Снимка: Интернет
Материал на БНР
Нито един от трите мандата няма да мине в парламента. Това мнение изрази пред БНР Александър Димитров, политолог и преподавател в УНСС.
„Това, че се предлага личност, напълно неизвестна за политическия диалог в страната, не допринася за промяна в диалога. Дали проф. Габровски ще изберете, или студент четвърти курс отнякъде, от гледна точка на политическия живот те ще са еднакво неизвестни. Когато една личност няма собствена светлина в политиката, тя няма как да бъде разпозната от другите политически актьори„, коментира той в предаването „Преди всички“.
Правителство на малцинството ще означава такова, което не е подкрепено от коалиционно мнозинство. Очевидно обаче ПП не са успели да осигурят тази подкрепа като гласове, поясни политологът относно твърденията на ДБ, че ако първият мандат не успее, най-голям е шансът на втория.
Димитров разчита в съгласието около промените в Изборния кодекс „коалиция на временните интереси„.
„И за третия мандат ще си остана категоричен. Т.нар. хартиена коалиция е ситуационен въпрос. Когато опре до правителство, ще опре до фигурата на премиера. Ще опре до определяне формулата на политическа власт, ще се гледа тежестта на формациите и съвсем други аргументи ще участват в дебата и никаква коалиционна близост няма да има между тези формации. Отделно се иска от „Български възход“ да представи ясна програма за управление, а такава трудно може да се предложи.“
Когато в българската политика е сработвал третият мандат, това е ставало при ясни индикации за съгласие през определен политически актьор, а сега няма такива, подчерта Александър Димитров.
По темата с разрива между президента Румен Радев и лидерите на ПП Александър Димитров отбеляза, че противоречията между Радев и лидерите на различни политически партии, свързани с него, са в две направления.
„Едното е, че част от тези партии изгубиха възможността си за контрол върху държавния глава, а другото – защото държавният глава изгуби възможността си за контрол върху съответните политически партии.“
На този етап сме си изчерпали електоралното разнообразие, обобщи картината политологът. Според него само убедителни кампании, които да вдигнат избирателната активност, могат да излъчат по-стабилни мнозинства.
