Снимка: Интернет
Материал на БНР
През седмицата се появи един доклад, който показва, че фондация „Америка за България“ е изхарчила милиони долари, за да финансира български неправителствени организации и медии. Интересното е, че никой не възрази срещу изнесената в този доклад информация, което значи, че тя напълно отговаря на действителността. Някой веднага ще каже: ама какво лошо има в това една фондация да дава пари на медии и НПО, още повече, това не е забранено от закона. Така е, законът не забранява подобни практики и въпреки това на мен те не ми се струват правилни. И сега ще обясня защо.
Близко до ума е предположението, че нито една структура не раздава пари от чист алтруизъм или защото има толкова много, че направо се чуди какво да ги прави. Раздаващите пари организации искат да получат нещо срещу средствата, които са вложили. В случая става дума за влияние. С грантовете се купува влияние. И затова днес ние в България гражданско общество може и да нямаме, но грантово общество със сигурност имаме. Ето ви пример за това как се купува влияние. Фондация „Америка за България“ спонсорира неправителствената организация Х. Тази НПО разработва програми, които обясняват колко хубаво ще бъде България официално да признае „третия пол“, примерно, или, което е още по-хубаво, да замени руския газ с американски, пак примерно. Да, обаче, само изготвянето на доклади по темата не е достатъчно. Тези доклади трябва да бъдат популяризирани. Как става това? Чрез медиите става, разбира се. И така, фондация „Америка за България“ спонсорира телевизията Y, в чиито предавания почват да гостуват активисти на вече споменатата неправителствена организация Х. Те самоотвержено ви обясняват колко е хубаво да има трети пол и да има замяна на руския газ с американски, примерно. Между другото, освен телевизията Y, се спонсорират вестници, сайтове, радиостанции. Спонсорират се и редица други неправителствени организации, чиито спонсорирани дейци гостуват в спонсорираните медии. И когато в продължение на години от спонсорираните медии спонсорираните експерти ви обясняват колко прекрасно е да има трети пол и американски природен газ, вие няма как да не повярвате в това. Тогава дори и да не ви плащат, ще сте абсолютно убедени, че по-добре да не се къпете, че е по-добре на студено да стоите, само и само да не ползвате лошия руски газ. Защото успешно са ви промили мозъците.
Как се стигна до това положение? Как се стигна до ситуацията, в която фондации като „Америка за България“ са основните спонсори на изследвания в областта на обществените науки, на хуманитаристиката, на образованието? Отговорът е обидно прост. Чуждите НПО се настаниха на опразненото от държавата място. Когато държавата отказва да финансира образователни програми, музеи, културни прояви, концерти, конференции, университети, тази работа се поема от чужди фондации. Само че срещу щедро раздаваните грантове, те искат, както обичаше да казва Великият комбинатор Остап Бендер от романите на Илф и Петров – „множество дребни услуги“. А колкото и да са дребни въпросните услуги, когато станат множество, оказват голямо влияние. Стипендиантите на чуждестранните NGO-та се превръщат в обикновени агенти за влияние. И как няма да станат такива. Само за един проект, финансиран от чужда НПО и по който ще работят месец-два или най-много три, те ще получат толкова, колкото е годишната им заплата в някой университет.
Има и една много елементарна манипулация с аудиторията. Когато в някоя медия, спонсорирана от чужда НПО, се кани събеседник, спонсориран от същото това НПО, той много често бива представян като университетски преподавател. Само че това представяне не е коректно. Въпросният грантов анализатор трябва да бъде представян именно като човек, чиито средства за съществуване идват основно от чужбински организации. И тогава ние, зрителите, слушателите, читателите, вече ще можем да си обясним защо въпросният събеседник, макар и българин, често защитава позиции, които нямат нищо общо с българския национален интерес.
Да, това не е незаконно. Макар че би трябвало да е незаконно. Между другото в самите САЩ има един чудесен закон за регистрация на чуждестранни агенти. Този американски закон предвижда строг режим за регистрация на фондации и неправителствени организации, получаващи финансиране отвън. Нали постоянно ни повтарят как трябва да прилагаме едно към едно американските практики. Нека приложим веднага тази. От партия „Възраждане“ обещаха да внесат такъв законопроект в следващото НС. Да видим дали другите партии ще го подкрепят. Съмнявам се, ако трябва да бъда откровен. Защото много политици, както и много политолози, социолози, журналисти са получавали, получават, а със сигурност и ще продължат да получават грантове от фондации като „Америка за България“. Едва ли сами биха отрязали клона на финансовия си просперитет.
