– Господин Балев, какво става? Конфликтът в Украйна влиза в нова фаза. Вървим ли към Трета световна война?
– Иска ми се да вярвам, че ще стигнем само до по-малкото зло – нова студена война. На този етап мисля, че ядрена война все още е малко вероятна. Но новата студена война до голяма степен вече е факт и се очертават двата лагера на противопоставяне.
От едната страна стои НАТО. Част от НАТО е и България. За съжаление поне на първо четене изглежда, че от другата страна е целия останал свят. Европа и САЩ изглеждат някак в изолация.
– Как стигнахме дотук? Русия засилва конфронтацията, защото не печели войната. Не е ясно и каква е била първоначалната цел на руснаците в Украйна и какво се опитват да направят, докъде ще спрат.
– Ако трябва да се отговори как сме стигнали дотук, могат да се напишат няколко дебели книги. Ще се опитам накратко да започна съвсем отначало.
Тази война е резултат, на първо място , от начина на разпадане на Съветския съюз преди 30 години, както и на Източния блок. Студената война приключи без ясно разписан мирен договор и без ангажименти от двете страни. Потърпевши от това сме и всички ние в Източна Европа, а не само бившите съветски републики. Грубо казано – Горбачов си отиде, но неговите груби политически и управленски грешки продължават да убиват хора в Украйна и от двете страни. Тогавашният съветски елит, ако предпочитате – номенклатура, предаде системата в името на личното си обогатяване без да се замисля и без да и пука за съдбата на хората и териториите от Елба до Камчатка. Но това е друга тема.
След рухването на Съветския съюз на негово място нямаше как да се появи нещо друго освен старата Руска империя, която не е признавала, не признава и никога няма да признае независимостта на териториите, които са били нейни до 1914 или дори 1917 година. Опитът на Запада да усвои дори най-близките до границите на Руската федерация територии неизбежно доведе до война. Западът искаше да провери докъде може да стигне. Руснаците показаха, че с Украйна е прекрачена някаква червена линия, чието преминаване означава война. Разбира се САЩ няма да претърпят съществени загуби. Големият губещ е Европа, която се превръща в плацдарм на конфликта.
Що се отнася до конкретните действия на руснаците от 2014 година досега, те в една или друга степен повтарят тяхното поведение в подобни конфликтни зони с други бивши съветски републики като например Молдова и Грузия. Какви са били конкретните намерения на стартиралата през февруари офанзива няма как да знаем. Можем само да спекулираме.
– Като човек завършил и Военна академия какъв е Вашият прочит на бойните действия?
– Като човек с диплома от Военна академия по-скоро бих се въздържал от коментар. Мисля, че огромна част от т. нар. „военни анализатори“ няма как да кажат нещо компетентно. Защото не са специалисти в материята и много повече, защото реално нямаме достатъчно информация, да за коментираме военните действия. Тези анализи се правят най-добре след края на войната, когато самите воювали дадат светлина върху своите решения на фронта.
Има някакви очевидни неща: ако проследим основната хронология на бойните действия и маневрите, за които имаме някаква информация, можем да предположим, че с имитацията на атака в посока Киев в началото на т. нар. военна операция руснаците вероятно са се опитвали да предизвикат предислоциране на най-боеспособните украински въоръжени сили от Донбас към столицата, за да могат с възможно най-малко жертви да окупират Източна Украйна. Украинците грубо казано „не се хванаха“ и руснаците изтеглиха тези си сили без бой.
Ако това е вярно, то означава, че поне първоначално руското ръководство не е имало намерение да окупира цяла Украйна, а определени територии в източната и част. Но какви са плановете им към момента още по-малко можем да знаем. Очевидно Русия иска да постигне целите си с възможно най-малко жертви и от двете страни. Многото жертви от украинска страна биха означавали много по-трудно интегриране на украинско население към Русия, ако хората имат близки, които са загинали във войната. По тази причина не сме и свидетели на тотална война. Русия не ликвидира ключова украинска инфраструктура. Не спира газа за Украйна. Не спира толкова обсъжданата АЕЦ, която уж двете страни постоянно обстрелват.
Това са най-важните и видими неща. Другото са спекулации.
– Но е факт, че бойните действия не се развиват по първоначалния руски план, нали така?
– Със сигурност, но и от това не бива да се правят някакви глобални изводи. Тези препирни между русофили и русофоби като между агитки на Левски и ЦСКА също са абсурдни. През 1940 година войната на Сталин с Финландия също не се е развила по план, както и след нападението на Германия през 1941 година, поне 1 година бойните действия на вървят по съветските планове. Могат да се дадат и примери още 200 години назад в историята. Не може да се правят глобални изводи от това дори за качествата на руската армия. В Афганистан също не се случват нещата по план, в същата държава се провали и американският план. Плановете на САЩ за Ирак също не сполучиха, както и за Корея и Виетнам, но това не доведе до разпада на САЩ. Не мисля, че проблемите в Украйна ще са причина за разпадането на Русия или нещо подобно. Но не можем да очакваме и автоматично създаване на многополюсен свят с евентуална руска победа в Украйна. Процесите са много по-сложни.
– Има ли опасност за България? Къде е нашето място в този конфликт?
– Очевидно ние вече инкасираме загуби от войната. Конфликтът идва в лош, както за България, така и за Европа момент, тъй като икономиката още не се е съвзела от кризата покрай пандемията. За съжаление ние българите някак свикнахме да влизаме от криза в криза. Но не съм убеден, че това ни е направило по-устойчиви на подобни проблеми.
Що се отнася до пряката военна заплаха, на този етап подобна заплаха няма. Работата на българските политици и управляващи е да сведат до минимум негативните икономически ефекти от войната.
– А каква трябва да бъде българската позиция?
На първо място, трябва да бъде наистина българска и да отчита първо българските интереси, а не пристрастията на фили и фоби, които обичат или мразят Русия. Факт е, че сме силно зависими от евроатлантическия лагер, в който се намиране, но не бива да прекаляваме със сервилност, какъвто уклон имат някои наши политици. Даже геополитическата ни ориентация не зависи от нас и няма за какво да се напъваме.
Ако искаме мнението ни да се отчита повече, то това няма да стане с гръмки заявки в подкрепа на Русия или против нея във фейсбук. Засилването на българската позиция в международен план минава през засилване на икономиката ни, както и на държавните ни институции. Декларации в социалните мрежи и призиви за референдуми за ЕС и НАТО няма да променят нищо. За да променим битието си и ролята ни в света, просто трябва да работим здраво, защото имаме много за наваксване. Друг път няма.
