Снимка: Интернет
Материал на сайта Инвестор.бг
Малките модулни реактори имат голямо бъдеще в ядрената енергетика, но като допълващи, а не заместващи конвеционалните реактори, коментира по време на конференция зам.-министърът на енергетиката Еленко Божков. Той отбеляза, че тези технологии имат място в стратегията за развитие на електроенергийния сектор, която служебното правителство планира да представи на 17 януари. По думите му малките реактори са гъвкави и подобряват енергийната сигурност, което е ключово при намаляване на зависимостта ни от руските изкопаеми горива.
Досега българските власти дискутираха изграждане на два нови реактора в АЕЦ „Белене“ и два заместващи в АЕЦ „Козлодуй“. От изказването на Божков стана ясно, че е много вероятно и двата проекта да бъдат включени в стратегията. Очакванията са, че двата блока в Белене ще трябва да влязат в експлоатация до 2035 г. или до 2040 г., ако има известно забавяне, анонсира зам.-министърът.
Двете заместващи мощности в действащата ни централа трябва да станат готови до 2045 година. Към момента на площадката на АЕЦ „Козлодуй“ има одобрение за изграждане на един блок – Агенцията за ядрено регуриране (АЯР) го издаде през февруари 2020 г. Двата реактора имат лиценз да работят до 2027 г. (за пети блок) и до 2029 г. (за шести блок), но срокът им за експлоатация беше удължен до съответно 2047 г. и 2051 г.
В плановете за развитие на енергетиката е и изграждането на дълбоко геоложко хранилище за ядрени отпадъци, което трябва да стане готово до 2050 г.
Решенията за нови ядрени мощности са стратегически и носят задължения за срок от 70 години, коментира експертът Константин Сирлещов от CMS. Той беше категоричен, че няма ядрен проект без държавно участие и определяне на минимални цени за произведената електроенергия.
Като цяло енергийните проекти са скъпи и трудни за финансиране, отчете още той. По отношение на малките модулни реактори обаче разходите са по-ниски, както и позволяват частно участие. Сред предимствата на тези проекти са и по-ниските разходи за извеждане от експлоатация, както и по-кратките срокове за издаване на разрешителни за изграждане и на екологичните разрешителни, допълни още Сирлещов.
Събин Събинов от Булатом също обърна внимание на възможността малките реактори да бъдат изградени като частни инициативи. Освен за гарантиране на енергийната сигурност, те могат да запазят експортния потенциал на страната, допълни експертът и препоръча на доставчиците на технологията да работят за развитието на сектора у нас, например чрез организиране на стажове и програми.
Сирлещов отчете още, че АЕЦ „Белене“ е модел как да не се прави ядрен проект. Има обаче доста разработки, включително в Румъния, Чехия и Полша, които да дадат готови решения как да бъдат разработени подобни проекти и как да бъдат дискутирани с Европейската комисия, каза той.
