Автор: Боян Балев
Кризата на българската политическа система премина през нов етап в последните 6 месеца с управлението на четворната коалиция – ПП, БСП, ДБ и ИТН. Това управление вече е в историята. Имаме основание да хвърлим един поглед върху времето от миналия декември досега и да се запитаме какво се случи.
Третият пореден парламентарен вот в рамките на 2021 година се проведе през ноември и отново не излъчи ясно мнозинство. Създаде шарен парламент от седем партии с много разделителни линии между тях. Ако имаше нещо категорично ясно във волята на избирателите, то беше желанието след едно десетилетие в управлението ГЕРБ и Бойко Борисов да останат в опозиция и да се разгради създадения през този период порочен модел на управление, който беше опротивял на огромно мнозинство от българските граждани.
Тази особена ситуация и нежеланието, както на партиите, така и на гражданите, още веднъж да се явят на избори, даде възможност да се формира една коалиция, която би била немислима само месеци по-рано, между партии с много различни и дори несъвместими възгледи. Обединяваше ги единствено поне декларативно заявеното желание да сложат край на десетилетното управление на Борисов е неговата партия и да демонтират порочния модел.
Още в първите седмици на кабинета се видя, че няма ясна визия как да се случи „демонтирането“ на ГЕРБ. Нещо повече, по някакво негласно споразумение между новите управляващи по-сериозен приоритет от демонтирането на режима на ГЕРБ и поне редуцирането на „калинките“ в държавната администрация се оказа прочистването на същата тази администрация от кадри, назначени в двата служебни кабинета на президента Радев. Демонтирането на ГЕРБ някак беше подменено от „демонтиране на Радев“, а и реториката срещу бившите управляващи и модела им някак остана на заден план.
Като част от този модел се възприемаше и съдебната система. Поне на думи всички партии от четворната коалиция уж всички искаха сериозна съдебна реформа. Липсваше обаче ясно дефинирана цел на реформата, както и конкретни идеи за нейния характер. Още тогава остана впечатлението, че като реформа се възприемаше единствено смяната на главния прокурор Иван Гешев с някой друг.
Тази основна реформаторска посока на работа на служебното правителство стана първата, която затъна в безрезултатност още преди да са минали и 50 дни от мандата на новия кабинет. За по-голяма реформа нямаше конституционно мнозинство. Но правителството не положи никакви усилия за промени там, където това можеше да се направи и с просто мнозинство. Ограничаването на правомощията на главния прокурор в не малка степен може да се реализира през промени в Наказателно-процесуалния кодекс, но такива не бяха внесени в парламента.
Законодателната програма на Народното събрание изпъкна като друг сериозен проблем в работата на мнозинството. Част от новоизбраните депутати от новите политически сили по обясними причини нямаха никакъв законотворчески опит. Но това не може да оправдае липсата на активност, както на по-опитните депутати от по-старите партии, така и на министрите, които имат законодателна инициатива и значителен щат от чиновници, за които създаването на законопроекти е основна дейност.
Липсата на ясен план за работа на Народното събрание и законодателна програма се съчетаваше с действията на правителството, които поне за страничния наблюдател изглеждаха хаотични и без ясни приоритети и цели. Още в началото започнаха да личат противоречията между ПП и ИТН по темата за строителството и ремонтите по пътищата и начина на изразходване на средства в сектора.
Но една голяма част от проблемите светкавично останаха на заден план в края на февруари, когато ескалира конфликтът в Украйна и правителството се оказа в съвършено нова ситуация. Рязкото покачване на цените на енергоносителите отново задвижи инфлацията и страната беше изправена пред нови тежки проблеми, а приетият през същия месец бюджет вече беше „морално остарял“ и още тогава стана ясно, че ще бъде актуализиран.
Ескалацията на социалните и икономическите проблеми в новата геополитическа ситуация сякаш заставяше правителството да концентрира своите усилия във вътрешнополитически план. Но вместо това от водещата управляваща партия лесно поддадоха на международния натиск. Правителството прекъсна отношенията с Газпром и по редица други въпроси също зае крайни позиции, каквито не си позволиха далеч по-силни икономически и с по-стабилни социални системи държави. По този начин управляващите вкараха държавата в тежка газова криза, която се задълбочава и може да има много тежки последици върху българската икономика и жизнения стандарт на по-бедната част от българските граждани.
В добавка към тази външнополитическа авантюра съвсем в края на своя мандат правителството не само изгони 70 души дипломати и обслужващ персонал от руското посолство, но и набързо и с подкрепата на ГЕРБ и ДПС прокара решение за вдигане на ветото над Северна Македония. Тези действия българското общество в началото на лятото прие даже с някакво примирение. Още преди тях съдбата на кабинета и респективно на Народното събрание беше решена във връзка с пореден конфликт по темата за пътищата и тяхното финансиране, който извади ИТН от коалицията и отвори пътя към третите предсрочни избори от началото на миналата година.
Вероятно могат да се кажат още много неща за действията на този кабинет в една или друга област, но те не биха променили съществено шарената и противоречива глобална картина. Факт е, че това управление беше кратко и нестабилно. Но е факт и това, че трудно може да се регистрира поне направление в управленската му политика, където да са поставени основите на някакъв по-значим успех, който партиите биха могли да си препишат като заслуга. Дори номинално впечатляващата промяна в социалния сектор беше удавена в реалността на галопиращите цени.
Остава ни да се надяваме, че всички сме си взели поуки, както от политическата криза през последните 2 години, така и от десетилетието на застой при управлението на ГЕРБ, което ни докара дотук. Изборът през октомври изглежда труден, колкото и задаващата се зима. Но остава надеждата, че може би след пандемията и първите месеци на войната най-трудното е останало зад нас.
