Снимка: Интернет
Материал на БНР
ермания трябва да обмисли повишаване на данъците за най-богатите хора, за да финансира своя план от 200 милиарда евро за ограничаване на цените на газа и електроенергията, препоръча в сряда група от водещи икономически съветници на правителството, съобщава „Файненшъл таймс“.
Улрике Малмендиер, един от петимата членове на съвета икономически експерти на Германия, каза, че тъй като правителството не може да насочи пакета си за енергийна подкрепа само към най-нуждаещите се, то също така трябва „да погледне от по-неудобната страна“ на това как да го финансира.
„Тези мерки не са много добре насочени, защото не можем да изпращаме чекове на определени домакинства, а не на други“, каза в интервю за финансовото издание Улрике Малмендиер, професор по икономика в Калифорнийския университет в Бъркли, която се присъедини към съвета през септември. „Така че можем да компенсираме това, като направим нещо за това откъде идват парите“.
Тя каза, че съветът е предложил три начина за справяне с това, включително повишаване на най-високата данъчна ставка, въвеждане на „такса солидарност“, наложена на хората с високи доходи, или отлагане на плана на правителството за намаляване на данъчните ставки, целящ да смекчи негативния ефект от нарастващата инфлация върху домакинствата.
Препоръките относно данъчната политика в годишния доклад на съвета вероятно ще предизвикат интензивен дебат в управляващата коалиция, която трябва да даде официален отговор през следващите осем седмици.
След като тази седмица изтекоха части от доклада, идеята за по-високи данъци върху богатите беше приветствана от служители в Социалдемократическата партия на канцлера Олаф Шолц и неговите коалиционни партньори от Партията на Зелените. Но в същото време беше отхвърлен от третия член на коалицията – либералната Партия на свободните демократи, както и от опозиционните християндемократи.
Икономическият съвет към правителството прогнозира, че брутният вътрешен продукт в най-голямата икономика в ЕС ще нарасне с 1,7% тази година, преди да се свие с 0,2% през 2023 г. Това е по-малко мрачна прогноза от неотдавнашната последна правителствена прогноза и от тези на много други икономисти. Икономическият съвет обаче предупреди, че инфлацията, която достигна през октомври 11,6% на годишна база, ще остане висока – средно около 8% тази година, след което ще намалее само слабо до 7,4% през следващата година и до 6,2% през 2024 г.
Препоръките на съветниците, че Берлин трябва да обмисли останалите само три атомни електроцентрали в страната да продължат да работя и след април 2023 г. и да се отмени забраната за фракинг на запаси от шистов газ, за да се облекчи натиска върху пазара на електроенергия, също вероятно ще разделят управляващата коалиция.
„Изправени сме пред нова реалност по отношение на енергийните доставки и трябва да приемем, че никога няма да се върне към начина, по който беше преди. Може да се наложи да мислим по-сериозно за източниците на енергия и минерали, които имаме тук в Германия“, отбеляза Малмендие.
Тя каза, че правителството трябва да обмисли повече субсидии за възобновяема енергия, като зелен водород, както и премахване на забраната си за фракинг, за да се възползва от германските резерви от шистов газ, както и от добива на залежите на литий, за да стимулира производството на батерии и да удължи живота на останалите три ядрените централи.
Трите АЕЦ-и в Германия трябваше да бъдат затворени в края на тази година. Но канцлерът Шолц обяви миналия месец, че ще продължат да работят по-дълго (до април догодина), за да се избегнат потенциални прекъсвания на тока и енергийни режими поради рязкото намаляване на доставките на руски газ след нахлуването на Москва в Украйна.
Свободните демократи пък призоваха централите да работят до 2024 г., но Зелените отхвърлиха това, тъй като това би принудило операторите да придобият нови горивни пръти – развитие, което екологичната партия счита за неприемливо.
Роберт Хабек от Зелените, вицеканцлер и министър на икономиката, също отхвърли неотдавнашните призиви за премахване на забраната на страната за фракинг на шистовите газови залежи, което се разглеждаше от Свободните демократи като начин за компенсиране на по-ниските доставки на газ от Русия.
Малмендиер каза още, че икономиката на Германия е претърпяла „голям срив“, причинен от структурни промени в енергийния пазар, геополитика и демография. Правителството трябва да обмисли как да улесни хората да се преместят в страната, ако им бъде предложена работа, отбеляза тя, добавяйки, че е необходима нетна имиграция от 400 000 годишно, за да се избегне намаляването на работната сила, като това представлява повишение спрямо 329 000 през миналата година.
