Снимка: Интернет
Материал на БНР
Зимни протести биха били с много по-тежък негативен заряд.
Това каза в интервю за БНР политологът и преподавател в УНСС Александър Димитров.
„Ако има зимни протести, те ще са по-различни от тези, които наскоро наблюдавахме и могат да ескалират напрежението до други размери. Следващото народно недоволство ще е с много по-голяма амплитуда и много по-голямо напрежение. Зимата на нашето недоволство – екшън вариант.“
Според него няма потенциал за правителство, защото въпросът е не само кой с кого „може да се сдружи политически, а какво ще възпроизведе това сдружаване, и оттам вече да говорим за потенциал на някакво правителство, което все пак да изтрае поне малко“.
Няма условия и за правителство на малцинството, допълни Димитров. По думите му правителство на малцинството означава, че изначало подкрепилите го партии не са в коалиционно споразумение и има една или две партии-носители, които разчитат непрекъснато на плаваща подкрепа по различни въпроси.
Относно предсрочния вот политологът посочи:
„Напролет много късно ми се струва. Напълно е възможно в края на февруари да сме на избори.“
Александър Димитров не очаква консултациите при президента да възпроизведат резултат и „нещо положително да дойде от тях“.
Във връзка с тезата, че на партиите не им се управлява и ще оставят президентът да обере негативите на зимата чрез служебно правителство, преподавателят отбеляза:
„Президентът няма избор. Ако не се споразумеят, ще има служебно правителство, което ще, не ще, ще е в кризата. Не е въпросът само до зимата, напролет няма да сме в много по-различна ситуация, напротив – може да е още по-лоша. Така че тази сметка е малко сметка без кръчмар.“
За следващи предсрочни избори в края на зимата Димитров смята, че заради очакваната още по-ниска избирателна активност може и „съвсем други партии могат да влязат, може да има нови играчи отново, може да има форми на предизборни коалиции, които да опитат друг тип преразпределение на гласовете“.
