Снимка: Интернет
Материал на сайта Гласове
За догодина се очертава дефицит от 11.4 млрд. лв или 6.8% от БВП, а за следващите две години – 2024 и 2025 г., по 5 млрд. лв. годишно. По сметките на МФ това означава страната ни да тегли още 15 млрд. лв. нов дълг в следващите три години, което ще вдигне нивото му на 40% от БВП. Ако не се направи промяна в данъчната политика и не се преструктурират разходите, България ще влезе в процедура по свръхдефицит. Това заяви на брифинг служебният министър на финансите Росица Велкова.
Служебният финансов министър Росица Велкова се опита да охлади намеренията на политическите сили, синдикатите, та дори и бизнеса, за нови ръстове на заплати, пенсии, компенсации и всякакви допълнителни харчове на хазната.
„Тези искания са базирани на излишъка в бюджета към края на юли от 1.5 млрд. лв. Това обаче е временен, текущ излишък и не означава, че държавата има свободни пари“, посочи Велкова на специална пресконференция. Тя припомни, че почти всяка година по това време бюджетът е на плюс, но в края на годината излиза на червено. Така се е случило през 2020 г., която завърши с 3 млрд. лв. дефицит, и 2021 г. – с над 4 млрд. лв. дефицит.
За тази година планираното превишение на разходите над приходите е над 6 млрд. лв. след актуализацията на бюджета от 1 юли. „Само на база на данъчните промени, гласуваните компенсации и увеличените пенсии и заплати след тази актуализация, за догодина се очертава дефицит от 11.4 млрд. лв. Това е 6.8% от БВП“, посочи Велкова, която в правителството на Кирил Петков бе зам.-министър на финансите.
Тя се обяви категорично против поредна актуализация на бюджета за тази година за повишаване на заплати, пенсии и други социални плащания – идея на синдикатите и част от политическите партии.
„Приходите са изключително напрегнати, не се очаква преизпълнение, а максимални усилия да бъдат събрани завишените цели след актуализацията“, каза Велкова,
Според финансовия министър не може да се залага на големи икономии от планираните капиталови разходи, с които да се покрият извънредните харчове. Както е известно в бюджета за 2022 г. бяха заложени 8.2 млрд. лв. държавни инвестиции, а до момента са осъществени едва 2 млрд. лв. от тях. От планираните капиталови инвестиции обаче 4 млрд. лв. били по проекти с европейски средства и не можели да се преструктурират. „В момента водим разговори с министерства и ведомства къде са възможностите за икономии, но те няма да са в порядъка на милиарди“, посочи Велкова.
По думите й единственият вариант е увеличаване на държавния дълг, което обаче ще бъде изключително неправилно решение. „Най-целесъобразно е да се правят икономии и това е в прерогативите на служебното правителство“, каза Велкова.
През септември МФ ще тегли нови заеми както на вътрешния, така и на външния пазар. За тази година лимитът нов държавен дълг е 10 млрд. лв., като до момента са теглени 1.8 млрд. лв. Велкова съобщи, че държавата ще усвои целия лимит, гласуван в закона за бюджета.
Служебният финансов министър ще изработи базов бюджет за 2023 г. за следващото редовно управление с няколко сценария и разчети. Прогнозата на МФ за догодина е забавяне на икономическия растеж на 2.2% при очаквани 2.9% тази година. Очаква се инфлацията също да се забави до 5.8% средногодишно, при 12.6% тази година. Причината за по-ниската инфлация ще е свиване на потреблението, както в България, така и в ЕС.
За догодина се очертава дефицит от 11.4 млрд. лв или 6.8% от БВП, а за следващите две години – 2024 и 2025 г., по 5 млрд. лв. годишно. По сметките на МФ това означава страната ни да тегли още 15 млрд. лв. нов дълг в следващите три години, което ще вдигне нивото му на 40% от БВП.
Ако не се направи промяна в данъчната политика и не се преструктурират разходите, България ще влезе в процедура по свръхдефицит, а това ни отдалечава от еврозоната, предупреди Росица Велкова.
Служебният финансов министър не за първи път намеква, че с тези темпове на харчове, скоро страната ни ще трябва да вдига данъците.
