Снимка: Интернет
Материал на сайта Гласове
Изминаха три месеца, откакто Западът започна икономическата си война срещу Русия, и тя не върви по план. Напротив, нещата вървят наистина много зле.
Противоположните последици от санкциите водят до увеличаване на разходите за гориво и храна за останалата част от света и нарастват опасенията за хуманитарна катастрофа. Рано или късно трябва да се постигне споразумение, пише The Guardian.
Санкциите бяха наложени на Владимир Путин не защото се смятаха за най-добрия вариант, а защото бяха по-добри от другите два възможни начина на действие: да не се прави нищо или да се действа с военна сила.
Първият пакет от икономически мерки беше въведен веднага след инвазията, когато се предполагаше, че Украйна ще капитулира до дни. Това не се случи, в резултат на което санкциите – макар и все още непълни – постепенно бяха засилени.
Въпреки това няма непосредствени признаци за изтегляне на Русия от Украйна и това едва ли е изненадващо, тъй като санкциите имаха обратния ефект да увеличат цената на руския износ на нефт и газ, да повишат значително търговския баланс на страната и да финансират военните ѝ усилия.
През първите четири месеца на 2022 г. Путин може да се похвали с излишък по текущата сметка в размер на 96 млрд. долара (76 млрд. паунда) – повече от три пъти повече от същия период на 2021 г.
Когато ЕС обяви частичната си забрана за износ на руски петрол по-рано тази седмица, цената на суровия петрол на световните пазари се повиши, осигурявайки на Кремъл още един финансов неочакван приход. Русия не среща трудности при намирането на алтернативни пазари за енергията си, като износът на нефт и газ за Китай през април се е увеличил с повече от 50% на годишна база.
Това не означава, че санкциите са безболезнени за Русия. Според оценките на Международния валутен фонд икономиката на страната ще се свие с 8,5 % през тази година, тъй като вносът от Запада се срива. Русия има запаси от стоки, които са от съществено значение за поддържане на икономиката ѝ, но с течение на времето те ще бъдат изчерпани.
Европа обаче само постепенно се отърсва от зависимостта си от руската енергия и така непосредствената финансова криза за Путин е предотвратена. Рублата – благодарение на капиталовия контрол и добрия търговски излишък – е силна. Кремъл има време да намери алтернативни източници на резервни части и компоненти от страни, които са готови да заобиколят западните санкции.
Когато световните лидери се срещнаха в Давос миналата седмица, публичното послание беше осъждане на руската агресия и подновяване на ангажимента за твърда подкрепа на Украйна. В частен план обаче се изразяваше загриженост за икономическите разходи от една продължителна война.
Тези опасения са напълно основателни. Нахлуването на Русия в Украйна даде допълнителен тласък на и без това силния ценови натиск.
Годишната инфлация в Обединеното кралство възлиза на 9% – най-високата от 40 години насам – цените на бензина достигнаха рекордно високи стойности, а през октомври се очаква таванът на цените на енергията да се увеличи със 700-800 паунда годишно.
Последният пакет от мерки за подпомагане на Риши Сунак за справяне с кризата с разходите за живот е третият от канцлера в рамките на четири месеца – а по-късно през годината ще има още такива.
В резултат на войната западните икономики са изправени пред период на бавен или отрицателен растеж и нарастваща инфлация – връщане към стагфлацията от 70-те години на миналия век. Централните банки – включително Английската централна банка – смятат, че трябва да реагират на почти двуцифрената инфлация, като повишат лихвените проценти.
Безработицата ще се увеличи. Другите европейски държави са изправени пред същите проблеми, ако не и пред по-големи, тъй като повечето от тях са по-зависими от руския газ, отколкото Великобритания.
Проблемите, пред които са изправени по-бедните страни в света, са от друг порядък. За някои от тях проблемът не е стагфлацията, а гладът в резултат на блокирането на доставките на пшеница от украинските черноморски пристанища.
Дейвид Бийзли, изпълнителен директор на Световната продоволствена програма, казва: „В момента зърнените силози на Украйна са пълни. В същото време 44 милиона души по света вървят към гладна смърт.“
Във всички многостранни организации – МВФ, Световната банка, Световната търговска организация и ООН – нарастват опасенията от хуманитарна катастрофа. Позицията е проста: ако развиващите се страни не са сами износители на енергия, те са изправени пред тройно бедствие, при което кризите с горивата и храните предизвикват финансови кризи.
Изправени пред избора да изхранват населението си или да плащат на международните си кредитори, правителствата ще изберат първото. Шри Ланка е първата държава след руската инвазия, която не изплаща дълговете си, но едва ли ще бъде последната. Светът изглежда е по-близо до пълноценна дългова криза, отколкото когато и да било от 90-те години насам.
Путин с право е осъждан за това, че „въоръжава“ храната, но готовността му да го направи не бива да ни изненадва. От самото начало руският президент играе дълга игра, изчаквайки международната коалиция срещу него да се разпадне. Кремъл смята, че прагът на икономическа болка в Русия е по-висок от този на Запада, и вероятно е прав в това отношение.
Зверствата, извършени от руските войски, означават, че компромисът с Кремъл в момента е труден за преглъщане, но икономическата реалност предполага само едно: рано или късно ще бъде сключена сделка.
