Снимка: Интернет
Материал на сайта Гласове
Стив Ханке, професор по приложна икономика в Университета Джонс Хопкинс, говори на срещата на върха на Bloomberg Link Economic във Вашингтон, САЩ, във вторник, 13 април 2013 година. Този форум събира ключови представители на администрацията, СЕО, гуверньори, законотворци и икономисти за оценяване на икономиката и обсъждане на пътищата отвъд фискалния ръб. Ханке е наричан „доктор на парите“
Шон Тъли, Списание Форчън
В сивата световна икономика малко са хората, които могат да се изравнят с Ханке по завоалирано сръчно ухажване. Ханке, професор по приложна икономика в Университета Джонс Хопкинс, е преживял най-разтърсващите времена като обикалящ света „доктор на парите“, убивайки хиперинфлациите на развиващи се, често клатещи се режими. Когато той убеди Черна гора да изостави югославския динар за германската марка в края на 90те, югославският диктатор Слободан Милошевич разпространи слуха, че икономистът е френски шпионин и изпрати наемен отряд, който да го убие. Ханке си спечели рицарско звание от пост-комунистическа Албания като съветник на странния и обичащ оръжията министър на икономиката, спря бурната хиперинфлация в България и контролира успешната доларизация на Еквадор.
Като безразсъдно смел спекулант на международните пазари, той спечели кралски откуп за късите си позиции в петрола през 1986 г., разбивайки високолетящия френски „франк форт“ през 1993 г., след което беше председател на аржентинския фонд, който беше най-добре представящият се в света през 1995 г. и, за да увенчае списъка с попадения, вдигна предупредителния флаг, предвиждайки зрелищния колапс на руската рубла през 1998 година. Въпреки екзотичните си подвизи, Ханке е рационалист в анализирането на причини и предписването на решения срещу инфлация. Той е привърженик и вероятно световен шампион на „монетаристката“ школа, която учи, че инфлацията се определя единствено от промените в паричното предлагане. Осланянето му на тази теория обяснява как е помогнал за разпространението на прагматичната политика, която предотвратява инфлацията в различни държави.
Но в началото на миналата година той се фокусира върху САЩ. Точно тогава от него дойде и публичното предупреждение, че управлявайки паричното предлагане, Федералният резерв (Фед) следва точно тези политики, които според монетаризма ще доведат до бурен ръст на цените – сценарий, който е видял да се разиграва в малки и големи държави.
Сега той предупреждава, че централната банка в своята безпомощност е хвърлила всичко в обратна посока, спирайки напълно растежа на паричното предлагане през последните шест месеца. Според Ханке, ако тази практика на затягане продължи, това предвещава тежък спад през следващата година. С инфлацията, която вече се е загнездила в механизмите на икономиката, Ханке очаква, че сме изправени пред дългоочакваната стагфлация.
Ранните предупреждения на Ханке укрепват голямото доверие в него и неудържимият икономист се възползва от този новопридобит капитал, за да се изяви като яростен критик на позицията на Фед, председателстван от Джером Пауъл. В поредица от интервюта за Fortune Ханке не остави нито един елемент от политиката на централната банка неразкритикуван. „Фед просто е напълно некомпетентен“, каза той. „Те дори не обръщат внимание на паричното предлагане. Те създадоха огромно пренапрежение в паричното предлагане, което доведе до инфлация. Сега не искат да признаят, че паричното предлагане има някаква връзка с гръмването [на инфлацията], затова никога не споменават думата „пари“. Това е голямото отричане. Те просто не искат примката на инфлацията около врата си.“
Къде според Ханке Фед сбъркаха с инфлацията
Най-просто казано, монетаризмът твърди, че огромният ръст на парично предлагане в крайна сметка предизвиква рязко настъпване на инфлация. Ханке често цитира мантрата на Милтън Фридман, легендарният монетарист, който постави теорията за формулата на четирите символа (MV=PQ) върху калифорнийския регистрационен номер на своя червен кадилак. „Инфлацията винаги и навсякъде е парично явление, в смисъл че тя може да бъде произведена само когато количеството пари нараства по-бързо от производството.“ Днешната количествена теория на монетаризма за парите меко казано не е на мода. Ханке е един от малкото нейни представители в академичните среди, а сега, при новопоявилата се инфлация, както Белия дом, така и Федералният резерв твърдят, че ръстът на паричното предлагане не е изиграл никаква роля за пораждането на проблема и не разглеждат възможността правилното управление на М2 – широката мярка за парите на Фед – като начин за решаване на проблема. Тяхното досие от грешки, казва Ханке, показва, че „Фед просто търсят инфлацията на грешните места.“
В началото на миналата година, преди голямата инфлация, Пауъл заяви пред Конгреса, че „Ръстът на М2 няма важни последици за икономическите перспективи.“ След началото на голямата инфлация, на 8 септември, на конференцията на Института Катон, той повторно отхвърли тази връзка, заявявайки „Паричните агрегати не играят важна роля при формулирането на нашата политика. И като цяло не смятаме, че те са добър начин да се мисли за политиката на инфлация.“ Мнението на Пауъл съвпада с мисленето на неговия шеф. През пролетта на 2020 г. Байдън обоснова проекта си за трилиони долари разходи за стимулиране на икономиката и отхвърляйки монетаризма, заяви: „Милтън Фридман вече не ръководи шоуто.“
Ханке видя катастрофата отрано и го каза в редакционна статия в Wall Street Journal през юли миналата година, която написа заедно с Джон Грийнууд – негов дългогодишен колега, главен икономист в Invesco и архитект на валутния режим на Хонгконг. Докато Фед определи тогавашния скок на индекса на потребителските цени до около 5% като „преходен“ шок, причинен от веригата на доставки, Ханке и Грийнууд прогнозираха, че инфлацията ще достигне до 6%, а вероятно и до 9% до края на 2021 г, като може да остане повишена до 2024 година. Индексът на потребителските цени завърши миналата година на равнище 7%, а тази година остана в горната част на диапазона на Ханке, като през август достигна 8,3 процента. Бившият секретар на хазната Лари Съмърс също направи мъдро и ранно предупреждение за инфлацията, но Ханке и Грийнууд бяха на практика единствените, които посочиха цифри в предвижданията си и направиха точно попадение в целта.
Фед са напът да предизвикат ненужна рецесия, обявява Ханке.
Неговите прогнози се оказват толкова прозорливи, че е много важно да обърнем внимание на предупрежденията, които прави в момента. Разумно е да се обсъди какво точно е влиянието, което паричното предлагане оказва върху инфлацията, но както показват неотдавнашният опит и предишните случаи, то е много важен, ако не и единствен фактор. В скорошно интервю за Форчън Съмърс подкрепи убеждението, че чрез наводняване на икономиката с трилиони нови пари Фед стимулира индекса на потребителските цени, като дори употреби любимата метафора на Ханке за паричната вана – когато се напълни прекалено, започва да прелива в инфлация. Честно, това, което Фед говорят, изглежда лишено от смисъл. То преминава отвъд сферата на невероятното, като отрича, че увеличаването на паричното предлагане е изиграло каквато и да е роля за предизвикването на кризата. Ето от какво трябва да се тревожат всички американци: нашата централна банка отрича, че увеличаването на паричното предлагане е изиграло дори и малка роля за предизвикването на кризата, когато реалните доказателства – да не говорим за здравия разум – категорично сочат, че това е било важен фактор. Така че, не трябва ли да се притесняваме, че планът на Пауъл за нейното оправяне, който отново пренебрегва М2, ще се провали с гръм и трясък?
Ето защо, авторът на тази статия потърси мнението на Ханке относно игнорирането на паричната сила, което ни вкара в тази бъркотия и относно това дали новата ястребска стратегия на Фед тласка САЩ към рецесия, която въобще нямаше да е неизбежна, ако политиците се съобразяваха с ефекта от отварянето и затварянето на паричната клапа точно сега.
Ханке започна с преглед на безупречната според него репутация на монетаризма в прогнозирането на траекторията на цените при предишни случаи на инфлация и подчерта, че тези принципи отново се оказват далновидни.
„Никога не е имало значителна инфлация, при която цените да нарстват с 4% годишно за период от две или повече години, която да не е била предшествана на значителен ръст на паричното предлагане“, заяви той. И добави, че огромното натрупване в паричната вана означава, че излишъкът трябва да изтече от нея и този процес ще отнеме известно време. „Ние сме заклещени в повишена инфлация до 2024 година“, каза той. „Все още има огромен паричен излишък, който трябва да бъде отстранен. Хората все още държат 20% повече пари, отколкото е нормално спрямо доходите им, поради цялото създаване на парично предлагане, а изразходването на тези салда ще доведе до още по-голяма инфлация. Фед не може да направи нищо по въпроса сега.“
Той предвижда, че годишният индекс на потребителските цени ще се понижи съвсем леко до между 6% и 8% до края на 2022 г., а през следващата година ще завърши на ниво от 5%, което все още е два пъти по-високо от целта на Фед от 2 процента.
Сега Ханке предупреждава, че Фед отново е възприел погрешен режим на лечение, отбягвайки ключовото влияние на М2. Двата източника, захранващи М2 – или паричните агрегати – са парите, създадени от банките чрез ново кредитиране, и доларите, изсечени от Фед чрез количествени улеснения (QE) или закупуване на ценни книжа, притежавани от физически лица и небанкови институции, които предоставят на продавачите парични средства, които те харчат.
От началото на 2020 г. до март тази година банките отпускаха с бързи темпове кредити за всичко – от ипотеки, до кредитни карти – а Фед добави над 4 трилиона долара към баланса си, купувайки облигации, попълвайки портфейлите на потребителите и изпращайки твърде много долари срещу твърде малко стоки. Чрез двата източника паричното предлагане нарастна с 6,3 трилиона долара, или над 40% при годишен темп от около 16 процента. Именно раздуването на М2 доведе до инфлация в САЩ от над 8 процента.
По данни на Ханке, три трилиона излишни долари все още се търкалят в паричната вана, които ще се излеят навън, поддържайки паричното ниво повишено до 2024 година.
През последните шест месеца обаче, казва той, ръстът на паричното предлагане се е сринал от двуцифрено число до нула. Банковото кредитиране се забави, поради влошаването на икономическата картина. Виждаме го на пазара на жилищни кредити от месеци, а Фед отмени количествените улеснения, за продаване на ценни книжа, обезпечени с ипотечни кредити, и позволи притежаваните от него държавни ценни книжа да се изчерпят, без да ги замени. В този процес на количествено затягане, или QT, хората разменят парични средства за харчене срещу облигации, което намалява покупателната им способност и свива паричното предлагане. Нетният ефект от стартирането на QT и забавянето на заемите изпрати М2 от експлозивно нарастване до застой в резултат на внезапното, рязко понижаване.
Според Ханке, политика, която води до нулев растеж на М2, означава катастрофа.
Една от грешките на Фед, настоява той, е че разчита твърде много на лихвените проценти, за да укроти инфлацията. „Лихвените проценти са важни само от гледна точка на това как влияят върху паричното предлагане“, казва той. „Те са крайно неточен инструмент и въздействието от повишаването на лихвите върху М2 е непредсказуемо.“ Ханке твърди, че в периоди на преобладаващи „животински духове“, когато компаниите и потребителите са оптимистично настроени за бъдещето, те ще продължат да взимат заеми и да харчат много, дори когато лихвените проценти бързо се повишават.
За разлика от това, когато предприятията и семействата се страхуват от най-лошото и се събират в себе си, увеличаването на цените на заемите може да доведе до намаляване на харченето и до спад в икономиката. Изглежда сега се случва точно това и то е особено голяма заплаха, казва Ханке, когато централната банка е ангажирана и със свиване на баланса си поради количествено затягане.
Следователно, политиките на Фед смазват търсенето, като преместват М2 от бързата лента към застой. И той не си дава сметка, допълва Ханке, колко серизоно ще се отрази това на неговата икономическа политика през следващите месеци и години. „Пауъл признава, че няма представа дали политиките на Фед по отношение на лихвените проценти и QT ще доведат до рецесия в икономиката“, казва Ханке. „Но това, което Пауъл прави, не оставя никакъв шанс за меко приземяване, какъвто той твърди, че има. В началото Фед прекали, като натисна прекомерно върху паричния растеж, а сега с прекомерното затягане удвоява този растеж. Това води икономиката към една огромна рецесия.“
Според Ханке Фед би могъл да избегне рецесията чрез внимателно управляване на М2. В монетаристкия сценарий на Ханке осигуряването на растеж на икономиката изисква постоянно, умерено парично предлагане, което по негови сметки трябва да е около 5-6% годишно. „Уевличаването на М2, когато вече има много излишни пари, означава, че инфлацията ще се оттече по-бавно“, отбелязва той, „но не много по-бавно, защото икономиката ще избегне спада и ще произведе повече стоки и услуги. Увеличаването на М2 е решаващо за поддържане на плавния растеж на икономиката.“
Ханке, който е дългогодишен авиатор-любител, сравнява поддържането на икономиката в работещ режим с предизвикателството на пилота да поддържа правилната височина на самолета. Уредът, показващ височината на самолета, е висотомерът.
Според Ханке висотомерът на икономиката е паричното предлагане. Единствено то определя нивото на инфлацията. „Но Фед дори не са вързали паричното предлагане за този измервателен уред“, подчертава той. „И затова летят насляпо. Верният курс е ръката да се държи върху джойстика и да се движи внимателно напред и назад, за да се постигне баланс между създаването на пари от банките и Фед, така че М2 да расте бавно, но със стабилни темпове. Игнорирайки висотомера на паричното предлагане, Фед сякаш изпращат икономиката към аварийно кацане.“
Това, което особено дразни Ханке, е че за да оправдае собствения си курс на действие, Пауъл се позовава на Пол Волкър, прословут председател на Фед и приятел на Ханке, който стана известен с това, че успешно се пребори с главоломно растящата инфлация в началото на 80-те години. „Той твърди, че е Пол Волкър и ще убие инфлацията“, казва Ханке. „Волкър беше монетарист и държеше паричното предлагане на висотомера си и виждаше силната връзка между М2 и инфалцията. А сега Пауъл използва Волкър за патерица, след като през време на целия си мандат се е опитвал да убие монетаризма.“
Колко дълбока и дълга ще бъде рецесията?
И така, какво предстои? Ханке отново е убеден, че графикът на инфлацията е фиксиран, и че въпреки че траекторията ѝ постепенно ще върви надолу, цените все пак ще достигнат внушителните 5% до края на следващата година. Големият въпрос, тази част, която е толкова несигурна по отношение на остротата и времето си, е какво ще се случи с икономиката. За Ханке от решаващо значение е да бъде разбрано забавянето между устойчивите промени в паричното предлагане и тяхното въздействие върху реалната икономика. Този период обикновено трае между шест и осемнадесет месеца. Така че, това, което днес се случва с М2, ще направлява растежа на БВП за известно време в рамките на този прозорец. Промяната на М2 се състои от две части, и взаимодействието между тях ще определи бъдещия курс на М2, както и курса на икономиката.
Първият компонент е този, който е контролиран от Фед, а именно приносът на Фед към М2. Вторият компонент е това, което търговските банки внасят чрез своите заеми и кредити. През последните шест месеца Фед свиха своето парично предлагане, но банковите заеми останаха положителни. „Всъщност, благодарение на банковите заеми негативният принос на Фед беше компенсиран. Но това, което ме тревожи, е че през последните шест месеца М2 не е нараснал“, споделя Ханке.
Наясно сме какво планира Фед да прави с QT и с лихвения процент по федералните фондове от техните изявления и от голямата криза от април насам. Но това, което се случва в дела на частния сектор, в банкирането, е обгърнато в несигурност. „Ако кредитите останат положителни и са достатъчни да притъпят отрицателния принос на Фед за М2, паричното предлагане ще се изравни и ще настъпи рецесия“, предупреждава Ханке. „И това ще стане в някакъв момент от този прозорец от шест до осемнадесет месеца. Имайте предвид, че растежът на М2 стигна до нула през април, така че времевата рамка на рецесията сега е между октомври 2022 и октомври 2023 година.“ Но банковото кредитиране, което е положителна противодействаща сила, намалява през последните месеци. Да кажем, че това продължи. „В този случай паричното предлагане ще стане отрицателно. Вместо мека рецесия в добавка към нулевия ръст на М2, ще имаме рецесия много по-скоро, и много по-тежка“, отбелязва Ханке. „Политиките на Фед са поначало лоши, но това, което ги прави още по-лоши, е неизвестната реакция на банковата система спрямо увеличаване на лихвения процент по федералните фондове, и дали това ще доведе до свиване на банковите заеми, което може да влоши и да удължи рецесията.“
Както знаем от монетаристичния канон, високата инфлация ще властва през 2023 г., поради което може също така да се окажем заклещени както в дълбока рецесия, така и в нарастващ индекс на потребителските цени през цялата 2023 г., ако банките се оттеглят. Това е сценарият на стагфлацията, от който всички, включително и служителите на Фед, се страхуват. Но, както посочва Ханке, самите Фед ни насочват към това аварийно кацане.
И за Ханке това е някаква самоубийствена мисия.
Огромното му желание е да види, че Фед поставят паричния висотомер на командното табло, наблюдават го внимателно като пътеводна звезда и нежно управляват контрола, за да изравнят крилата на икономиката. Това би направил добрият пилот. Но според Стив Ханке ние просто нямаме такъв.
––
Запознайте се с обикалящия света „доктор на парите“, който е помагал за преборването на инфлации по цял свят и е убеден, че Федералният резерв проваля работите тук в САЩ
Шон Тъли, Списание Форчън
