За служебните правителства няма как да важи неписаното правило за 100-те дни толеранс. Няма нещо фатално в това, че и новият служебен кабинет е обект на критики от първия ден. Но е важно да си отговорим на въпросите кой и за какво го критикува.
Първата група критики са особено глобални. Факт е, че за Румен Радев това е четвърто служебно правителство. Изведнъж някои съзряха даже конституционен проблем в институцията на служебното правителство. Заподозряха президента в опити за смяна на парламентарната република с президентска. В тази посока се изговориха куп дивотии.
Всъщност в масовия случай пишман анализаторите, които съзират такива опасности, са едни „дясно мислещи“ хора, които 30 години нямаха никакъв проблем със служебните правителства, защото по стечение на обстоятелствата такива правителства назначаваха само десни президенти. Досега Първанов е единственият държавен глава, който за два мандата и общо 10 години не назначи нито един служебен кабинет. За сметка на това тримата десни президенти Желев, Стоянов и Плевнелиев назначиха общо четири такива правителства, колкото натрупа и Радев.
Фактът, че след четвърт век преход служебни правителства започна да назначава и избран от левицата президент е голямата болка на „дясно мислещите“. Ако пак ги назначаваха президенти като Стоянов и Плевнелиев проблем със служебното правителство нямаше да има, както в предишните 25 години.
Великите анализатори просто изпадат в традиционния капан на българското политическо скудоумие – да се разсъждава за институцията единствено от гледна точка на това кой и е титуляр в конкретния момент. Ако този титуляр ни харесва, искаме повече власт за институцията, в обратния случай – по-добре даже самата институция да я няма.
Тъй като Радев е лош, става лоша и президентската институция. Привижда се и заплахата от президентска република. По този път бил тръгнал действащият държавен глава като дискредитирал партиите. А дали същите тези партии не се дискредитират вече три десетилетия – много преди Радев изобщо да почне да се занимава с политика? А дали той не назначава служебни правителства, тъй като същите партии не могат да се разберат и да си поделят властта? А дали никоя от тях не може да вземе надмощие на няколко поредни избора, тъй като са все по-еднакво мразени от всички граждани?
Когато обвиняваме президента, че съсипвал партиите, за да прави президентска република е хубаво да сме чели конституция и да знаем как точно може да се променя, за да се направи президентска република. Това може да направи само от народно събрание, което вероятно трябва да бъде и Велико, но още по-вероятно е, че в това народно събрание мнозинство ще имат същите партии, които днес атакуват Радев и го обвиняват във всички грехове. Точно от тях ли очакваме да му дадат изпълнителната власт за цял мандат, а не за три месеца, колкото ще работи служебното правителство? Кой и как си представя точно Радев да получи властта от коалиция между Бойко Борисов, Корнелия Нинова, Ахмед Доган и Кирил Петков?
Всъщност същите тези политици започнаха да критикуват служебния кабинет още преди назначаването му. Най-грозното е, че първи критиките дойдоха от представители на досега управлявалата четворна коалиция. Партиите в нея дължат авторитета си именно на експлоатацията на президентския авторитет и на организираните от него честни избори миналата година. Но те се обърнаха срещу президента в момента, в който взеха властта. На всичкото отгоре наистина започнаха изчегъртване във властта, както бяха обещали, то изчегъртването не касаеше ГЕРБ и калинките в администрацията, а засегна на първо място назначените от служебните правителства хора на различни нива.
Още по-грозно е обвинението, че едва ли не Радев бил виновен затова, че ГЕРБ може да се върнат на власт. Именно президентът миналата година поведе успешна за първи път от цяло десетилетие битка за сваляне на Борисов и ГЕРБ от власт и я спечели. Но партиите от четворната коалиция, които получиха възможност благодарение на президента да упражняват властта, дискредитираха и продължават да дискредитират идеята, че управлението на ГЕРБ има и може да има разумна и адекватна алтернатива.
Когато правителството на Петков взе властта през декември, той и коалиционните му партньори не само не започнаха да „чегъртат“ ГЕРБ, напротив – първо реализираха чистката на хора, назначени от служебните правителства и участвали в организацията на първите от поне десетилетие честни избори. Особено отвратително беше поведението на ръководството на БСП, което „чегърташе“ основно членове на собствената си партия.
Много скоро се оказа, че идеите за съдебна реформа са една бутафория. Управляващите вдигаха много шум няколко месеца, направиха и един показен арест на Бойко Борисов, от който не последва абсолютно нищо. Но не мръднаха нито на йота тази част от нужните промени за ограничаване властта на главния прокурор, която може да се направи с обикновеното мнозинство на четирите управляващи партии. Стана очевидно, че целта не е смяна на модела и ограничаване властта на олигархията, а смяната на една господстваща олигархична група с друга.
Изоставили тотално обещанието за демонтиране на модела на ГЕРБ, Петков и коалиционните му партньори оставиха на заден план всички други социални и икономически проблеми на българите и открито започнаха обслужване на чужди интереси, концентрирайки се във външната политика. От първия до последния ден на правителството се положиха всички усилия за падане на ветото над Македония. След ескалацията на конфликта в Украйна борбата на правителството срещу Путин и Русия се превърна в приоритет на приоритетите като в тази посока кабинетът на Петков извърши най-големите дивотии – гоненето на дипломати и прекъсването на доставките от Газпром. За последното българските граждани вече плащат много и ще продължат да плащат още повече.
Със сигурност от декември насам се случиха много неща, които помагат за връщането на Борисов на власт, но още по-сигурно е, че те се случиха преди назначаването на служебното правителство. Не Румен Радев, а Кирил Петков и неговите министри съзнателно или не направиха страшно много за връщането на ГЕРБ на власт. Те са и хората, които вече не изключват нова управляваща коалиция с участието на партията на Борисов, макар и под условие самият Борисов да не участва. Със сигурност служебното правителство и президента, който го назначи са в незавидна ситуация. Но в още по-незавидно положение са българските граждани, които отиват на избори за четвърти път, но все по ясно осъзнават, че изборите не им предлагат реален избор.
Автор: Боян Балев
