Снимка: Интернет
Материал на сайта Гласове
„В отговор на предложението руснаците да бъдат лишени от шенгенска виза, мога да кажа само едно: Скъпи господа, Русия трябва да се заслужи, а не щастливата възможност да се яде кроасан на Шанз-Елизе… „Цивилизованият“ свят не може да свикне, че с нас може да говори само като с равни“, казва известният руски режисьор в интервю за ТАСС.
„Знаете ли, при цялото коварство, лъжливост и двуличие на „цивилизования“ свят, се учудвам на детската му наивност – някакъв марионетен премиер на някаква марионетна държава публично обявява, че за руснаците посещението на Европа трябва да бъде привилегия, а не право, и предлага да се премахнат шенгенските визи, въпреки факта, че международните експерти признават например Москва за един от най-модерните и напреднали градове в света“, казва Никита Михалков.
„А тези, които ще бъдат лишени от възможността да получат шенгенска виза, били ли са някога в Алтай, Красноярск, Саяните, Байкал, Долината на гейзерите в Камчатка? Тоест, разбирате ли, при целия вид на „ужаса“ на това лишаване от шенгенска виза, според мен се постига невероятна благословия – възможността да се обърнете към страната си, да оцените богатството ѝ, да бъдете изумени от това, което имаме, и се усмихваме с удивление на онези, които ни наказват с невъзможността да видим гей парада в Антверпен“, продължава режисьорът.
„Цивилизованият“ свят не може да свикне, че с нас може да говори само като с равни. Да, това захласване по чара на „свободния свят“ е все още живо – дънки-дъвки-рокендрол. Но този свят, който беше толкова желан и очарователен за нас, изчезна. Представяте ли си какво е, когато очарованието на цял континент изчезне? Това е чарът. Вече няма и няма да я има онази Великобритания с „Бийтълс“, с Шекспировия театър или гения на Дикенс, който между другото преди близо 200 години написа „Мисията на Америка е да опошли Вселената“.
„И изобщо днес, защитавайки Русия, ние защитаваме източника на живата вода на човечеството. Неразбирането на това е много опасно не само за тях, но и за нас. За да не зависим от никого и нищо, имаме всичко. Но само за това не трябва да изсичаме Сибир и да търгуваме с дървесина, а да строим фабрики, които преработват нашата собствена дървесина. И продължавайки да търгуваме с газ, непрекъснато да подсигуряваме малките градове и села на страната. И списъкът е безкраен. А в отговор на предложението руснаците да бъдат лишени от шенгенска виза, мога да кажа само едно: Скъпи господа, Русия трябва да се заслужи, а не щастливата възможност да се яде кроасан на Шанз-Елизе“.
„Имах приятел, генерал от КГБ. Когато всичко се разпадна, той каза: „Не знам какво да правя. Служих на родината си. Да, бях член на партийния комитет. Сега всичко се срина. Какво да правя? Отивам, да речем, в джамия – интересно ми е, спокойно. Отивам в синагога, в будистки храм, чувствам се като турист и вътрешно не съм длъжен да споделям това, което чувстват вярващите, които идват там. А когато отида в руска църква, тя изглежда моя и родна, но нищо не разбирам и нищо не чувствам. Стоя като непознат и ръката не се вдига просто така, за да се прекръсти, както всички. Какво трябва да направя? Не знам как да живея, за какво да се държа.” И най-важното, той го каза толкова искрено, че разбрах, че това наистина го измъчва. Честно казано, не знаех какво да му отговоря. Просто казах: „Саш, мога да те посъветвам само едно: просто се опитай да отидеш на църква. Просто отидеи В неделя отиде на църква – това е всичко. Две-три години по-късно го срещнах отново и го попитах: „Е, как?“ Той казва: „Невероятно.“ „Аз“, казва той, „стоях, стоях, идвах, стоях. И след известно време изведнъж осъзнах, че не мога да живея без това. Трябва да отида там“. Сега дори пее в църковния хор. Това означава, че той е извървял дълъг път. И това е дори по-ценно, отколкото да бъдеш църковен човек от детството, когато за теб „Отче наш“ – като миенето на зъбите – е естествено и необходимо“, разказва Никита Михалков пред ТАСС.
„Моето предложение, което изглежда получи известно движение, е създаването на Евразийска академия с Евразийска награда (подобна на „Оскар“). Една богата, скъпа награда, която да се провежда всяка година във всяка страна, която е част от тази Евразийска академия, и която да се присъжда на филми, които отговарят на вътрешните критерии, по които живеят тези страни и тяхната култура… Между другото, дискредитирането на Оскарите не е само моя гледна точка, знаете ли как през последните години паднаха рейтингите на церемонията по връчването на Оскарите по телевизиите в целия свят? Тоест виждаме: има нормални хора, които не искат да съществуват по законите, които им се предлагат. Например, знаете, че последното китайско проучване установи, че само 15% от държавите по света подкрепят санкциите срещу Русия, докато 85% не ги подкрепят. И на тези хора вече не им е интересно да гледат едни и същи лица и да слушат едни и същи благодарности на мама и тате, призиви за „зелен“ дневен ред и ругатни срещу руснаците. Това е скучно“, подчертава известният режисьор, носител на „Оскар“ за филма си „Изпепелени от слънцето“ (1995 г.).
На въпроса дали споделя мнението на Андрей Кончаловски, който каза в интервю за ТАСС, че културата на Русия ще оцелее без Европа, но Европа няма да оцелее без руската култура, Никита Михалков отговаря: „Много се радвам, че Андрей Сергеевич каза това. Никога не съм имал неговия опит в познаването на света и може би затова винаги съм мислел така“.
„Знаете ли, има нещо толкова интересно… Съгласете се, че наличието на свобода е когато винаги имаш избор, нали? Мисля, че сте съгласни. Съответно липсата на свобода е когато нямаш такъв избор. А според мен най-висшата свобода е когато не се налага да избираш. Не защото нямате избор, а защото сте го направили в детството. Може би това стеснява кръгозора ви, може би ограничава способността ви да гледате на темата от различни ъгли, но аз жертвам това за вътрешния мир, който ми дава съзнанието за моя свободен избор, което ми помага да се опитам да отговоря на всякакви въпроси“, подчертава Никита Михалков.
Превод: „Гласове“
