Снимка: Интернет
Материал на БНР
Първоначално имаше логика помощта за бизнеса да е за всички компании, защото дойде като гръм от ясно небе. Оттам нататък логично беше Министерството на финансите и Министерството на енергетиката да изработят общ механизъм за диференциране на помощта за различните небитови потребители.
Това мнение изрази пред БНР Калоян Стайков, главен икономист в Института за енергиен мениджмънт. В предаването „Преди всички“ той коментира темата за енергийните помощи.
Също като при ограниченията от Covid мерките, и при настоящата енергийна криза различните компании са засегнати по различен начин, отбеляза икономистът.
„Няма абсолютно никакъв смисъл помощта да се дава постоянно, за всички, поравно, без отношение по какъв начин енергийните цени влияят на тези компании.“
Той акцентира върху липсата на анализ как са се отразили помощите до момента.
„За разлика от България, в останалите европейски страни подходът при отпускането на помощите е обърнат – там се тръгна от малки помощи за ограничени компании и за ограничено време. В България тръгнахме от голямо подпомагане, затова необходимостта от такъв анализ е много по-голяма. Ние отначало подпомагаме всички, много щедро и е хубаво да се види преди отпускане на следваща помощ или дебати как трябва да се промени настоящата – да видим какъв ефект е постигнала.“
Само за втората половина на тази година мерките за поддържане на тавана на цените на тока за небитовите потребители струват около 6 милиарда лева. Тази програма се превърна във второто най-голямо перо на бюджета след пенсиите, подчерта Стайков.
„Ако тази програма се запази и през следващата година, ще се превърне в почти толкова голям разход, колкото са пенсиите. Това е абсурдно като размер и като подход.“
Относно еврорегламента за свръхпечалбите Калоян Стайков изтъкна, че избраният у нас подход е неправилен.
„Министерският съвет е публикувал проект на постановление за въвеждане на тези тавани. Тези тавани на практика представляват данъчни норми – на практика трябва да се въведат от Народното събрание, а не от Министерския съвет. Ако се въведат по този начин, рисковете от юридическа каша оттук нататък са много големи„, предупреди той.
По думите му, ако съдът отмени постановлението, държавата ще трябва да връща пари, а те вече ще бъдат отпуснати като помощи за бизнеса.
