Българските общини все по-трудно реализират процедури по Закона за обществените поръчки. Проблемът е свързан, както с все повече ограничаващия се административен капацитет на българските общини, така и с намаляване на интереса и възможностите за реализиране на обществени поръчки от страна на реалния сектор. Това заяви политологът Галин Дурев при представянето на проекта „Мониторинг за политики за гражданско участие и прозрачност в местната власт“, реализиран от Института за социална интеграция с подкрепата на фондация „Фридрих Еберт“. Проектът изследва прозрачността в местната власт и гражданското участие в различни по характер и големина общини от всички части на България.
Форумът бе открит от Стоянка Балова, Изпълнителен директор на ИСИ и Жак Папаро – директор за България на фондация „Фридрих Еберт“. Стоянка Балова очерта рамките на направеното изследване: „Чрез специално изработена методологична рамка, проектът реализира мониторинг на дейността по отношение на гражданско участие, прозрачност и достъп до обществена информация, както и отчитане на евентуални корупционни практики на 10 общини в страната. Мониторинговият процес протече в две направления – документално изследване и теренно проучване – фокус групи“.
Участниците в проекта се обединиха около мнението, че има сериозен напредък по темата „Прозрачност“ при българските общини за последното десетилетие, който се дължи и на развитието на новите информационни технологии. Според Невена Алексиева общините не препятстват гражданското участие в местната власт, въпреки че има какво още да се желае, но самите граждани не са достатъчно активни. Боян Балев обърна внимание на това, че прякото участие на гражданите в работата на общинските съвети в градовете с районно деление е трудно осъществима на практика и в големите градове местните парламенти са по-далеч от реалните проблеми на хората, което може да се промени със създаване на съвети в самите райони.
Габриела Величкова анализира задълбочено работата на местната власт в социалните мрежи като обърна внимание на това, че изключителната активност се съчетава с определена липса на последователност и акцент върху личностното начало на кмета, а не върху институциите на местната власт. Преподавателят в Университета за национално и световно стопанство Александър Димитров направи подробен анализ на фокус групите и мнението на хората в различните изследвани общини като открои едно по-скоро общо недоволство от развитието на общините, което в много случаи не е свързано само с дейността на местната власт. Хората искат и очакват много сериозни позитивни промени в цялото си битие.
Според Николай Белалов отношението между местната власт и гражданите в Столична община е различно според района. Въпреки че са със сравнително ограничени правомощия, районните кметове могат да влияят върху процесите на съответната територия и тяхната работа също е обект на позитивни, но по-често на негативни, оценки – коментира още Белалов.
Поканените на представянето на проекта граждани, представители на местната власт и различни граждански организации също споделиха свои идеи, мнения и впечатления за развитието на местната власт. Като сериозен проблем се откроиха регионалните диспропорции, както и перманентно намаляващия административен капацитет на общините, който е свързан с дефицита на кадри, особено в по-малките общини. Изрази се и мнение, че най-малките общини с население около хиляда души не би следвало да продължат своето функциониране. Но наблюденията на всички участници в събитието по-скоро показват, че качеството на управлението не зависи от размера на общината, а от способностите най-вече на съответните кметове.