Снимка: Интернет
Материал на сайта Гласове
Кое е следващото действие в разрешаването на политическата криза в България? Според професор Христов желанието на три от партиите да получат третия мандат надвишава реалните им възможности, а участието на БСП в коалицията ще донесе големи негативи за нейния остатъчен електорат. Проф. Христов е категоричен, че войната в Украйна е само началото на дълъг конфликт за решително и цялостно прекрояване на геополитическата карта на света и на водещите сили в нея. С Иво Христов разговаря Тодор Токин.
– Ново правителство с третия мандат в този парламент или избори на есен, професор Христов?
– Уморих се да повтарям, че анализаторът не е врачка. Разбирам, че в модерното общество функциите на врачките са заменени от псевдоанализатори. Това ми е за последно. По-скоро шансовете са да няма правителство и да се отива към избори.
– Все пак три партии се борят за благословията на президента за третия мандат и обещават да дадат всички от себе си да го реализират – БСП, ИТН и ДБ?
– Това ми прилича на народната приказка „Всеки се кара за нещо и вика на другите „дръж го ти“. Да не бъркаме желаното с реалното, все пак. Според мен желаното надвишава реалното. Да не говорим, че тези, които искат мандата, въобще не си вярват в това, което приказват. Но това е хубав пиар ход – ето, ние поемаме отговорността, готови сме да се жертваме в името на доброто на хората и други такива нищо не значещи алабализми, които пълнят българския преход вече 30 години и за които електоратът се хваща всеки път с вяра…
– С плюсове или с минуси ще излезе БСП от тази коалиция, според вас?
– По-скоро с минуси, въпреки че се опитваха да минат през най-острите ръбове и да избегнат подводните скали. Но няколко факта са крайно нелицеприятни. Първият, разбира се е, че въобще са участвали в такава коалиция, която във външнополитически план подкрепи всъщност антируския курс на „Продължаваме промяната“ и на техните задгранични оператори, така да ги нарека. Във вътрешен план това ще донесе големи негативи за остатъчния електорат на БСП. Мисля, че БСП ще се представи на предсрочните избори в тези проценти, в които се представиха на предишните през ноември – между 9 и 11 процента.
– Това я прави засега четвърта политическа сила след ГЕРБ, ПП и ДПС?
– БСП трайно премина във втора лига и упорито се движат към трета.
– Какво според вас доведе до разпадането на коалицията? Само ИТН, която изтегли министрите си?
– Това беше изначално структурна невъзможна коалиция, продукт на външен натиск и на вътрешни компромиси. И разбира се на огромна алчност да се докопат до държавен ресурс. Това бе подтикнато и от огромното желание да бъде елиминиран ГЕРБ след 12-годишното управление на Борисов. Така че това бе комбинация от всички тези фактори плюс много силен външен натиск.
– За какво бе този външен натиск?
– Според мен трябваше да бъдат решени четири геополитически задачи. Първата – пълно скъсване на отношенията с Русия – икономически, политически, всякакви. Второ – да бъде решен най-сетне казусът със Северна Македония и да бъда тя вкарана окончателно в северноатлантическата кошара, което стана против българските национални интереси, дори и против интересите на държавоподобното образувание около Вардара със странното наименование Северна Македония. Третата външнополитическа задача беше България да бъде ясно закована в прифронтовата полоса на сблъсъка между тектоничните плочи на САЩ и Русия и техните сфери на интереси. И четвъртата задача е по-скоро във вътрешен план е да бъде изместена доскорошната политико-икономическа клика от различни кръгове с различен произход, която безметежно царуваше през последните 30 години и да бъде заменена с нова. Това, последното, според мен, им изяде главата.
– И трите външнополитическите задачи обаче бяха бързо изпълнени само за 6 месеца…
– Да, бяха изпълнени с „чест“. Във вътрешнополитически план бе направен сериозен опит да бъдат пренасочени и установени икономически и финансови потоци и те да бъдат насочени към нови икономически кръгове. Тъй като го направиха обаче много непрофесионално, те успяха да консолидират сили, които доскоро не можеха да се гледат.
– Например БСП с ДБ, ИТН с „Продължаваме промяната“…
– Точно така. Вие знаете моето дълбоко скептично отношение към така наречените български партии и към техните етикети „ляво“, „дясно“и т. н. Когато няма съдържание, формата става съдържание и етикети без съдържание. Това са ситуативно произведени клиентелистки корпорации, които изпълняват вътрешно икономически и външнополитически задачи.
– Няма ли да му е много на президента вече четвърти служебен кабинет, който се задава?
– Ами при това положение на политическата система това е един от изходите. Но повече от ясно е, че нещото, сглобено като политическа система и въобще конституционен ред преди 30 години, дава течове по всички бордове. Мисля, че при един малко по-силен геополитически трус, това нещо може да се разпадне, тъй като е изкуствено по определение.
– Днес се навършват 31 години от приемането на Конституцията, която регламентира служебното правителство. Много хора искат нейното изменение, други направо нов основен закон. Не е ли време да се премахне институцията „служебно правителство“, професор Христов? От януари 2017 г. до днес 4 години е управлявал ГЕРБ, 6 месеца – четворната коалиция и президентът Радев – 11 месеца чрез служебните си правителства без парламент и с хора, неизбрани от никого. Що за парламентарна република сме?
– Мисля, че когато не знаеш какво да кажеш, искаш да сменяш Конституцията. Що се отнася до това, че някои партии около това си градят изборната и следизборната тактика, виж моят отговор два реда по-нагоре. А парламентарната република се базира на силни партии, които се базират на ясно структурирани обществени и групови интереси. У нас го няма нито първото, нито второто, нито третото. И когато те непрекъснато дават на късо, естествено че се намесва „Бърза помощ“ в лицето на президента и служебните правителства. В един момент може да се окаже, че бързата помощ може да стане постоянен режим, а пък така наречените парламентарни правителства ще станат изключение.
– Има опасения, че това служебно правителство, което се задава, ще върне изгонените 70 руски дипломати, ще поднови договора с „Газпром“, изобщо ще направи завой към Русия?
– В рамките на шегата, напоследък нямат навика да ми докладват намерения, така че не мога и аз да докладвам на вашите читатели.
– А какъв е вашият коментар за изгонените руски дипломати?
– Това е част от първата външнополитическа задача, за която споменах – че трябва да бъдат скъсани всякакви отношения с Русия и България да бъде вкарана в прифронтовата полоса от Талин до Тбилиси. Между другото, ако забелязвате, Тбилиси упорито този път се дърпа да влезе в тази компания от началото на войната. И да бъде преформатирана една нова линия „Кързън“, която да бъде насочена срещу Русия, която да ползва човешки, икономически и какъвто искате ресурс на прифронтовата полоса и да бъде тя хвърлена срещу цивилизационния враг Русия. Нищо ново под слънцето, Англия едно време така е превзела Индия – използвайки едни туземци срещу други.
– Достигнаха ли отношенията ни с Русия своя минимум?
– Както се казва, може още в това отношение. Но и Русия знае, че България няма собствена воля и че България жалко се опитва да покаже, че изпълнява чужда воля.
– Виждате ли край на войната в Украйна и кога?
– Не, разбира се. Това е началото на дълъг конфликт, в който украинският казус е само един от елементите. Това ще бъде бягане на дълги разстояния и залогът е съществуващият геополитически ред, който бе оглавяван от САЩ с преразпраделение на всички световни ресурси в тяхна полза и на близката им клиентела. И битката е за обратното преразпределение на този ресурс в други геополитически центрове. Тъй като това никога не е ставало по друг начин освен с военен конфликт, това е само едно начало.
– Как ще продължат тези военни действия? Накъде ще тръгне Русия?
– Залогът е контролът на долара върху световната икономическа система, доминирането на тази цивилизация, която паразитира върху целия останал свят и производството на други алтернативно центрове. В момента изходът е неясен, позитиви и негативи имат и двете страни на барикадата в този конфликт. А той ще бъде дълъг и според мен ще бъде в рамките на нашия живот. Отварям скоба – не знам колко дълъг ще е този живот.
– Според вас превърна ли се войната Русия-Украйна във война НАТО-Русия?
– Тя вече е. Украйна предоставя територия и пушечно месо, непрекъснато вървят потоци с оръжие натам, наемници, логистика, предоставяне на разузнавателна информация. Така че е въпрос на време и обстоятелства чии нерви няма да издържат, за да бъдат ударени центровете за взимане на решения. Има едни червени линии, които ако се преминат, ще видим нещо друго в небето, което лети в едната или в другата посока.
– Какви са тези червени линии?
– Да речем ако бъдат застрашени стратегическите интереси на Русия, да бъде застрашено самото съществуване на държавата. Ако в конфликта в Украйна се намесят директно с въоръжение страни членки на НАТО – визирам пак източноевропейската клиентела, ако се стигне до директно участие, което аз изключвам. Все пак в САЩ има умни хора и в политическия, и във военния елит, които си дават сметка за това, че заради една пешка на шахматната дъска никой не обръща дъската. Визирам Украйна и големия геополитечески гамбит, който се разиграва. Така че това сега е военен конфликт със средна интензивност, който е контролиран и от двете страни, като се внимава той да не стане глобален конфликт.
– Очаквате ли някаква промяна в политиката на САЩ след междинните избори на 8 ноември, когато се очаква републиканците на Тръмп да спечелят?
– Не особено, защото са засегнати трайно американски геополитически интереси, които касаят статута на Америка като велика сила и от друга страна са засегнати трайни геополитически интереси на Русия, които ако тя не защити ще престане да бъде какъвто и да е фактор. Поради тази причина може би ще бъдат сменени нюансите, донякъде и формулировките, политическият език и конкретното поведение, но то няма да има отношение към сърцевината на конфликта.
– Каква е според вас ролята на Китай в цялата тази история? Има ли той апетити към Тайван?
– Китайците се опитват да играят ролята на мъдрата маймуна, която чака тигрите да се изядат долу в долината и те да отидат да оберат труповете. Проблемът е, че тигрите знаят какво мисли маймуната по въпроса. Така че това е един особен триъгълник Америка-Китай-Русия с взаимно надлъгване и очакване противникът да трепне и да бъде ликвидиран. Мисля, че проблемът с Тайван се преескпонира, той по-скоро играе ролята на отвличащ маньовър. Заради Тайван Китай няма да наруши своя статус и да жертва геополитическите си интереси да стане водеща сила в света. Китай знае, че времето работи за него. Имаше такива изследвания, че след 2030 година Китай няма да може да бъде спрян икономически и военно. И се готви за дългата партия шах, за която споменах в началото.
– Очаквате ли промяна във външната политика на Великобритания след оставката на премиера Борис Джонсън?
– Не. Тя се опитва да играе ролята на възвърнал се геополитически имперски играч, опитва се да координира и управлява политиката на източноевропейските страни, дори и на Турция срещу Русия в Закавказието. Опитва се много директно да манипулира ситуацията в Украйна и цялата тази британска тройна сложна игра става за сметка на Франция и Германия.
– Все пак няма ли някакъв оптимизъм за спирането на войната, за мирни преговори между Русия и Украйна с нечие посредничество?
– Не може. Украйна няма собствена воля и нищо не се решава от Украйна и от този украински елит. От друга страна започнатото от Русия няма да свърши нито с Донбас, нито с другите източни райони от Украйна. Върви се към решително и цялостно прекрояване на геополитическата карта на света и на водещите сили в нея. Няма да има железни завеси, те в момента се ликвидират и се върви към цялостно преконфигуриране. Това, което е започнало като тектоничен процес, няма да свърши само с изригването на един вулкан, а ще бъде един дълъг и интензивен процес.
Източник: вестник ТРУД
