Снимка: Интернет
Материал на БНР
До началото на учебната година остава само седмица. Със старта ѝ трябва да започне преодоляване на образователни дефицити, натрупани по време на пандемията. Дискутират се също темите за промяна в учебните планове и за ваканциите.
Цветан Цветански от Центъра за образователни инициативи обясни в предаването „Нещо повече“, че не е правил точни измервания дали българските ученици учат по-малко от връстниците си в Европа, но със сигурност те са конкурентноспособни в рамките на висшите учебни заведения. „Адаптират се добре в западните университети, което говори, че те тук получават високо ниво на образование“.
Съществува обаче голям дисбаланс между учениците на високо образователно ниво и такива с много ниско, отчете той. „Липсва едно стабилно средно равнище. То обаче е въпрос и на отношение на обществото към образованието и на приемането му като ценност. Високото ниво се дължи и на фактори, които са извън училищната среда, включително на влиянието на семейната среда. Не може да се отрече, че българският учител дава едно високо образователно ниво там, където то е желано“.
Частните уроци не са феномен само в България, обясни експертът. „Например в Италия, за да учиш медицина, няма как да го направиш без частни уроци. Във Франция е по същия начин. Въпросът е дали допълнителните занимания компенсират знания, които трябва да бъдат получавани в рамките на самото училище. Ако входът към българските висши учебни заведения е единствено външното оценяване, няма да има нужда от частни уроци. Те са свързани не с желанието на българския ученик да продължи образованието си в родните висши учебни заведения, а по други причини – като желание да получи повече знания по определени езици или по компютърни науки, които да му помогнат да се реализира навън“.
Цветански не е сигурен дали е възможно преодоляването на натрупаните образователни дефицити. „Трябва да се случат определени неща и да бъдат стартирани процеси. Имаше забавяне на големи проекти. Трябва да бъде завършена и квалификацията на преподавателите“.
Тази учебната година отново стартира в необичайна среда – разгара на предизборната кампания, напомни той. „Рискуваме темата за образованието да бъде по някакъв начин политизирана. Образователната среда няма нужда от това. Тя се нуждае от един спокоен и аналитичен прочит, при който да се прецени как да бъдат преодолявани дефицити. Трябва да бъде дефинирано разбирането за качествено образование“.
Има повишен интерес към учителската професия и подмладяване на преподавателските състави, категоричен е експертът.
