– Г-н Дурев, има ли политически и правни основания БСП да продължи да държи мандата?
Нека оставим темата с правните основания на юристите. Случаят обаче е показателен за това, че основният закон има някои пропуски, които могат да доведат до своеволия, причиняващи проблеми във функционирането на политическата система. Добре би било Конституционният съд по-прецизно да тълкува подобни проблемни текстове, за да се избегнат такива ситуации. По отношение на политическите основания нещата стоят различно. Ако БСП изпълнява конституционната процедура, то въпросът за политическите основания не е на дневен ред. Всяка партия, получила мандат за съставяне на правителство има право да направи опит. Отделен е въпросът за вътрешнопартийната обосновка на това действие, защото виждаме как опитите за безпринципни коалиции, прикрити зад държавническо поведение и национален интерес, бързо изчерпват своята жизненост, а електоралният им ефект е твърде непредвидим. В момента БСП е на прага на съдбоносно решение. Правилният ход е ясен на всички здравомислещи привърженици на партията, но към него ръководното тяло подхожда на принципа „много искам, ама нямам желание“.
– Какво решение трябва да вземе пленумът на БСП във вторник?
Националният съвет може да вземе много решения, съобразно вторничното настроение на председателя на партията. Правилното на този етап обаче е едно – бързо връщане на мандата и прекратяване на този цирк, който вече донесе твърде много щети и върху публичния образ на БСП. Тези дни слушаме всяващи страх заклинания за вредата от едни евентуални избори. Странно е да се твърди, че изборите са нещо вредно в една демократична система. Напротив. Излъченото политическо представителство не може да сформира управление, което да е способно стабилно да управлява страната, а при тази ситуация няма нищо по-логично от излъчване на ново представителство посредством демократични избори. Кой всъщност го е страх от избори и защо? Жалко, ако БСП се превърне във водещ фактор в това говорене. Няма смисъл агонията да продължава, защото се създава усещането за все по-задълбочаваща се безпринципност и нечистоплътност на преговорите. За съжаление обаче, най-вероятно ще станем свидетели на поредното прикриване зад колективни органи и приемане на решение за продължаване на преговорите. За някои хора в БСП всеки министерски ден е от значение.
– Каква е Вашата оценка за приключващите народно събрание и правителство?
Без всякакво съмнение този състав на Народното събрание бе един от най-позорните в историята на тази институция. Некомпетентност, дилетантщина, пошли циркови изпълнения, прекомерно театралничене, а какво насреща – нищо важно, с което да запомним актьорите. Явно за много от участниците в политическия живот на страната това занимание е хоби, нещо за забава в свободното време, на което едва ли си заслужава да се обръща кой знае какво внимание. За съжаление политиката е професионална дейност, поради което аматьорските изпълнения завършват печално, както вече видяхме. За радост, когато говорим за оценки в политиката няма смисъл много да се разсъждава. Има универсален измерител, своеобразна периодична атестация, която дава ясен отговор на въпроса. Вероятно съвсем скоро ще видим каква е оценката за дейността на правителството. Ще я дадат избирателите и можем да бъдем сигурни, че ще има много изненадани, част от които шест месеца подценяват интелектуалния потенциал на българските граждани с опити за представяне на желаното за реално.
– Кои са успехите и неуспехите на БСП през тези 6 месеца?
В това нискобюджетно представление министрите на БСП сякаш стояха най-стабилно и изглеждаше, че поне знаят какво правят в съответните сгради. За други не можем да кажем същото. Жалкото е, че БСП се провали в реализирането на всичките си стратегически цели, отличаващи партията от целия политически компот, който виждаме последното десетилетие. В това правителство БСП се превърна в една от многото партии, които представят обикновени административни решения за грандиозни стратегически победи. По-лошото е, че в резултата на част от тези оперативни действия, като цените на дървата и олиото, остана да вярва само Изпълнителното бюро на БСП. От друга страна, ефектът от увеличаването на пенсиите и разните социални придобивки няма да бъде усетен от избирателите, защото вече е претопен от ръста на инфлацията. БСП повече от всякога се нужда от отличителни действия и адекватна политика, които да възвърнат овехтялата ѝ идентичност. Това обаче няма как да стане с нова порция от същото. Партията трябва да се завърне в реалността, при реалните проблеми на гражданите, защото политиката на досегашното ръководство да си създава измислени врагове и проблеми, с които да се бори, явно не дава никакви резултати.
– Според социолозите има вероятност Възраждане да изпревари БСП в битката за 4 място. Какво може да направи партията в предстоящата кампания?
Достатъчно на първо време би било да обнови лицето си и да се върне там, където и е мястото в политическото пространство. Това обаче няма да се случи. БСП ще продължи по изпитаните стъпки от изборите през миналата година: неадекватен популизъм, конфронтация с Румен Радев, до болка омръзнали физиономии и създаване на собствени светове, в които вече само пет-шест души вярват. Резултатът от всичко това също е ясен. Участието на БСП в това управление ще бъде запомнено само с редица скандали, които го съпътстваха. Ще остане обаче горчивият вкус от колаборацията с най-непримиримите идеологически противници на БСП, водещи дълга символна борба с партийната история и партийното наследство, дори чрез обявяването им за престъпни. Смисълът на съществуването на партиите е те да претендират за упражняване на политическата власт, но когато в тази борба умрат и последните принципи, то тогава умира и основанието за съществуването на тези партии.