Снимка: Интернет
Материал на БНР
ЕС отпуска 1.61 млрд. евро България по инфраструктурната програма „Транспортна свързаност“. Предвидените инвестиции ще насърчат използването на екологосъобразни видове транспорт и алтернативни горива, ще подобрят качеството на пътната, железопътната и морската инфраструктура и ще допринесат за намаляване на вредното въздействие на транспорта върху околната среда. Една от основните задачи, определени в програмата, е навременното завършване на TEN-T мрежата и цифровата трансформация.
В същото време пандемията, войната и намаляването на процеса на производството доведоха до скъсяване на веригите на доставки и позиционираха България като място, което при разумна и целенасочена политика може да се превърне в истински транспортен хъб в региона.
„Трите основни стълба, които изграждат България като транспортен хъб – това са транспорт, инфраструктура и логистика. Транспортът, това са наличните транспортни средства. А организацията на инфраструктурата – това са железопътни пътища, пристанища и най-важното, което се пропуска, е логистиката или това са хората, които свързват товарите с инфраструктурата, с превозните средства и да осъществяват необходимите превози във все по-късите вериги на доставки, което касае нов вид логистика“, посочва в „Нашият ден“ проф. д-р Симеон Ананиев, експерт в областта на транспорта и транспортната логистика, председател на Клъстер „Зелен транспорт“ и член на Асоциацията на предприятията в железопътния транспорт.
В транспортния сектор е важно не само да се чертаят стратегии, а да се работи по конкретни стъпки. Трябва да има програма, план за изпълнение, срокове и отговорници със съответните имена. Нужно е да има и мониторинг, обратната връзка, за да може обществото да бъде информирано, допълва експертът.
„Необходимо е да има публично-частно партньорство с ясни правила, включително и за Плана за възстановяване и развитие, за да се използва потенциалът на браншовите организации и на експертите“, посочва проф. д-р Симеон Ананиев.
Скъсяването на веригите на доставки в Европа и изискванията за зелена енергия означават, че железопътният транспорт ще се превърне ключов за Европа в близките години.
„През 2021 г. и 2022 г. в рамките на ЕС се наблюдава намаляване на реализираните обеми стокообороти с около 1%. В България намалява обемът на превозените стоки с 4%, което е четири пъти над средното за ЕС. Този факт ни нарежда в топ 10 на Европа“, заявява инж. Мартин Янев, зам.-председател на Клъстер „Зелен транспорт“.
Българската инфраструктура не е готова да поеме тези обеми. Необходима е оптимизация на дигитализацията и администрацията на тесните места, т.е. граничните пунктове. Основните проблеми са свързани с оптимизиране на граничните преходи, защото преминаване на товарни автомобили и вагони се чака с дни, което означава, че липсва товарооборот, че тези превозни средства са заети. Инвестиция в подновяване и дигитализация на тази инфраструктура е крайно необходима, категоричен е експертът.
Български и гръцки експерти са разработили дигитална система за оптимизация на празните товарни пространства, които са в автомобилните превози. В момента се работи това да се имплементира и в комбинираните превози и в железопътния транспорт.
