Снимка: Интернет
Материал на БНР
Преписките за искания за износ на оръжия за над милиард лева, чието разглеждане е било забавено, са бомба, която „рано или късно ще гръмне в двора на госпожа Нинова, защото вие си спомняте колко неистово тя отричаше, че има износ на оръжие за Украйна и че това е червената линия, която БСП няма да премине“. Това каза за БНР Милен Керемедчиев – бивш заместник-министър на икономиката и бивш заместник-министър на външните работи и, като такъв, член и на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение.
„От началото на руската инвазия в Украйна, България е активна страна в това да подпомага украинската армия с оръжия. Да, правихме го през посредници, които всъщност натрупаха огромни печалби на наш гръб. Комисионните са изключително големи, а за превоза също се плащат огромни суми. Говорим за милиони, които са влезли в джобовете на посредниците. Ситуацията става същата, както и с газа – казваме, че не купуваме Русия, а реално купуваме през посредници. От тази наша политика за отричане на видимото в крайна сметка по никакъв начин не печели страната. Не само сме в негативния списък на държавите, които са неприятелски към Русия, но по никакъв начин не изваждаме и дивиденти от това че помагаме на Украйна“.
При искането за износ на оръжията за над милиард става дума за търговски сделки, „които са изцяло съобразени със закона“, защото клиенти са страни от НАТО и ЕС, а икономиката се нуждае от „свежи попълнения“, категоричен бе Керемедчиев в предаването „Преди всички“ по „Хоризонт“.
„Говорим за продукция от стар съветски вид, така че в никакъв случай няма необходимост от това ние да не изчистим складовете с техника и въоръжение, което така или иначе скоро ще излезе от употреба“, поясни той.
Комисията за експортен контрол се събира минимум веднъж на 30 дни, но може да го прави и по-често, ако има такава необходимост. Липсата на взето решение „не може да доведе до претенции на износителя към комисията“, защото такива не са предвидени правно, но може да доведе до „сериозни загуби на този износител и производителя, защото неустойките по неизпълнението на договор понякога се равняват и на стойността самия договор – до 100%“.
Кой се опитва направи от ДКК „хранилка“?
„ДКК е един мастодонт под шапката на Министерство на икономиката и събира изключително разнородни компании. Не мога да си представя, че един борд от 5 или 7 човека, а след това и ръководството, са толкова компетентни в такава огромна различна дейност, каквато може да бъдат различните компании, да бъдат експерти по всичко. Всякаква така такава структура, колкото и глави да сложиш, тя ще бъде трудно управляема и много лесно може да се скрият закононарушения, които явно се правят“, разясни Керемедчиев.
Настоящият изпълнителен директор на ДКК е водач на листа за изборите от кандидатската листа на БСП. Керемедчиев е убеден, че политическа дейност не може да се съвместява с деполитизирана структура:
„Това показва, че всички министерства, които бяха под контрола на БСП като коалиционен партньор в тази коалиция, претърпяха една много сериозна чистка и това беше казано от новия министър. В министерствата, ръководени от БСП, бяха направени генерални чистки. Явно имат такъв опит – все пак чакаха 12 години да се върнат обратно на власт. Бяха назначени партийни функционери на всевъзможни местата – на много по-ниски, не говорим даже за места на директори. БСП ползват този стар прийом, отпреди 25 години – когато дойдем на власт да изчистим всичко, което е било от предишните и да очакваме същия реванш“.
Необходима ли Държавната петролна компания?
„Липсата на силен контрол се замества с конкуренция на държавна компания видимо, а видимо е и от предишните години, че нищо, което е държавно, не се управлява прозрачно, по пазарните принципи и качествено“, коментира Милен Керемедчиев.
