дейност. Изрично колега призова да не се противопоставят учители на университетски преподаватели, въпреки че няма атестиране с обратна сила за учителите, за да им дадат повишените възнаграждения. При преподавателите в университетите заплатите не се повишават (бяха повишени от 01.02.2021 г.), а за да се получи пълния размер се въвежда извънредното атестиране. Ако към август – септември 2022 г. преподавател не отговаря на критериите за заемане на съответната академична длъжност ще има 1 година, за да ги покрие. Ако не успее – прекратяване на трудовия договор. Мисля, че не е необходимо да призовавам да се види трудовия договор всеки работещ във висше държавно училище и да констатира, че като основание за заемане на длъжността главен асистент / доцент / професор е Кодекса на труда и Закона за развитие на академичния състав и не е допустимо въз основа на Методика (няма такъв подзаконов акт!) да се въвежда задължение за изменение на трудовия договор като ново основание за прекратяване на безсрочен договор. Затова и е сега натиска университетите да си променят правилниците. И има малък морков – 20 млн. лв. Инак одобрените от Народното събрание средства няма да бъдат предоставени. И пак казвам, не става дума за увеличение на възнаграждения, а за изплащане на техния пълен размер. Завишените в някои случаи между 3 и 5 пъти изисквания (по отделните сегменти) няма да са по силите на някои преподаватели, както за годините назад, така и за 1 година напред. Какво следва? След една година по мои прогнози всеки втори или трети преподавател в държавно висше училище е съвсем реалистично да бъде освободен. Това ще повиши ли качеството на висшето образование или качеството на науката?
– Според други наблюдатели реформата по начина, по който министър Денков я предлага, ще облагодетелства частните ВУЗ за смета на държавните, тъй като само държавните ще трябва да отговарят на новите изисквания, вярно ли е това?
Основен юридически аргумент на нашето становище, на ЮФ, беше, че не е допустимо да въвеждаш критерии за атестиране в държавните висши училища назад – за 3 години за нехабилитираните и за 5 години назад – за хабилитираните, а в частните – занапред, съответно за 3 и за 5 години. Нека да бъдем третирани еднакво! Предложението за § 17 в ПЗР на Закона за държавния бюджет за 2022 г. е внесено между първо и второ четене от преподавател в частен университет.
– Ако избраната политика е грешна, то Вие виждате ли варианти за съдържателна и успешна реформа на висшето ни образование и в каква посока трябва да разсъждават управляващите?
Политиката е последица от погрешната философия на Закона за развитие на академичния състав, чийто интелектуален автор е Сергей Игнатов – министър в първото правителство на ГЕРБ. Всеки университет сам си решаваше кого да хабилитира, по съответните процедури. Така беше 7 години. Нямаше никакви обективни критерии, на които да отговарят хората, които заемат длъжност в БАН или в университет. През 2018 г. беше направена промяна, която доведе до въвеждане на критерии. Не били високи, ами добре – да се повишат!
Какво според мен трябва да се промени:
- Разграничаване на научните организации, изследователските университети и на университети, които само обучават и от тях не очакваме наука – различия в целите и във финансирането им;
- Асистентите да не са само на временни договори (злоупотребява се с социалните права на млади хора, които се назначават за 9 месеца и не им плащат през лятото), а и на постоянни – за обучение и от тях не се очаква да правят висока наука. Не е възможно в момента да се наема повторно и временно някой, ако вече е бил наеман за асистент;
- Законови правила между преподаватели (преминават през конкурс) и изследователи (R1, R2, R3 и R4, има европейски правила, но у нас – всеки университет сам си решава);
- Минималните национални изисквания, според мен, трябва да са в закон и да са предвидими, ясни, точни и обективни без оглед на вида собственост на висшето училище. Нито през 2018 г., нито сега, това предложение се допуска за разговор по същество. Това е в полза на частните ВУЗ-ове. В едни науки без монография не трябва да се расте, в други без опити и лабораторни изследвания.
- Предложените два проекта на подзаконови актове от МОН в момента променят радикално, без обществено обсъждане, минималните национални изисквания. Не се прави разлика между
- Да се стимулира писането / провеждането на научни изследвания, а не на учебници. Невъзможно е всеки доцент или професор да пише учебник и колко учебника може да напише всеки от нас през живота си? БСП беше за намаляването на броя на учебниците в средното образование, но във висшето – може, ако е така, да се обяви ясно, как ще се гарантира качество и конкурентност. Въпросът не е да се повишава качеството на учебниците, а да се развихри търговията.
- В момента няма особени изисквания за формирането на научните журита.
- Не се отчита работата със студенти, с дипломанти, с докторанти.
- Но преди всичко – дебат не само с ректорите, но и с действащи преподаватели.
- Да не се пробутват между първо и второ четене промени в Закона за висшето образование, който ще се гледа на второ четене в Комисията по образование и науката на 25 май. Това ще покаже, че няма разлика в подхода между ГЕРБ и сегашното мнозинство. А нали променяме и разграждаме модела „ГЕРБ“ в законотворчеството.
