Снимка: Интернет
Евроидепутатът Иво Христов публикува на страницата си във фейсбук основните акценти от интервюто му за БНТ:
Седемте митични танкера на Кирил Петков са начин да се прехвърли проблема от болната глава на здравата.
Внушава се, че кабинетът станал жертва на заговор, но той бе свален с рутинна демократична процедура: вот на недоверие. След като загуби и доверието на хората, както е видно от сондажите.
Благодаря на екипа на предаването Говори сега по БНТ за предоставения ефир.
Митичните седем танкера на Кирил Петков всъщност са начин да се прехвърли проблема от болната глава на здравата. Това е все едно да кажеш на жадния в пустинята „Уредих те с вода от планината. Само трябва да отидеш да си я донесеш.“ Само дето няма път дотам, нито има цистерна. Това са абсурдни изказвания. Нито имаме договор, нито имаме слот за разтоварване и регазификация, нито имаме готова инфраструктура за пренос т.е. става въпрос за свободни съчинения. Но този мит се пуска в обращение, за да бъде упражняван натиск върху служебното правителство. Всеки път, когато гражданинът получава сметката си или предприемачът вижда разходите си за енергия и започва да роптае, ще му бъде казвано: “Ние бяхме уредили седем танкера, те чакат някъде в морето. Но служебното правителство не направи необходимото, за да ги докара.“
Дори седемте танкера на Кирил Петков да бяха реални и дори да имаше възможност газът да бъде пренесен до България, това пак няма да реши проблема, защото количествата са недостатъчни.
Вече се нагнетява истерия, че ако някой допусне въобще да бъде възстановен диалогът с „Газпром“, той ще бъде предател на евроатлантическите ценности. Онзи, който го направи, ще бъде обект на голям натиск и голяма медийна истерия. Дали ще го направи служебното правителство, могат да кажат само служебният министър на енергетиката и премиерът. Едно служебно правителство не е призвано да решава стратегически въпроси. Дори и да прояви такава инициатива, след това редовното правителство ще вземе решение дали да продължи тази стратегия. Служебното правителство не може да се ангажира с подобни дългосрочни планове, колкото и да е притиснато от ситуацията.
На въпрос на водещата кое е по-важно – това, че някой може да ме обвини, че съм разговарял с врага или това, че искам да доставя газ, отговорих, че приоритет би трябвало да бъде доставката на газ, но не мога да се предвидя дали такава ще бъде преценката на служебното правителство.
В предаването беше поставен въпросът за отношенията между президента и БСП, а именно дали Румен Радев стои зад свалянето на правителството на Кирил Петков и четворната коалиция.
Само преди година госпожа Корнелия Нинова твърдеше, че президентът е създал „Продължаваме промяната“ с цел да разруши БСП. Година по-късно БСП е на съвместен митинг с „Продължаваме промяната“ и ръководството твърди, че президентът ги бил свалил. Тук има очевидно несъответствие в интерпретациите в рамките на една година. Второ: внушава се, че правителството паднало вследствие на някакъв заговор или конспирация. Всъщност то загуби властта вследствие на вот на недоверие в парламента. Това е рутинна демократична процедура, която се практикува в цял свят.
Като погледнем социологията сред гражданите, където над 70% вече не заявяват доверие към кабинета, изходът от вота на недоверие беше доста предвидим.
Не се ангажирах с категорична прогноза за предстоящите избори, но коментирах идеята за евроатлантическа коалиция между ГЕРБ и ПП.
Очевидно в средите на ПП има трезвомислещи хора, които не биха преглътнали подобно решение. През последните дни се говори за т. нар. евроатлантическа коалиция в широк формат. Аз намирам, че всички български правителства след 2000-та година бяха евроатлантически. Не помня някое от тях да е декларирало нещо различно. Следователно развяването на това знаме цели да направи възможна една коалиция, която борбата срещу корупцията правеше доскоро невъзможна. Сегашното мнозинство дойде на власт със заявка за борба с един корумпиран модел, който се славеше с беззаконие и поквара. Не забелязвам особен напредък в осъществяването на тази заявка, ако изключим закриването на спецсъда. Извън това – нищо. Така наречената евроатлантическа коалиция означава и край на борбата с корупцията, защото няма как да се бори срещу себе си.
Опасявам се, че нямаме никакви оптимистични варианти за устойчиво управление след изборите, предвид политическия пазар в момента. Глобалната рамка се променя динамично, а партийната система у нас е силно фрагментирана.
