Путин: Естествена част от голяма Евразия може да бъде и нейния западен край – Европа. Еднополюсният свят е минало

Снимка: Интернет

Материал на сайта Гласове

Публикуваме пълен превод на речта на Путин и дискусиите след нея по време на Валдайския форум, който се проведе на 27 октомври, 2022 г. Към него са приложени и видеата с български субтитри. Превод за „Гласове“: Маринела Шаронова

Фьодор Лукянов: Скъпи приятели, уважаеми гости! Откриваме заключителната пленарна сесия на 19-ия годишен форум на Международния дискусионен клуб “Валдай”. Много се радвам да ви видя всички в залата и още повече се радвам да представя нашия гост на пленарното заседание – президента на Руската федерация Владимир Владимирович Путин.

Владимир Владимирович, здравейте! Очакваме Ви всяка година, но сега нетърпението беше по-голямо от обикновено. Имаме много теми за обсъждане.

Владимир Путин: Да, мога да се досетя

– Самият форум е основно е посветен на темата за световния ред, как се променя и най-важното кой сега държи властта в свеа, кой управлява. Ние обсъждаме тези теми като наблюдатели, а вие като участник, така че моля споделете мнението си с нас.

– Благодаря ви много!

Уважаеми участници в пленарната сесия, дами и господа, приятели! Запознах се с дискусиите, които се водиха тук предните дни – много интересни и съдържателни. Надявам се, че не съжалявате, че сте дошли в Русия и общувате помежду си. Радвам се да ви видя всички.

В платформата на Валдайския клуб неведнъж сме говорили за тези промени – сериозни, големи промени, които се случват в света – за рисковете, които са свързани с деградацията на световните институции, с ерозията на принципите на колективната сигурност, със замяната на международното право с така наречените правила. Исках да кажа, че е ясно кой ги е измислил, но и това не е много точно. Изобщо не е ясно кой ги е измислил, на какво се основават и какво съдържат тези правила. Явно има опит да се утвърди само едно правило, така че управляващите – говоря за глобалната власт – да имат възможност да живеят без никакви правила и да им е позволено всичко – каквото и да направят да им се размине. Ето това са правилата, които постоянно, както казва народът, ни набиват в главите, тоест постоянно говорят за тях.

Ценността на дискусиите във Валдай е в това, че тук се чуват най-различни оценки и прогнози. Колко са верни, показва самият живот – най-строгият и обективен проверяващ. Така се вижда колко коректни са били нашите дискусии в предишни години.

Уви, събитията продължават да се развиват по негативен сценарий, за който сме говорили неведнъж или два пъти на предишни срещи. Освен това тези събития, прераснаха в мащабна, системна криза и то не само във военно-политическата, но и в икономическата и хуманитарната сфера.

Условно нареченият Запад – разбира се, там няма единство – е много сложен конгломерат, въпреки това да кажем, че този Запад предприе редица стъпки за ескалация през последните години и особено през последните месеци. В интерес на истината те винаги играят на обостряне, тук също няма нищо ново. Това е разпалването на война в Украйна, това са провокациите около Тайван, дестабилизирането на световните хранителни и енергийни пазари. Последното, разбира се, не беше направено нарочно, в това няма съмнение, а поради редица системни грешки на тези западните власти. И както виждаме сега, плюс към това е разрушаването на общоевропейските газопроводи. Това е направо нещо извънземно, но въпреки това сме свидетели на тези тъжни събития.

Залогът в играта на т. нар. Запад е властта над света, 

но тази игра със сигурност е опасна, кървава и, бих казал, мръсна. Отрича се суверенитетът на страните и народите, тяхната идентичност и уникалност, заличават се интересите на други държави. Във всеки случай, дори ако не се говори директно за заличаване, то на практика става дума точно за това. Никой, освен тези, които формулират тези правила, за които споменах, няма право на самобитно развитие: всички останали трябва да бъдат подравнени към тези правила.

В тази връзка нека ви напомня за предложенията на Русия към западните партньори за изграждане на доверие и система за колективна сигурност. През декември миналата година те отново бяха захвърлени настрана. Но в съвременния свят е малко вероятно това да остане така. Който сее вятър, ще пожъне бури, както се казва. Кризата наистина придоби глобален характер, засяга всички. И тук няма нужда да храним илюзии.

Сега човечеството всъщност има два пътя: или да продължи да трупа бреме от проблеми, които неминуемо ще смажат всички, или ще се опитаме заедно да потърсим решения, дори и несъвършени, но работещи, способни да направят нашия свят по-стабилен и по-безопасен.

Знаете ли, винаги съм вярвал и вярвам в силата на здравия разум. Затова съм убеден, че рано или късно както новите центрове на многополюсния световен ред, така и Западът ще трябва да започнат равностоен разговор за нашето общо бъдеще и колкото по-скоро, толкова по-добре. И в тази връзка ще очертая някои от най-важните акценти за всички нас.
Днешните събития засенчиха екологичните проблеми. Колкото и да е странно, но бих искал да започна с това. Изменението на климата вече не е на първо място в дневния ред. Но тези фундаментални предизвикателства не са изчезнали, те не са преодоляни, а само нарастват. Една от най-опасните последици от нарушаването на екологичния баланс е намаляването на биоразнообразието в природата.

А сега преминавам към основната тема, за която всички се събрахме: по-маловажно ли е другото разнообразие – културно, социално, политическо, цивилизационно?

В същото време опростяването, заличаването на всякакви различия почти се превърнаха в същност на съвременния Запад. Какво стои зад това опростяване? На първо място, това е изчезването на творческия потенциал на самия Запад и желанието да се ограничи, блокира свободното развитие на други цивилизации. Има, разбира се, и пряк финансов интерес: налагайки своите ценности, потребителски стереотипи, унификация, нашите опоненти – ще ги нарека внимателно – се опитват да разширят пазарите за своите продукти. Всичко, в крайна сметка, на тази писта е много примитивно.

Неслучайно Западът твърди, че именно неговата култура и мироглед трябва да бъдат универсални. Ако не казват това директно – въпреки че те и това често правят – но ако не казват това директо, то така се държат. С тяхната политика те настояват и налагат, че в действителност именно тези ценности трябва да бъдат безусловно приети от всички останали участници в международната комуникация.

Ще цитирам от известната Харвардска реч на Александър Исаевич Солженицин. Още през 1978 г. той отбелязва, че Западът се характеризира с „непрекъсна слепота на превъзходството“ – и това все още се случва – което „подкрепя идеята, че всички огромни области на нашата планета трябва да се живеят и да се развиват спрямо настоящите западни системи… .“.
1978 г.! Нищо не се е променило!

През изминалия почти половин век тази слепота, за която говори Солженицин – открито расистка и неоколониална по природа – придоби просто грозни форми, особено след появата на така наречения еднополюсен свят.

Какво искам да кажа с това?

Увереността в собствената непогрешимост е много опасно състояние: тя е само на крачка разстояние от желанието на самите „непогрешими“ просто да унищожат тези, които не им харесват.  Както се казва  да ги “отменят” (cancel). Нека се замислим за значението на тази дума!

Дори в разгара на Студената война, на върха на конфронтацията между системи, идеологии и военно съперничество, на никого дори не му е хрумвало да отрича самото съществуване на култура, изкуство, наука на други народи – техни противници. На никого дори не му е минавало през ума! Да, бяха наложени известни ограничения върху образователните, научните, културните и, за съжаление, спортните връзки. Въпреки това и съветските, и американските лидери от онова време имаха достатъчно разбиране, че хуманитарната сфера трябва да се третира деликатно, да се изучава и уважава противника, понякога заимствайки нещо от него, за да се запази, поне за в бъдеще, основата за здрави, ползотворни отношения.

А сега какво се случва?

Едно време нацистите изгаряха книги, а сега западните „пазители на либерализма и прогреса“ стигнаха до забраняване на Достоевски и Чайковски. Така наречената „култура на отмяната“, но всъщност – за това вече сме говорили много пъти – истинско премахване на културата покосява всичко живо и творческо, не позволява на свободната мисъл да се развива никъде – нито в икономиката, нито в политиката, нито в културата.

Самата либерална идеология днес се е променила до неузнаваемост. 

Ако първоначално класическият либерализъм разбира свободата на всеки човек като свобода да казваш каквото искаш, да правиш каквото искаш, то още през 20 век либералите започват да заявяват, че така нареченото „отворено общество“ има врагове, оказва се, че “отворено общество” има врагове,  а свободата на такива врагове може и трябва да бъде ограничавана, дори премахвана. Сега се стигна до абсурда всяка алтернативна гледна точка да се обявява за подривна пропаганда и заплаха за демокрацията.

Каквото и да идва от Русия, всичко е „интрига на Кремъл“.

Но да се погледнем, толкова ли сме силни? Всякаква критика към опонентите ни – всякаква! – се възприема като „машинациите на Кремъл“, „ръката на Кремъл“. Това са някакви глупости. До къде пропаднахте? Поне си размърдайте мозъка, измислете нещо по-интересно, изкажете по-концептуално гледната си точка. Невъзможно е всичко да се обяснява с машинациите на Кремъл.

Всичко това е пророчески предсказано от Фьодор Михайлович Достоевски още през 19 век. Един от героите в неговия роман „Бесове“, нихилистът Шигальов, описва измисленото от него светло бъдеще по следния начин:
“Излизайки от безграничната свобода, аз завършвам с извода за безграничния деспотизъм“ – дотам стигнаха нашите западни противници. Той се повтаря от друг герой на романа – Пьотър Верховенски, който твърди, че е необходимо масово предателство, изобличение, шпионаж, че обществото не се нуждае от таланти и висши способности:

“Езикът на Цицерон е отрязан, очите на Коперник са извадени, Шекспир е убит с камъни.“ Ето до какво стигат нашите западни противници. Какво е това, ако не съвременната западна „култура на отмяната“? Имаме велики мислители и аз съм благодарен, честно казано, на моите помощници, които намериха тези цитати.

Какво може да се каже за това?

Историята, разбира се, ще постави всичко на мястото си и ще отмени не най-великите произведения на всепризнатите гении на световната култура, а онези, които днес по някаква причина са решили, че имат право да се разпореждат с тази световна култура по свое усмотрение. Самомнението на такива фигури е отвъд възможностите им, но никой дори няма да помни имената им след няколко години.

А Достоевски ще живее както Чайковски и Пушкин, колкото и да не му се иска на някого.

Именно върху уеднаквяването, върху финансовия и технологичния монопол, върху заличаването на всички и всякакви различия е изграден и западният модел на глобализация, неоколониален по своята същност. Задачата е ясна – да се укрепи безусловното господство на Запада в световната икономика и политика и в негова услуга да се поставят природните и финансовите ресурси, интелектуалните, човешките и икономическите възможности на цялата планета, за да се залее всичко със соса на така наречената нова глобална взаимосвързаност.

Тук бих искал да припомня друг руски философ – Александър Александрович Зиновиев, чийто стогодишен юбилей ще отпразнуваме буквално след ден – на 29 октомври.

Още преди повече от 20 години той каза, че за оцеляването на западната цивилизация на достигнатото от нея ниво е „необходима цялата планета като среда за съществуване, необходими са им всички ресурси на човечеството“. На това и претендират. Така е. Точно така е.

Освен това в тази система Западът първоначално даде огромна преднина за себе си, тъй като сам разработи своите принципи и механизми, а сега те са непонятна „черна дупка“ – никой не ги знае. Но веднага щом незападни страни започнаха да извличат ползи от глобализацията,  преди всичко говорим за големите държави в Азия, Западът веднага промени или напълно отмени много правила и така наречените свещени принципи за свободна търговия, икономическа отвореност, равнопоставена конкуренция, дори правото на собственост, изведнъж бяха напълно забравени. Щом се случи нещо неизгодно за тях, веднага променят правилата в движение, в хода на играта – още един пример за подмяна на понятия и значения.

Години наред западните идеолози и политици повтарят на целия свят: демокрацията няма алтернатива. Вярно, говореха за западния, т. нар. либерален модел на демокрация. Всички останали варианти и форми на демокрация презрително и – искам да подчертая това – устно арогантно отхвърлят.

Този маниер се е развил отдавна, още от колониалните времена: смятат всички за хора втора класа, а себе си за изключителни. И така продължава до днес от векове. Но сега абсолютното мнозинство от световната общност изисква демокрация в международните отношения и не приема каквато и да е форма на авторитарен диктат от отделни страни или групи държави. Какво е това, ако не пряко прилагане на принципите на демокрацията на ниво международни отношения?

А каква е позицията на „цивилизования“, в кавички, Запад?

Ако сте демократи трябва да приветствате това естествено желание за свобода на милиарди хора, но не! Западът го нарича подриване на либералния ред, основан на правила и започва икономически и търговски войни, санкции, бойкоти, цветни революции, подготвя и провежда всякакви преврати.

Един от тях доведе до трагични последици в Украйна през 2014 г. – те го подкрепиха, дори казаха колко пари са похарчили за този преврат. Изобщо – изнагляха, замаяха се, просто, не се срамуват от нищо. Те убиха Солеймани, иранския генерал. Може да попитате, защо пък да не се отнасят със Солеймани както искат? Защото това е служител на друга държава! Убиха го на територията на трета държава и казаха: да, убихме го.

Какво е това изобщо? Къде живеем?

По навик Вашингтон продължава да нарича сегашния световен ред либерален по американски, но всеки ден този прословут „ред” умножава хаоса и, бих добавил, става все по-нетолерантен дори към самите западни страни, към опитите им да показват някаква независимост. Всичко унищожават направо от корена и налагат все повече санкции срещу собствените си съюзници – без никакво колебание! А те се съгласяват с всичко, свеждайки ниско глави.

Така например юлските предложения на унгарските парламентаристи за консолидиране на ангажимента към европейските християнски ценности и култура в договора за ЕС бяха възприети дори не като обида, а като враждебен саботаж.
Какво е това? Какво означава? Да, на някои хора им харесва, на други не.

В продължение на хиляда години ние в Русия сме развили уникална култура на взаимодействие между всички световни религии. Няма нужда да отменяме нищо – нито християнските, нито ислямските, нито еврейските ценности. Имаме и други световни религии. Просто трябва да се уважаваме един друг. В редица региони на страната – просто знам това от първа ръка – хората живеят заедно, празнуват християнски, ислямски, будистки, еврейски празници и го правят с радост, поздравяват се и се уважават един на друг.

Но тук не! Защо не? Поне да го бяха обсъдили. Удивително!  Без преувеличение всичко това дори не е системна, а доктринална криза на неолибералния модел на американския световен ред. Те нямат идеи за съзидание и положително развитие, те просто нямат какво да предложат на света, освен да поддържат господството си.

Убеден съм, че истинската демокрация в един многополюсен свят предполага преди всичко възможност за всяка нация – искам да го подчертая – всяко общество, всяка цивилизация да избере своя път, своя обществено-политическа система. Ако САЩ и страните от ЕС имат такова право, то със сигурност такова право имат страните от Азия, ислямските държави, монархиите от Персийския залив и държавите от други континенти.
Разбира се, нашата страна Русия също го има и никой никога няма да може да диктува на нашите хора какво общество да изградим и на какви принципи.

Пряка заплаха за политическия, икономическия, идеологическия монопол на Запада е, че в света могат да възникнат по-ефективни алтернативни социални модели, искам да подчертая това – по-ефективни, по-ярки, по-привлекателни от тези, които съществуват. Такива модели определено ще се развиват – това е неизбежно. Между другото, американски политолози и експерти пишат директно за това. Наистина, правителството им все още не се вслушва много, въпреки че не могат да не виждат тези идеи, които се изразяват на страниците на политическите списания и в дискусиите.

Развитието трябва да протича именно в диалога на цивилизациите, основан на духовни и морални ценности. Да, различните цивилизации имат различно разбиране за човека, за неговата същност – често различно само на повърхността – но всеки признава най-висшето достойнство и духовна същност на човека и е изключително важно да имаме обща основа, върху която можем и трябва да градим нашето бъдеще.

Какво искам да подчертая тук?

Традиционните ценности не са някакъв фиксиран набор от постулати, към които всеки трябва да се придържа. Разбира се, че не. Тяхната разлика от така наречените неолиберални ценности е, че във всеки случай те са уникални, защото произтичат от традицията на дадено общество, неговата култура и исторически опит. Следователно традиционните ценности не могат да бъдат наложени на никого – те трябва просто да бъдат уважавани и внимателно третирани заради това, че даден народ е избрал да живее с тях от векове.

Това е нашето разбиране за традиционните ценности и този подход се споделя и приема от по-голямата част от човечеството. Това е естествено, защото именно традиционните общества на Изтока, Латинска Америка, Африка, Евразия са в основата на световната цивилизация.

Зачитането на особеностите на народите и цивилизациите е в интерес на всички. Всъщност това е в интерес и на така наречения Запад. Загубвайки господството си, той бързо се превръща в малцинство на световната сцена. И, разбира се, правото на това западно малцинство на собствена културна идентичност, искам да подчертая това, трябва да бъде гарантирано безусловно, трябва да бъде третирано с уважение, но на равна основа с правата на всички останали.

Ако западните елити мислят, че могат да инжектират в съзнанието на своите хора и своите общества, странни, новомодни тенденции като десетки видове джендъри и гей паради, тогава така да бъде. Нека си правят каквото искат! Но това, на което със сигурност нямат право е да изискват от другите да вървят в същата посока.

Виждаме, че в западните страни протичат сложни демографски, политически и социални процеси, които са си тяхна вътрешна работа. Русия не се меси в тези въпроси и няма да го прави. За разлика от Запада, ние не прескачаме в чуждия двор, но се надяваме, че прагматизмът ще надделее и диалогът на Русия с истинския, традиционен Запад, както и с други равноправни центрове на развитие, ще има важен принос в изграждането на многополюсен световен ред.

Ще добавя, че многополярността е реален и всъщност единствен шанс същата тази Европа да възстанови своята политическа и икономическа субектност. Честно казано всички разбираме и в  Европа също се говори, че днес тази правосубектност на Европа е, казано меко, за да не се обиди някой, много ограничена. Светът е многообразен по своята същност и опитите на Запада да постави всички под един знаменател са обективно обречени, нищо няма да излезе.

Арогантното желание за световно лидерство, а всъщност за диктатура или за запазване на лидерството чрез диктат, води до намаляване на международния авторитет на лидерите на западния свят, включително САЩ и увеличаване на недоверието в способността им да преговарят като цяло. Днес говорят едно, утре – друго, подписват документи, утре ги анулират, правят каквото си искат. Няма никаква стабилност. Напълно неразбираемо е как се подписват документите, какво са говорили, на какво може да се надява човек.

Ако по-рано само няколко държави си позволяваха да спорят със същата тази Америка и това изглеждаше почти като сензация, сега вече е обичайно, когато различни държави отказват на Вашингтон негови неоснователни искания, въпреки факта, че той все още се опитва да оказва натиск върху всички. Една абсолютно погрешна политика, просто за никъде.
Е, нека бъде така, техен избор.

Убеден съм, че народите по света няма да си затварят очите за политиката на принуда, която се дискредитира и всеки път Западът ще трябва да плаща все повече и повече за опитите да запази хегемонията си. На мястото на тези елити на Запад бих се замислил сериозно за подобна перспектива, така както някои политолози и политици в САЩ мислят за това, както вече казах.

В сегашните условия на тежък конфликт ще кажа някои неща директно.

Русия като независима, самобитна цивилизация, никога не се е смятала и не се смята за враг на Запада. Американофобия, англофобия, франкофобия, германофобия са същите форми на расизъм като русофобията и антисемитизма – като всяка проява на ксенофобията.

Трябва ясно да се разбере, че има, както казах преди, два Запада – поне два, а може би и повече, но поне два.

Западът на традиционните, предимно християнски ценности, свобода, патриотизъм, най-богатата култура, ислямските ценности също – сега значителна част от населението на много западни страни изповядва исляма. Този Запад ни е близък по някакъв начин, имаме много общи неща, дори древни корени.

Но има друг Запад – агресивен, космополитен, неоколониален, действащ като инструмент на неолибералните елити. 

Точно с диктата на този Запад Русия никога няма да се примири.

Ще помня винаги това, с което се сблъсках през 2000 г. след като бях избран за президент, каква цена платихме за унищожаването на терористичното гнездо в Северен Кавказ, което Западът  практически открито подкрепяше. Всички възрастни тук, повечето от вас, присъстващи в тази зала, разбират за какво говоря. Знаем, че така беше – финансова, политическа, информационна подкрепа. Всички сме го преживели.

Освен това [Западът] не само активно подкрепяше терористите на руска територия, но и подхранваше тази заплаха по много начини. Ние го знаем. Въпреки това, след стабилизирането на ситуацията, когато основните групировки на терористите бяха победени, благодарение и на смелостта на чеченския народ, ние решихме да не поглеждаме назад, да не се правим на обидени, да вървим напред, дори да изграждаме отношения с тези, които действително са работили срещу нас, установяване и развиване на отношения с всички, които го искат, на базата на взаимна изгода и уважение един към друг. Мислеше се, че е в общ интерес.

Русия, Слава Богу, преживя всички трудности на онова време, устоя, укрепна, справи се с вътрешния и външния тероризъм, икономиката оцеля и започна да се развива, отбранителната й способност започна да нараства. Опитахме се да изградим отношения с водещите страни на Запада и с НАТО. Посланието беше същото – да спрем да бъдем врагове, да живеем заедно, да водим диалог, да градим доверие, а оттам и мир. Бяхме абсолютно искрени, искам да подчертая това, ясно разбирахме сложността на такова сближаване, но го направихме.

И какво получихме в замяна? Накратко, получихме „НЕ“ във всички основни области на възможно сътрудничество. Получавахме все по-голям натиск и създаване на огнища на напрежение по нашите граници. И каква е целта, ако мога да попитам, на този натиск? Да потренират малко ли, какво? Разбира се, че не. Целта е Русия да стане по-уязвима. Целта е Русия да се превърне в инструмент за постигане на собствените им геополитически цели.

Честно казано, това е универсално правило: те се опитват да превърнат всеки в инструмент, за да  го използват за собствените си цели. И тези, които не се поддават на този натиск, отказват да бъдат инструмент, им се налагат санкции, извършват се всякакви икономически ограничения срещу тях, подготвят се или, където е възможно, се извършват преврати и т.н. И в крайна сметка, ако нищо не може да се направи, остава само една възможност – унищожение и заличаване от политическата карта. Но такъв сценарий не се получи и никога няма да може да се разгърне и реализира по отношение на Русия.

Какво бих искал още да добавя?

Русия не предизвиква елитите на Запада, Русия просто защитава правото си да съществува и да се развива свободно. В същото време ние самите няма да се превърнем в някакъв нов хегемон. Русия не предлага да се замени еднополярността с биполярност, триполярност и т.н., господството на Запада с господството на Изтока, Севера или Юга. Това неминуемо би довело до нова задънена улица.

И тук искам да цитирам думите на великия руски философ Николай Яковлевич Данилевски, който смяташе, че прогресът не се състои в това всички да вървят в една посока, към което ни тласкат някои от нашите противници. Такъв прогрес скоро ще спре, казва Данилевски, а истинският е, когато „цялото поле, съставляващо историческата дейност на човечеството, върви в различни посоки“.

И добавя, че “никоя цивилизация не може да се гордее, че представлява най-високата точка на развитие.” Убеден съм, че на диктатурата може да се противопостави само свободата на развитие на страните и народите, на деградацията на личността – любовта към човека като творец, на примитивното опростяване и забрани – цветущата сложност на културите и традициите.

Смисълът на днешния исторически момент е именно в това, че пред всички цивилизации, държави и техните интеграционни обединения, наистина се откриват възможности за собствен, демократичен, оригинален път на развитие. И преди всичко, ние вярваме, че новият световен ред трябва да се основава на закон и право, да бъде свободен, оригинален и справедлив. Така световната икономика и търговия трябва да станат по-справедливи и отворени.

Русия смята за неизбежно формирането на нови международни финансови платформи, включително за целите на международните разплащания. Такива платформи трябва да са извън националните юрисдикции, да бъдат сигурни, деполитизирани, автоматизирани и да не зависят от нито един контролен център.

Възможно ли е да се направи това? Разбира се, че да. Това ще изисква много усилия, обединяване на много страни, но може да се случи. Това ще изключи възможността за злоупотреби в новата глобална финансова инфраструктура и ще направи възможно ефективното, изгодно и безопасно управление на международни транзакции без долара и други така наречени резервни валути. Използвайки долара като оръжие, САЩ и Западът като цяло, дискредитираха институцията на международните финансови резерви.

Първо поради инфлацията, доларът и еврото се обезцениха, а след това буквално – цап-царап – прибраха в джобовете си златните и валутните ни резерви.

Преходът към сетълменти в национални валути активно ще набира скорост, неизбежно е. Това, разбира се, зависи от състоянието на емитентите на тези валути, от състоянието на техните икономики, но те ще се засилят и подобни изчисления, разбира се, постепенно ще започнат да доминират. Такава е логиката на суверенната икономическа и финансова политика на многополюсния свят. Днес новите световни центрове вече разполагат с уникални технологии и научни разработки в различни области и могат успешно да се конкурират със западните транснационални компании в много области. Очевидно имаме общ, доста прагматичен интерес от честен и открит научен и технологичен обмен. Заедно всеки печели повече, отколкото поотделно. Трябва да печели мнозинството, а не отделни свръхбогати корпорации.

Как вървят нещата днес?

Ако Западът продава лекарства или семена от хранителни култури на други страни, тогава той  унищожава националните фармацевтика и производство. На практика всичко се свежда до това – доставят ни машини и оборудване и унищожават местното машиностроене. Докато бях министър-председател, разбрах това: щом пазарът се отвори за определена продуктова група, местният производител „ляга“ и е почти невъзможно да вдигне глава. Така се градят отношенията. Така се осъществява завземането на пазари и ресурси, страните се лишават от техния технологичен, научен потенциал. Това не е прогрес, а заробване, свеждане на икономиките до примитивно ниво.

Технологичното развитие не трябва да увеличава глобалното неравенство, а да го намалява. Така Русия традиционно провежда външната си технологична политика.  Например, строейки атомни електроцентрали в други страни, ние същевременно създаваме центрове за компетентност, обучаваме национални кадри, не просто изграждаме предприятие, а създаваме цяла индустрия. Всъщност ние даваме възможност на други страни да направят истински пробив в своето научно и технологично развитие, да намалят неравенството, да изведат енергията си на ново ниво на ефективност и екологичност.
Отново подчертавам, че суверенитетът, самобитното развитие в никакъв случай не означава изолация, автаркия (самодостатъчност), а напротив – предполага активно, взаимноизгодно сътрудничество на справедливи и равнопоставени принципи.

Ако либералната глобализация е обезличаване, налагане на западния модел на целия свят, то интеграцията, напротив, е разкриване на потенциала на всяка цивилизация в интерес на цялото, в името на общата изгода. 

Ако глобализмът е диктат и до това се свежда всичко, то интеграцията е съвместно разработване на общи стратегии, които са от полза за всички.

В тази връзка Русия смята за важно по-активното задействане на механизми за създаване на големи пространства, изградени върху взаимодействието на съседни държави, чиято икономика, социална система, ресурсна база и инфраструктура се допълват взаимно. Такива големи пространства всъщност са основата на многополюсния световен ред – икономическата основа.

От техния диалог се ражда истинското единство на човечеството, много по-сложно, оригинално и многоизмерно, отколкото в опростените представи на някои западни идеолози. Единството на човечеството не се гради на заповедите „прави като мен“ и „бъди като мен“, а се формира, като се вземат предвид и въз основа на мненията на всички, с внимателно отношение към идентичността на всяко общество и народ. Именно на този принцип може да се развива дългосрочно сътрудничество в един многополюсен свят.

В тази връзка може би си струва да се има предвид, че структурата на Организацията на обединените нации, включително нейния Съвет за сигурност, отразява в голяма степен именно многообразието на световните региони. В края на краищата утрешният свят ще зависи много повече от Азия, Африка и Латинска Америка, отколкото се смята днес и такова увеличаване на тяхното влияние със сигурност е положително.

Напомням, че западната цивилизация не е единствената, дори в общото ни евразийско пространство. Освен това по-голямата част от населението е съсредоточено именно в източната част на Евразия – там, където са възникнали центровете на най-древните цивилизации на човечеството. Ценността и значението на Евразия е, че този континент е самодостатъчен комплекс с гигантски ресурси от всякакъв вид и огромни възможности. И колкото повече работим за увеличаване на свързаността на Евразия, за създаване на нови пътища, форми на сътрудничество, толкова по-впечатляващ успех постигаме.

Успешната дейност на Евразийския икономически съюз, бързото нарастване на авторитета и влиянието на Шанхайската организация за сътрудничество, мащабните инициативи в рамките на „Един пояс, един път“, плановете за многостранно сътрудничество по прилагането на транспортен коридор север-юг и много други проекти в тази част на света, сигурен съм, е началото на нова ера, нов етап в развитието на Евразия. Интеграционните проекти тук не си противоречат, а взаимно се допълват, разбира се, ако се осъществяват от съседни държави в техен интерес, а не се въвеждат от външни сили с цел разцепване на евразийското пространство, превръщането му в зона на блоково противопоставяне.

Естествена част от голяма Евразия може да бъде и нейният западен край – Европа. Но много от неговите лидери са възпрепятствани от убеждението, че европейците са по-добри от другите, че не е подходящо да участват в някои начинания наравно с останалите. Зад тази арогантност те някак си не забелязват, че са се превърнали в нечия периферия, по същество са се превърнали във васали, често без право на глас.

Скъпи колеги!

Разпадането на Съветския съюз разруши баланса на геополитическите сили. Западът се почувства победител и провъзгласи еднополюсен световен ред, в който само неговата воля, неговата култура, неговите интереси имат право на съществуване. Сега този исторически период на неразделно господство на Запада в световните дела е към своя край.

Еднополюсният свят се превръща в нещо от миналото. Стоим пред исторически крайъгълен камък, пред вероятно най-опасното, непредвидимо и в същото време важно десетилетие, след края на Втората световна война. Западът не е в състояние сам да управлява човечеството, но отчаяно се опитва да го прави и повечето народи по света вече не искат да се примиряват с това.  

Това е основното противоречие на новата ера.

По думите на един класик ситуацията е до известна степен революционна – висшите класи не могат, а низшите класи вече не искат да живеят така. Това състояние на нещата е изпълнено с глобални конфликти или цяла верига от такива, които са заплаха за човечеството, включително за самия Запад. Конструктивно и градивно разрешаване на това противоречие е днешната основна историческа задача. Смяната на различин епохи е болезнен процес, но естествен и неизбежен. 

Бъдещият световен ред се формира пред очите ни. И в този световен ред трябва да се съобразяваме с всяка гледна точка, да се вслушваме във всеки народ, общество, култура, всяка система от светогледи, идеи и религиозни вярвания, без да налагаме нито една истина на никого. Само на тази основа, разбирайки нашата отговорност за съдбата на народите, на планетата, да изградим една симфония на човешката цивилизация. 

В този момент бих искал да завърша изказванeто си с благодарност за търпението, което проявихте! Благодаря Ви!

Дискусия

Ф. Лукянов: Много благодаря за изчерпателната реч, Владимир Владимирович. Не мога спонтанно да не се хвана за последните ви думи, с които припомнихте революционната ситуация – върха и низините. Тези които са малко по-големи са учили всичко това в училище, разбира се. Вие с кого сте повече свързан – с върха или с низините?

– С низините, разбира се, аз съм от низините. Майка ми беше… много пъти съм говорил за това, че съм от работещо семейство. Баща ми беше работник, накрая се труди като майстор, завършил е техникум. Майка ми нямаше дори средно образование, тя беше работничка – бавачка в болница, портиер, нощен пазач. Помня, че не искаше да ме пуска в детска градина, в ясла. Затова, Слава Богу, винаги много фино съм усещал пулса на това, с което живее обикновеният човек.

– Значи на глобално ниво сте на страната на тези, които „не искат“?

– Част от моите отговорности, разбира се, е да наблюдавам какво се случва в света. Аз съм за това, което току-що казах – за демократични отношения, отчитащи интересите на всички участници в международния комуникация, а не само интересите на така наречения златен милиард.

– Разбирам. Запознахме се точно преди година, когато атмосферата и международната обстановка вече бяха доста напрегнати. Когато погледнем миналия октомври от днешна позиция, изглежда, че тогава живеехме в идилия. Много неща се промениха за една година, буквално светът се обърна с главата надолу, както казват някои. Лично за Вас какво се промени през тази година, във Вашето възприятие за света, страната?

– Това, което се случи и се случва в украинско направление, не са събития само от преди или след началото на специалната военна операция на Русия. Не. Всички тези промени се случват от много години, от дълго време. Това са тектонични промени в целия световен ред, на които някои обръщат внимание, а други не. Знаете ли, тези тектонични плочи постоянно се движат някъде в земната кора. Както казват експертите, те се движат и всичко е спокойно и тихо, но все пак настъпват промени. И после – хоп! – заклещиха се. Енергията се натрупва, натрупва, после се премества – става земетресение. Натрупването на тази енергия и след това този неин прилив доведе до събитията, които се случват.

Но те са се случвали и преди. В крайна сметка каква е същността на тези протичащи събития? Появяват се нови центрове на власт. Говоря за това през цялото време и не само аз – нима става въпрос за мен? Те се случват поради обективни обстоятелства. Някои от бившите центрове на властта вече избледняват. Сега дори не искам да казвам защо се случва това, но е естествен процес на растеж, смърт, промяна. Появяват се нови центрове на власт, разбира се основно в Азия. Африка също е напред. Да, Африка засега е много беден континент, но вижте колко колосален е потенциалът! Латинска Америка. Всичко това определено ще се развие. Тези тектонични промени се извършват.

Но е факт, че не ние, а Западът доведе нещата до сегашната ситуация… ако има въпроси, аз съм готов да се върна отново към това, което се случва в Украйна. Ние ли там извършихме държавен преврат, който доведе до поредица от трагични събития, включително и нашата специална военна операция? Не, не сме го направили. Но това няма значение, важното е, че тектоничните промени стават и ще продължат да се случват. Нашите действия нямат нищо общо с това. Да, наистина събитията, които се случват, просто очертават по-ясно и дават тласък на процеси, които започват да се развиват, може би по-бързо, отколкото е било досега. Но като цяло те са неизбежни и това ще се случи независимо от това как ще действа Русия в украинското направление.

– Говорейки за нашата държава, научихте ли нещо ново за нея през годината?

– Знаете ли, що се отнася до нашата държава… разбира се, търпим загуби на първо място свързани с провеждането на специалната военна операция. Мисля за това през цялото време, има и икономически аспект… Но има и огромни придобивки и в крайна сметка, без съмнение, искам да подчертая това, ставащото е от полза за Русия и нейното бъдеще.

Защо? Защото укрепва нашия суверенитет във всички сфери, а най-вече в икономическата. В края на краищата съвсем наскоро ние самите си мислехме с тревога, че се превръщаме в някаква полуколония – не можем да направим нищо без нашите западни партньори, не можем да правим финансови изчисления, няма да имаме технологии, няма да имаме пазари, нямаме източници за придобиване на най-новите технологии – нямаме нищо, а те трябва само да щракнат с пръсти и за нас всичко ще се разпадне.

Но не, нищо не се е разпаднало и фундаменталните основи за съществуването на руската икономика и на самата Руска федерация се оказаха много по-здрави, отколкото някой предполагаше, може би дори самите ние.

Това е пречистване, това е разбиране на собствените възможности за бързо преустройство в настоящата ситуация и обективна необходимост, не само да се ускорят процесите на заместване на вноса, но и да се заменят тези, които напускат нашия пазар… И се оказа, че в повечето области нашият бизнес успява да покрие всички, които напускат.

Все още ни шепнат в ухото: „Ще си тръгнем за кратко, скоро ще се върнем.“ Е, как? Те продават имоти за милиарди долари за един долар. Защо? Управление на препродажба. Какво е това? Това означава, че има договорка с ръководството, че ще се върнат. И как иначе? Какво, на две-три конкретни лица ли правят такива подаръци? Разбира се, че не. Познаваме тези настроения.

Ето защо това е изключително важно нещо. Ние самите най-после разбрахме и продължаваме да твърдим, че сме велика държава. Ние сме велика държава, ние го можем. Ние разбираме средносрочните негативни последици, свързани с изопачаването на технологиите. Така изопачаваха за нас всички важни технологии.

“Списъците на Кокомов” изглеждаха анулирани, но реално действаха десетилетия. Сега те се влошиха. Нищо, изясни се, че на нас ни се получава. Удава ни се!

Има друг много важен компонент и той е от духовно естество, може би най-важният. Този велик лозунг -„Ние не изоставяме своите“ – лежи дълбоко в сърцето на всеки руснак и на всеки представител на другите етнически групи. Желанието да се борят за своя народ води до социално сближаване. Това винаги е била голямата сила на страната ни. Ние го утвърдихме и затвърдихме, а това е най-важното.

– Има ли нещо през тази година, което да Ви е разочаровало?

– Не.

– Тоест не са необходими системни промени? Не са ли нужни корекции?

– Винаги са необходими организационни изводи. Ако имате предвид някакви кадрови решения, това е естествен процес. През цялото време трябва да се мисли за актуализиране в различни области, да се обучава нов персонал, да се извеждат хора на ново ниво, които са в състояние да работят по задачи на по-високо ниво от тези, по които са работили преди. Разбира се, това е нещо естествено. Но да кажа, че някой ме е разочаровал по някакъв начин, че да трябва да се отстрани – няма такова нещо.

– Владимир Владимирович, Вашето решение да започнете специална военна операция през февруари беше голяма изненада за всички, включително за мнозинството руски граждани. Многократно сте обяснявали логиката и причините, но все пак това са решения от такъв мащаб, които вероятно не се вземат без някакъв специален тласък. Какво се случи преди това решение?

– Вече съм го казвал много пъти, едва ли сега ще кажа нещо ново тук. В крайна сметка какво стана? Не говоря за разширяването на НАТО за сметка на Украйна, което за нас беше абсолютно неприемливо и всички го знаеха, но просто напълно пренебрегнаха нашите интереси за сигурност. И поредният опит в края на миналата година отново се провали – просто ни изпратиха по-далече и казаха: добре, стойте си там и … няма да казвам излишни думи, но, като цяло ни игнорираха. Това е първото.

Второто важно нещо е, че с подкрепата на своите западни куратори, представителите на киевския режим публично отказаха да изпълняват Минските споразумения. Лидерът им каза, че не харесва нито една точка от Минските споразумения. Това е публично! Други висши служители също изрично заявиха, че няма да ги спазват. Бившият президент каза, че е подписал Минските споразумения, но е изхождал от факта, че те никога няма да бъдат изпълнени. Какво още е необходимо?
В края на краищата едно е, когато нещо трябва да бъде въведено в съзнанието на милиони с помощта на медиите и интернет, а друго са реалните дела, реалната политика. Всичко това, което току-що казах, остава незабелязано от милиони хора, защото се потиска в информационното поле, но ние го знаем.

Това беше казано най-накрая. Какво означаваше това за нас? За нас това означаваше, че трябва да направим нещо с Донбас. Осем години хората живеят под обстрел, който, между другото, все още продължава, но трябваше да решим нещо за себе си. Какво можем да решим? Да признаем тяхната независимост. Но да признаем тяхната независимост и просто да ги оставим на произвола на съдбата  е неприемливо. Така че трябваше да направим следващата стъпка, която направихме – да ги включим в руската държава. Те сами няма да оцелеят, това е очевиден факт.

Но ако ги признаем и включим в руската държава по тяхна воля, знаем настроенията на хората, тези обстрели и следващите военни операции, подготвяни от киевския режим, неизбежно ще продължават. Те също извършиха две мащабни военни операции, които завършиха неуспешно, но ги имаше. А обстрелът със сигурност ще продължи. Какво трябваше да правим след това? Да извършим операцията. Защо да чакаме, да започнат те като знаем, че се подготвят. Разбира се, това е просто неизбежната логика на събитията.

И тази логика не е формирана от нас. През 2014 г. защо беше необходимо да се извърши държавен преврат в Украйна? Янукович всъщност се отказа от властта, съгласи се да проведе предсрочни избори. Беше ясно, че шансовете, Виктор Фьодорович няма да ми се обиди, той имаше малък шанс, ако изобщо имаше. И защо беше необходимо при тези условия да се извършва кървав антидържавен, антиконституционен преврат? Без отговор.

Обяснението може да е само едно – да се покаже кой е господарят в къщата: всички да сядат, моля дамите за извинение, кротко на дупетата си и да не крякат, ще стане както ние кажем. Не мога да си обясня тези действия по друг начин.
Направиха държавен преврат, хората не искаха да го признаят нито в Крим, нито в Донбас и всичко стигна до днешните трагични събития. Но какво попречи на същия така наречен Запад да изпълни споразуменията, които бяха постигнати в Минск? На мен лично ми казаха: при тези условия и вие щяхте да подпишете всичко. Но, чуйте ме, те (Украйна бел.ред.) подписаха! Те подписаха и настояха лидерите на двете тогава непризнати републики на Донбас да сложат подписите си. След това хванаха един от лидерите и го убиха  – Захарченко. Всички тези действия доведоха до днешните трагични събития, това е всичко.

– Имате ли чувството, което, честно казано, го има в обществото, че врагът е бил подценен?

– Не. Знаете ли какво? Работата е там, че знаехме какво се случва. В продължение на осем години те създаваха укрепен район, който се врязваше достатъчно дълбоко в Донбас и навлизането там и понасянето на загуби беше безсмислено. Това е първият момент.

Второ, ние прекрасно разбирахме и съзнавахме, че този процес ще продължи и колкото по-дълго продължава, толкова по-зле, по-трудно, по-опасно ще бъде за нас и ще търпим повече загуби.
Ето от какви съображения се ръководихме. Натовското усвояване на територията беше в разгара си – и сега върви, и тогава вървеше. Тези укрепени райони щяха да бъдат не само по днешната линия на съприкосновение в Донбас – те щяха да бъдат навсякъде. Това е всичко.

Това, което виждаме сега, когато нашите войски „притискат“ Донбас от юг и север, е едно. При условие, че още няколко години в цялата страна бяха създали укрепени райони, провеждали тренировки и трупали оръжейни системи, които никога не са съществували, тогава щеше да има съвсем друга ситуация за Русия, дори от гледната точка на провеждането на тази специална военна операция.

– Многократно сте казвали и писали, че ние сме един народ. Променихте ли тази гледна точка за една година?

– Не, разбира се. И как може да се промени това? Това е исторически факт. През 9-ти век на нашите територии се ражда руската държавност, първо в Новгород, после в Киев, след това всичко се разраства. Това е един народ. Те говореха един и същ език – староруски и промените в езика започнаха да се появяват едва през 14 или 15 век под влиянието на Полша, защото западните части на руската държава се оказаха в различни страни. Ето откъде идват промените.
Разбира се, вече говорих за това, с развитието на един или друг етнос възникват различни процеси. Ако част от тази единна етническа група в даден момент реши, че е достигнала такова ниво, че се смята за отделен народ, това може да се третира само с уважение, разбира се. Но този процес не се случи от само себе си. Това се случи, първо, както вече казах, защото част от древните руски западни земи се оказаха част от други държави по редица причини.
Тези държави започнаха да прокарват своите интереси там. В частите, които се озоваха в Полша, имаше ясна полонизация и т.н. Езикът започна да се променя. Вече говорих за това, когато Украйна се присъедини към Русия, те писаха писма до Варшава и Москва. Има документи в архива. Там се казва: „Ние, руските православни хора, се обръщаме към вас с това и това, с това и това…“ Към Москва е отправена молба да бъдат приети в Русия, към Полша е отправено искане да спазва интересите на своите православни традиции. Но те написаха: ние, руските православни хора. Това не го казвам аз. Това е онази част от народа, която сега наричаме украинци.

Тогава всичко започна да се случва според собствените си закони. Възникна огромна руска империя. Европейските държави се опитаха и отчасти създадоха бариера между себе си и Руската империя – добре познат принцип от древността: разделяй и владей. Така започнаха опитите за разделяне на единния руски народ. През 19 век това започва да се случва, придоби все по-голям размах и се подкрепя предимно от Запада.

Разбира се, това се култивира в част от населението, някой започнаха да го харесват, както по отношение на собствената си същност, така и исторически и езиково. Разбира се, започнаха да го използват, точно за тази цел – разделяй и владей. Тук няма нищо необичайно, но постигнаха определени цели, разбира се. И това се изроди в сътрудничество с Хитлер по време на Втората световна война, когато украинските колаборационисти бяха използвани за унищожаване на руснаци, поляци, евреи и беларуси. Това е добре известен исторически факт: палачите повериха най-мръсните, най-кървавите дела преди всичко на Бандера. Всичко това е част от нашата история. Но е факт, че руснаци и украинци всъщност са един народ. Исторически факт.

– Тоест сме свидетели на гражданска война с част от собствения ни народ?

– Частично, да. За съжаление, ние се оказахме в различни държави по редица причини. При създаването на Съветския съюз след разпада на империята – разглеждал съм това в мои статии и съм го споменавал публично неведнъж – тогавашното болшевишко ръководство решава, за да успокои националистически настроените болшевики, родом от Украйна, да им даде някои първоначално руски исторически земи, без да попита хората, които живеят там. Те им позволиха да получат цяла Малорусия, целия Черноморски регион и Донбас. Първоначално решиха Донбас трябваше да стане част от Русия, но след като делегация от Украйна дойде при Владимир Ленин, той извика представителя на Донбас и му каза, че въпросът трябва да се преразгледа. Така Донбас отиде към Украйна. В този смисъл Украйна е изкуствено създадена държава. Още повече че след Втората световна война, това също е исторически факт, Сталин внезапно превръща няколко полски, унгарски и румънски територии в част от Украйна, като по този начин отнема тези земи от тези държави. Той дава на поляците, които не са били част от нацистката коалиция, някои от източногерманските земи. Това са добре известни исторически факти. Така се формира днешна Украйна. Честно казано, ето за какво се замислих сега: Единственият истински, сериозен гарант за украинската държавност, суверенитет и териториална цялост може да бъде само Русия, която създаде днешна Украйна.

– Спомням си, че през пролетта говорихме за гаранции, но от тогава мина доста време. Въпросът може би е риторичен като се има предвид, че се водят военни действия, но и вие и руски официални лица многократно сте казвали, че спецоперацията върви по план. Като че ли обаче обществото не разбира какъв е планът. Какъв е? 

– От самото начало, в деня, в който започна операцията, най-важното за нас е да помогнем на Донбас. Това вече го споменах и ако бяхме действали по друг начин, нямаше да можем да разположим въоръжените си сили от двете страни около Донбас – това е първото. Второ. ЛНР е напълно освободена. Има военни действия, свързани със самата Донецка република и когато нашите войски се приближиха както от юг, така и от север, стана очевидно, че хората, живеещи в тези исторически територии на Новоросийск, виждат бъдещето си заедно с Русия. Как бихме могли да не отговорим на това?
Разбира се, случиха се събития, на които всички сме свидетели. Те възникнаха като логично продължение на ситуацията. Но имаше план и целта беше същата – да се помогне на хората, които живеят в Донбас. От това изхождаме.
А иначе, разбира се, знам какво точно планира Генералният щаб, но ми се струва, че тук не е мястото, на което трябва да се говори подробно за това.

– Благодаря. Скъпи приятели, задоволих първоначалното си любопитство като монополизирах разговора. Сега моля желаещите да задават въпроси. Да започваме. Иван Сафранчук.

– Иван Сафранчук, МГИМО. Казахте, че ни предстои много важно десетилетие в развитието на света и страната ни. Изглежда, че има някаква врата към това десетилетие. Имам въпрос относно нея. Напоследък интензивността на ядрената реторика се увеличи многократно. Украйна премина от просто безотговорни изявления към практическа подготовка за ядрена провокация, представители на САЩ и Великобритания правят изявления, в които звучат нотки за допустимостта на използването на ядрени оръжия. Байдън, да речем, говори за ядрен Армагедон и точно там в Америка има коментари от рода, че няма страшно. И в същото време САЩ бързо разполагат модернизирани тактически ядрени бомби в Европа. Получава се нещо такова, че дрънкат ядрено оръжие, а отказват да признаят уроците от Карибската криза. Моля, обяснете, Владимир Владимирович, наистина ли светът е на прага на възможността за използване на ядрено оръжие? Как ще се държи Русия в тези условия като отговорна световна ядрена сила? Благодаря Ви!