Снимка: Интернет
Материал на БНР
За да просперира една държава, тя трябва да бъде управлявана от интелигентни хора, от политици, които спазват писаните и неписаните правила, и в същото време са способни да взимат решения, излизащи извън сковаващия шаблон. За наше огромно съжаление почти никой от политическия елит на нашата страна не отговаря на гореописаните изисквания. Даже ми се струва, че в България от години се прави своеобразна селекция, чиято цел е да вкарва във властта основно хора посредствени, неособено умни, неспособни да мислят творчески. И няма никакво значение дали управляващите в даден период от време партии са десни или леви, либерални или консервативни. Техните главни и второстепенни изпълнители се отличават преди всичко със скромни интелектуални способности, с желание за дребно шмекеруване и със склонност да следват неотклонно указанията на поредния Голям чуждестранен брат.
Управленският капацитет на тези управляващи стига дотам да се опитат да заобиколят закона, когато преценят, че това им изнася. Ето ви съвсем пресен пример в това отношение. Завчера КС обяви за противоконституционно решението за избор на шеф на КЕВР. И защо се стигна до това решение? Ами защото управляващите са решили, че могат да променят правилата за избор, когато си искат, само и само да бъде назначен посоченият от тях човек. Всъщност не е особено изненадващо подобно отношение към Конституцията. Да не забравяме, че премиерът в оставка беше министър на икономиката в абсолютно нарушение на ясните конституционни разпоредби. Е, как искате хора, които нарушават съзнателно основния правен документ на страната, да вземат разумни и законосъобразни управленски решения?
Посредствеността на представителите на управляващия елит води до тежки последици за всеки един от нас. Да вземем един от най-болезнените въпроси, висящ със страшна сила над българската икономика – природния газ или по-точно неговата липса. Най-добре е да оставим настрана бравурните изявления, че сме се били освободили от „руската енергийна зависимост“ и да се съсредоточим върху реалността. Бизнесът вече алармира, че заради липсата на газ много предприятия у нас ще спрат работа, тъй като няма с какво да го заменят. И ако все пак не се стигне до подобен краен вариант има още една, не по-малко реалистична опасност. Дори и да бъде осигурен газ, цената му ще бъде толкова висока, че ще изстреля нагоре всички цени, което пък моментално ще обезцени доходите на всички ни. Според управляващите обаче това не било важно. По-важното било „да накажем Путин, като отказваме да преговаряме с „Газпром“. Опитвам се, само че така и не успявам да разбера как фактът, че българите ще плащаме двойна и тройна цена за отопление през зимата, наказва Путин. Той едва ли ще се почувства нещастен от подобен факт. Пък и, както разбрахме от шефа на ЦРУ тези дни, Владимир Владимирович, противно на множество публикации в най-сериозните западни медии, всъщност е напълно здрав. Така че едва ли здравето му би се разклатило от нашите намерения „да го накажем“.
Всъщност наказаните сме ние. И под „ние“ имам предвид не само България, а и останалите страни-членки на ЕС. Унгарският премиер Виктор Орбан го каза най-добре: „Първоначално мислех, че само сме се простреляли в крака, но сега е ясно, че европейската икономика се е простреляла в белите дробове и се задъхва. Санкциите нанесоха широкобхватни щети на европейската икономика, без да отслабят Русия или да приближат продължилата месеци война до каквото и да било разрешение. Санкциите не помагат на Украйна, но са лоши за европейската икономика и ако продължава така, те ще убият европейската икономика.“ Това го виждат дори и ръководителите на ЕС, но мерките им за справяне с надвисналата над Европа катастрофа са също толкова неадекватни, както и досегашите. Призовават ни да се къпем по-рядко, да си намаляваме парното, а вече и всички държави да намалят потреблението на природен таз с 15 %. Слава Богу, вече се намериха държави, като Франция, Италия, Испания, Полша и други, които открито възроптаха срещу последна мярка.
Започнах този коментар с наблюдението, че българските управляващи не се отличават с особена интелигентност. Абсолютно същото важи и за управляващите в Брюксел. При тях също не откриваме никаква способност за творческо мислене. Явно и висшият европейски елит се селектира по същия начин, както и българският. От кандидатите да управляват се изисква единствено послушание и съобразяване с клишетата и указанията на Големия брат. Тази антиселекция не предвещава нищо хубаво. Нито за България, нито за Европейския съюз.
