Снимка: Интернет
Материал на БНР
Много рядко представителите на българския политически елит са се държали достойно спрямо чуждестранните ни партньори. Обикновено нашите политици послушно и даже с ярко изразена готовност просто са изпълнявали идващите отвън нареждания. Факт е, че в последно време политическият ни елит проявяваше една нетипчна за него смелост. Политиците ни, както управляващи, така и опозиция, успяваха да удържат на все по-силния натиск по повод на нашата позиция за това дали Скопие заслужава да започне преговори за членство в ЕС.
Тази позиция беше принципна и справедлива. Не е нормално преговори за членство в ЕС да започва държава, в която систематично се нарушават правата на българите. Не е нормално самият ЕС да подпомага държава, в която децата от малки ги учат, че българите са „фашисти“, „татари“ и изобщо „най-големите гадове“. Не е нормално да правим компромиси с държава, която поради липса на собствена история, на собствен език и на големи исторически фигури, краде българските.
В крайна сметка обаче се оказа, че по-голямата част от политическия ни елит не издържа на натиска. А че натиск е имало, и то голям, това го призна самият Еманюел Макрон. Е, благодарение на начина, по който вчера гласуваха повечето български депутати, сега Макрон ще си запише голям международен успех, защото е накарал България да свали ветото върху Скопие. А какво постигна България? Нищо, разбира се. Както много често е ставало, и в по-близкото, и в по-далечното ни минало, политическият ни елит се подчини на чуждия натиск. Да, тези хора винаги ще извъртят нещата така, че да представят васалните си действия като някакво чутовно народополезно дело.
Сега, например, не спират да обясняват колко чудесно било френското предложение и че по-добра оферта никога нямало да получим. Ама чакайте малко! Какво е това сбъркано мислене? На нас оферти не ни трябват. От оферти се нуждае РСМ. Те искат да започнат преговори, не ние. Така че те са тези, които трябва да се съобразяват и да правят компромиси, а не ние. Ето така биха разсъждавали политици, които имат самочувствие, които не губят ума и дума в момента, в който някой европейски чиновник от средния ешелон ги погледне с лек укор.
Вместо да умират от възторг при вида на някакво предложение от чужда държава, достойните политици биха попитали следното: А къде в тази „прекрасна“ френска оферта са гаранциите, че в РСМ ще бъдат променени пълните с фалшификации учебници по история? Къде са гаранциите, че там повече няма да си присвояват българското културно и историческо наследство? Къде са гаранциите, че ще бъде прекратено използването на езика на омразата по отношение на българите и България? Никакви такива неща няма в това „великолепно“ френско предложение. Казано съвсем честно и съвсем политически некоректно, от този документ могат да се възторгват или наивници или хора, които се надяват впоследствие да осребрят подкрепата си за него.
И още нещо не може да не направи впечатление на всеки нормален гражданин – необяснимата бързина, с което беше свалено българското вето. Правителството е в оставка, в парламента не е ясно кой е мнозинство и кой е опозиция. Дори не се знае дали в началото на работния ден ще е налице кворумът, за да започне заседанието. И тъкмо в този тотален хаос повечето български депутати гласуваха в подкрепа на решение, което ще има дългосрочни последици.
Вярно е, че от доста време тече една много оспорвана битка коя партия ще се изкара по-евроатлантическа от останалите. С гласуването си депутатите от „Продължаваме промяната“, ГЕРБ, „Демократична България“ и ДПС показаха, че резултатите от тази битка са им несравнимо по-важни от българския национален интерес. И все по-основателни стават подозренията, че много от българските партии действат не като изразители на интересите на определени групи от българското общество, а като обикновени машинки за влияние, чиито копчета биват натискани отвън. Е, трябва ли тогава да се учудваме, че все повече българи се изпълват с недоверие, и това е много меко казано, по отношение на политическия елит?
