Снимка: Интернет
Материал на сайта Гласове
Автор: Карло Мартусчели, politico.eu
С всеки изминал ден преговорите, водени между Европейската комисия и Pfizer относно най-големия договор за ваксина срещу COVID-19 в ЕС, изглеждат все по-малко като обичаен бизнес, а по-скоро като пиеса за убийство, в която самоличността на убиеца не е разкрита до края, пише брюкселското издание „Politico„.
Сюжетът се задълбочи още повече, след като днес (вчера, бел. ред.) Европейската сметна палата публикува доклад, обвиняващ Комисията, че отказва да разкрие подробности за личната роля на председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен в преговорите.
Бюджетният надзор установи, че шефът на ЕС е отхвърлил съществуващия правилник, за да сключи предварителна сделка с американската мултинационална компания, проправяйки пътя за договор за до 1,8 милиарда дози ваксина срещу коронавирус, който да бъде подписан през май 2021 г. За всички останали ваксини сделките, сключени от ЕС между 2020 г. и 2021 г., съвместен екип, състоящ се от длъжностни лица от Комисията и седем страни членки, проведе проучвателни разговори. След това резултатът беше отнесен до Управителен съвет по ваксините, съставен от представители на всички 27 държави-членки на ЕС, които го подписаха.
Но тази установена процедура не е спазена в случая с най-големия договор в ЕС, казва Сметната палата. Вместо това самата Фон дер Лайен проведе предварителни преговори за договора през март и представи резултатите на управителния съвет през април. Междувременно планирана среща на научни съветници, организирана за обсъждане на стратегията на ЕС за ваксините за 2022 г., така и не се състоя.
За разлика от другите договорни преговори, Комисията отказа да предостави записи от дискусиите с Pfizer под формата на протоколи, имена на консултирани експерти, договорени условия или други доказателства. „Помолихме Комисията да ни предостави информация за предварителните преговори за това споразумение“, пишат авторите на доклада. „Такъв обаче не последва.“
Старши одитор, който помогна в разследването, коментира пред „Politico“, че отказът на Комисията да разкрие информация е много необичаен. „Това не се случва почти никога. Това не е ситуация, с която ние обикновено се сблъскваме“, каза одиторът, пожелал анонимност.
Одитният доклад поражда допълнителни опасения относно действията на Фон дер Лайен, само два дни преди тя да произнесе годишната си реч за състоянието на Съюза.
Още през април 2021 г. New York Times съобщи, че лидерът на ЕС е разменил текстови съобщения с Алберт Бурла, главен изпълнителен директор на Pfizer, в навечерието на сделката. Привидно уютните отношения между висши политически и бизнес лидери предизвикаха недоумение тогава.
И както се отбелязва в доклада, разследването на европейския омбудсман по въпроса срещна стена от мълчание. По това време Комисията твърдеше, че вече не разполага с текстовите съобщения. В отговор омбудсманът Емили О’Райли установи, че е имало лошо управление.
Най-голямата сделка
Противоречието се върти около третия договор на Комисията за иРНК ваксината на BioNTech/Pfizer. Предишните два договора бяха осигурили общо до 600 милиона дози. Но тази следваща, за до 1,8 милиарда дози, ще се окаже най-голямата от всички сделки, подписани от Брюксел. Той предвижда предварително закупуване на 900 милиона дози, с опция за поръчка на още 900 милиона, за доставка през 2022 и 2023 г.
Договорът беше значителен както като обем, така и като цена. Според изтеклите подробности ваксините струват по 15,50 евро всяка, което означава, че договорът ще струва близо 30 милиарда евро, ако бъде напълно изпълнен. „Това е най-големият договор за ваксина срещу COVID-19, подписан от Комисията и ще доминира в портфолиото от ваксини на ЕС до края на 2023 г.“. Pfizer не отговори на искане за коментар за тази история.
Сделката дойде в разгара на пандемията, малко след като проблемите с производството и разпространението на производителя на ваксини AstraZeneca оставиха ЕС изоставащ зад САЩ и Обединеното кралство в надпреварата за снабдяване с ваксини. Фон дер Лайен се намеси в разгара на тази криза.
Това не е първият път, когато председателят на Комисията има проблеми с „изчезващи“ текстови съобщения. По време на нейния мандат като министър на отбраната на Германия парламентарно разследване на добре платени сделки с външни консултанти разбра, че подчинена случайно е изтрила текстови съобщения от официалния й телефон, а Фон дер Лайен сама е изтрила съобщения от собственото си устройство.
В крайна сметка Фон дер Лайен беше оневинена през 2020 г. от окончателния доклад на разследването, който установи, че висши военни и правителствени служители са извършили нарушения. В собствените си показания пред разследването тя призна недостатъци в работата на министерството по консултантските сделки, но каза, че ги е адресирала.
Комисията не отговори на искане за коментар и нейният писмен отговор на одитния доклад не споменава взаимодействието на Фон дер Лайен с Pfizer. Но, появявайки се наскоро пред комисията на Европейския парламент по COVID-19, Сандра Галина, старши здравен служител на Комисията, който помогна за воденето на преговорите, оспори идеята, че има нещо необичайно в третия договор на Pfizer.
„Беше договорен като всички други договори. Не виждам никаква разлика“, каза Галина, като добави, че „може би е имало различни предварителни преговори“.
Одиторът от Европейската сметна палата, интервюиран от „Politico“, коментира, че предварителните преговори са били от решаващо значение за окончателните условия на сделката: „Ключовите аспекти на договорите бяха договорени неофициално. Едва след сключването на това неофициално споразумение официалният процес можеше да продължи. Това беше наистина важно за преговорите.“
Сметната палата не може да задължи Комисията да предостави липсващата информация. Но Европейският парламент, чрез своята бюджетна комисия, може да изрази недоволството си по въпроса.
На сцената
Следващия месец Бурла от Pfizer трябва да се яви пред комисията по COVID на ЕП. Председателят на комисията, белгийският евродепутат социалист Катлийн ван Бремпт, коментира, че също възнамерява да поиска от сметната палата да представи констатациите си.
Говорейки пред „Politico“, ван Бремпт коментира, че разбира, че след неуспеха на AstraZeneca в началото на 2021 г. Комисията е била под огромен натиск.
„Следователно разчитахме на Pfizer, който успя да ускори някои от доставките си за ЕС. Разбирам, че при тези обстоятелства за г-жа Фон дер Лайен беше важно да се свърже директно с г-н Бурла“, каза евродепутатът.
Тя обаче отбеляза, че председателят на Комисията е оставила настрана съвместните екипи за преговори за сделка, която ще достави дози само през следващата година, след като повечето европейци вече са били ваксинирани. Размерът на поръчката по-късно ще се окаже проблем, като страните от Източна Европа (Полша поведе инициативата, а писмото беше подписано още от България, Хърватия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения), се оплакаха по-рано тази година, че са принудени да купуват твърде много дози.
Освен това липсата на прозрачност допълнително подхранва усещането, че ЕС е твърде далечен и в джоба на мултинационалните компании.
„Просто погледнете: имате председател на Комисията, който лично сключва сделка с главен изпълнителен директор на голяма фармацевтична компания и който след това отказва да разкрие текстовете, довели до тези преговори“, каза ван Бремпт.
Един въпрос в съзнанието на евродепутатите, които настояваха за по-голяма прозрачност около преговорите за ваксини, е дали производителите на ваксини са оказвали натиск върху политиците да блокират призивите за разширяване на достъпа до интелектуалната собственост, необходима за производството на ваксини в по-бедните страни.
Попитан от левия португалски евродепутат Мариса Матиас по време на комисията по COVID дали Sanofi някога е отказал каквато и да е клауза за споделяне на права върху интелектуална собственост, свързани с ваксини срещу COVID-19 или други мерки, които биха превърнали ваксината в „глобално обществено благо“, Томас Триомф, изпълнителен директор и вицепрезидент на френската фармацевтична компания, коментира, че не си спомня това да се е случило.
Триомф обаче каза, че тази дискусия ще трябва да се проведе по отношение на бъдещи договори. Това е важен въпрос за парламента, който гласува в полза на отказ от права върху интелектуална собственост, докато Комисията остана против мярката.
Източник: „Труд“
