Снимка: Интернет
Материал на БНР
Ерата на свръхниска инфлация, която предшества коронавирусната пандемия, е малко вероятно да се завърне и централните банки трябва да се приспособят към значително по-високите очаквания за ръст на цените, заяви в сряда председателят на Европейската централна банка Кристин Лагард по време на Форума по парична политика, организиран от ЕЦБ, провеждащ се за втори ден в Синтра, Португалия.
Лагард призна, че ЕЦБ е подценила въздействието, което цените на енергията и проблемите с веригите на доставки биха имали върху цените в еврозоната. Тя каза, че банката ще следи тези фактори, както и преговорите за заплатите, за своите прогнози в бъдеще.
Според мнозинството икономисти се очаква растежът на цените, който вече надвиши 8% в рамките на еврозоната, да продължи поне до началото на есента, преди да последван бавен инфлационен спад, но въпреки това да остане далеч над целевото ниво на ЕЦБ от 2 на сто до 2024 г.
Лагард също така посочи, че пазарите „има пълно разбиране и оценка на това, което правим“ по отношение на действията на централната банка за ограничаване на инфлацията. Тя заяви, че ЕЦБ ясно е посочила намеренията си за заседанията през юли и септември, като добави, че по-нататъшните действия на паричната политика ще зависят от нивото на несигурност напред.
ЕЦБ обеща да повиши основните си лихви с 25 пункта на заседанието през юли – първо увеличение от повече от десетилетие, което да бъде последвано от потенциално ново и дори по-агресивно вдигане на лихвените ставки през септември с оглед на болезнено високата инфлация.
Междувременно председателят на Фед Джером Пауъл, който също участва на форума на централните банкери в Синтра, заяви, че няма гаранция, че Федералният резерв може да допринесе за „меко кацане“ на икономиката на САЩ.
„Смятаме, че има пътища да постигнем връщане към инфлация от 2%, като същевременно запазим силен пазар на труда. Вярваме, че можем да направим това“, каза Пауъл, но побърза да добави, че „няма гаранция, че можем да направим това“.
Според него Фед няма да позволи на икономиката да влезе в „режим на по-висока инфлация“, дори ако това означава повишаване на лихвените проценти до нива, които излагат растежа на риск.
Въпреки свиването на икономическия растеж на САЩ през първите три месеца на годината, Пауъл беше оптимистичен относно текущото здраве на икономиката. Според него домакинствата и предприятията се намират в много силна форма и пазарът на труда е „изключително силен“.
Всъщност Фед прогнозира по-бавен (по-умерен) растеж като необходима корекция, за да позволи на предлагането да настигне силното търсене.
„Има ли риск да отидем твърде далеч? Определено има риск“, каза той, визирайки агресивната лихвена политика на Фед.“Но не бих се съгласил, че това е най-големият риск за икономиката“
„Най-голямата грешка би била да не се възстанови стабилността на цените“, каза той.
„Фед няма да позволи преход от среда с ниска инфлация към среда с висока инфлация“, каза Пауъл.
Фед трябва да вкара своя референтен лихвен процент „в рестриктивна територия доста бързо“, каза още той.
По време на конференцията в Синтра управителят на Английската централна банка Андрю Бейли заяви, че АЦБ не трябва непременно да действа „насилствено“, за да овладее инфлацията, добавяйки, че има признаци за забавяне на британската икономика.
По-рано този месец BoE заяви, че е готова да действа енергично, ако е необходимо, за да се справи с инфлацията, която се очаква да надхвърли 11% през октомври.
Финансовите пазари оценяват на 80% шансовете АЦБ да повиши лихвите с 50 базисни пункта на следващото заседание през август. Подобно агресивно вдигане на лихвите от АЦБ е рядкост, като за последно британската лихва беше вдиганата с 0,5% през далечната 1995 г.
