Снимка: Интернет
Материал на сайта Гласове
Автор: Калина Андролова, „Гласове“
99,9% Корнелия няма да може да състави нищо. Тяхната идеология е, че държавата трябва да взема заеми. ГЕРБ ще трябва да побеждават коалицията между ПП и ДБ. Ако Корнелия спечели, ще се тръгне към едно „БСП на доизживяване“. Когато се обявят избори ще настъпи страшен сблъсък между ГЕРБ, от една страна, и дясното обединение между ПП и ДБ, от друга страна. Предизборната кампания ще е много трудна и ще настъпи страшно намразване между ГЕРБ и ПП/ДБ. След което завоят за ПП/ДБ към ГЕРБ ще е още по-труден. Кирил и Асен са глобални хора. Идват от глобалното. Те си представят, че няма нищо особено, ако цялата държава е в дългове и ако всеки човек е в дългове. Има цяла серия хора, които професионално си вадят хляба чрез приятелство със САЩ, които непрекъснато шумят, че има страшна руска пропаганда, разнасят списъци, казано простичко правят доноси. Тези хора си вадят хляба с доноси. Това казва пред Калина Андролова за „Гласове“ политологът Андрей Райчев от „Галъп интернешънъл“.
– Какво казва Радев в политически смисъл, давайки мандата на БСП?
– Казва, че не вярва, че ПП имат намерение да направят правителство. Христо Иванов направи заявка, но Радев не вярва, че ПП искат правителство. Той го даде отново на Корнелия, демонстрирайки лоялност към своя електорат. И същевременно направи номер на Нинова. Радев иска да има правителство, но ако беше дал мандата на ДБ, въпреки заявената подкрепа на ГЕРБ, отново всичко щеше да е игра на стъклени перли.
– Всъщност Радев подари на Корнелия една невъзможност да състави кабинет.
– 99,9% Корнелия няма да може да състави нищо. Връчвайки й мандата за четвърти път, Радев просто я довършва. Тя вярваше, че Радев ще даде мандата на Христо Иванов и положи усилия предварително да компрометира президента с тезата, че „ето той ще ни предаде“. Цялата й борба е срещу Радев в момента, тъй като го привижда зад своите противници в партията. Така че България отива на избори, примерно на 26 март или нещо близко като дата в началото на април.
– На Радев му се управлява. Превръщаме се в президентска република без промяна на Конституцията, много време продължава неговото управление.
– Събира му се около година и половина/две управление. Ако социолозите са прави, няма да има голяма промяна в бъдещия парламент. И е възможно пак да не може да се състави правителство. Тогава Радев ще управлява до септември, когато изборите ще са две в едно, а дори и три в едно, защото доколкото разбирам „Възраждане“ имат намерение да организират референдум за отлагане на приемането на еврото. Радев има известни основания да е доволен, тъй като това негово правителство не е лошо. Най-доброто е от тези досега. Няма кой знае какви недоволства от него, няма скандали, няма корупционни истории. Но за държавата не е добре, защото правителство без парламент е вяла работа.
– Има ли вероятност Корнелия да държи мандата до Конгреса през февруари или ще го върне бързо с идеята за избори?
– Не е в неин интерес да отиде на Конгреса с този въпрос за мандата. Ще бъде подложена на по-голяма атака. В дневния ред на този Конгрес не е обявена точка за нейното отстраняване или преизбиране, но Конгресът може да вкара този въпрос в дневния ред, така че там битката ще приключи още на първия час, когато гласуват въпроса за дневния ред. Ако има избор за председател, тя е загубила, ако няма в дневния ред такава точка, тя е спечелила.
– Има ли битка за наследството на БСП? Корнелия доведе ли нещата до необратимост?
– Има нещо такова. Но мисля, че именно този Конгрес, ако не успее да я махне, ще отприщи тази битка, защото нейните противници ще напуснат партията. И ще се опитат да направят нещо паралелно, това т.нар. „ново ляво“. Ако те спечелят вътре в партията, това вече няма да е битка за наследството на БСП, а за новия облик на БСП. Ако загубят, а тя пак спечели, ще се случи точно това. Ще се тръгне към едно „БСП на доизживяване“. И съответно тук ще е ролята на Радев. Той има президентски мандат до 2026г., тоест тезата за оглавяване на лявото не е актуална за него към този момент. Радев имаше изключителна възможност през 2020г., когато излезе с юмрука и т.н. да оглави президентството и да оглави нещо, което щеше да съставлява милион или милион и половина души. Тогава Радев щеше да получи реална власт, а не президентска. Но не го направи. В много изгоден за себе си момент, с огромен рейтинг, гигантска подкрепа от страна на народа и пр. И не го направи, защото е генерал, човек на реда, на йерархията, на институциите. Радев играе сериозна роля в процесите вляво, разбира се.
– Вие виждате ли някаква промяна в Радев? Това същият Радев ли е, какъвто беше в началото, когато зае президентството?
– Радев със сигурност се промени. Той преживя няколко големи несполуки. Най-голямата му несполука са Асен и Кирил. Той е техен творец. Второ, конфликтът с Корнелия Нинова. Ударите, които получава, са от лидера на неговите избиратели. Вижте каква ирония! Както човекът, който го създаде него, така и хората, които той създаде, стрелят по него най-много. Наистина е безумие. Но Радев много се научи на политика. Той не беше политик, той беше един честен генерал, който се мъчеше да управлява с проби и грешки. А сега си е политически майстор.
– Какво ще кажете за човешкия, експертния ресурс на Радев? Той има една затворена система, която се състои от негови стари другари и отломки от БСП. С тези хора иска да организира добър авторитет, добри успехи, бъдещ проект. Това е невъзможно.
– Така е донякъде. Но все пак, ако съдим по този служебен кабинет, който е приемлив, умело управлява, справиха се с газа и пр., то тази компетентност, за която говорите, е напълно достатъчна за едно служебно правителство. Към този момент Радев не организира партия. Ако в някакъв момент ще прави партия, този кръг е много тесен. Замислете се за тоя кръг. Тези хора са напълно свързани с него. Ако той няма политическо бъдеще, той ще има поне свое лично бъдеще, секретарка, уважение, кабинет и пр. А те какви ще са? Затова тези хора наистина се надяват на политическо бъдеще на президента. И това сме го виждали. Първанов се опита да реализира свой проект, нищо не стана. При Желю Желев, който беше авторитетен човек, историческа личност за България, абсолютно некорумпиран, чист, идеен човек, даже беше унизително. Петър Стоянов се върна при своята партия, но нищо не стана. Искам това да Ви кажа, че един президент по принцип няма бъдеще като партиен лидер след президентството. Освен ако не слезе от поста по време на мандата. Но, когато можеше Радев да направи това, тогава държавникът надделя над хулигана, защото във всеки бунт има елемент на хулиганство, на безотговорност, нали?! Така че за проект на Радев е много рано да говорим.
– Тази война между Радев и Нинова откъде тръгна?
– Корнелия Нинова промени БСП. Това БСП не е онова БСП. Това БСП е дисциплинирано, строго йерархично, строй се, преброй се и т.н. Лесно за управляване. Но в резултат е и много малко. Румен Радев просто не се изживява като неин подчинен. Това е. Корнелия маха всеки, който не й се подчинява. Ето, има двама кмета, в Перник и Русе, които се държат сравнително независимо, тоест държат се по бесепарски. И тя не може да приеме това. БСП беше сложна партия, с много линии в себе си, сложни валсове, сблъсъци и т.н. Но тогава беше голяма партия. Корнелия прекрати именно това. Сега БСП е все по-малка. И големият въпрос е колко малка ще стане. Сигурно ли е участието й във всички парламенти оттук насетне.
– Чува се, че Радев иска да обедини лявото, където въпросната малка БСП ще е само една от брънките в голямата лява структура.
– Това главно зависи от това какво ще е състоянието на БСП. Едно е Крум Зарков да спечели там, друго е Корнелия да остане, или нещо трето да стане. Много е рано да се каже, не е напреднал процесът. Но като цяло подобно нещо звучи разумно в една перспектива от четири-пет години. Радев е достатъчно авторитетен човек, за да създаде някакъв вид ПАСОК. Гръцката ПАСОК също беше направена от много парчета.
– Докато вторият мандат беше в ПП излезе докладът за Gemcorp, преди третия мандат се извъртя скандалът Nexo, за който на ГЕРБ сякаш им помогнаха отвън. Този скандал удря конструкторите на ПП и ДБ.
– Чакайте малко. А има ли скандал или има опит за скандал. Аз не виждам реален скандал. Някаква фирма е направила някакви бели и двама от служителите на тази фирма са дали пари на някаква партия. Това е все едно, ако компанията Кока-Кола е закъсала с данъчни проблеми и аз вчера съм пил кока-кола, значи и аз да имам проблеми. Има пропаганден скандал.
– Ок, така мислите, но може ли този „пропаганден“ скандал, както казвате, да се случи без „позволението“ на външния фактор?
– Аз не мисля, че Гешев или Бойко Борисов имат нужда да питат някого, за да нападнат някого, за да нападнат политическите си врагове. Това са си вътрешни работи, наши. Аз не съм от тези, които смятат, че американското посолство ги командва. Това е илюзия. Те си действат така и това е понятно. Вижте, пет политически субекта като кучета бяха обградили Борисов – Мая Манолова, Слави Трифонов, Христо Иванов, Корнелия Нинова и Отровното трио. Два от тях не са вече в парламента, а Борисов успя през хартията да отдели от този обръч и БСП. Много искаше да разкачи и Христо Иванов, като го предложи за лидер. Това беше хубава, интересна маневра. Но не се състоя. ГЕРБ просто се стараят да си решат главния въпрос – да имат още една победа. Проблемът е, че ГЕРБ ще трябва да побеждават не просто ПП на следващите избори, а обединението между ПП и ДБ.
– ПП ми приличат на мюре, което е оставено за отстрел от всички. Свършиха някои бързи задачки, но показаха несъстоятелност и продуциране на скандалност.
– ПП несъмнено имат сериозни дипломатически проблеми. От хора, които направиха коалиция между четири почти несъвместими неща, ПП се превърнаха в хора, които имат проблем въобще с дипломацията. Всъщност по тази линия те паднаха и от власт. Те си въобразиха, че могат да превземат партията на Слави Трифонов, защото са говорили с организационния секретар и той им е обещал, че 12 души ще се отделят. Тези 12 души се оказаха 6 и правителството падна. Тоест те не са добри в междупартийната дипломация в никакъв случай. Но това не премахва техните половин милион избиратели. Тези хора имаха подкрепа 25%, защото хората гласуваха за тях като протестен вот срещу ГЕРБ. Преди това част от същите тези хора гласуваха за Слави. Но техните собствени 15% си стоят и те са само техни 15%. Това не е протестен вот, това е вот за тях. И ако те изпадат в междупартийна изолация и трудно разговарят с другите, то е главно заради позата си на уникалност, на обвинителен пръст, с който сочат другите и т.н. Просто след известно време и те биват посочвани. Но аз не виждам никакво тяхно електорално спадане. И ако тези избори покажат такова спадане, това ще бъде голяма изненада. Но те обратното, живеят с чувството, че даже могат да се съживят. Вероятно ще се обединят с Христо Иванов в единен блок и този блок ще се опита да надвие Борисов. Което не знам дали ще стане, според мен по-скоро не.
– ПП започват да пречат на съставянето на полезен кабинет. Скандалът с Nexo ми прилича на шамар отвън малко да дойдат на себе си.
– Така е заради дълбоко амбивалентното послание, което народът изпраща на своите политици. На ПП хората им казват да не се коалират в никакъв случай с Бойко Борисов, не с Корнелия, не с ДПС и т.н. Но в същото време им казват: „Направете нещо, обединете се с някого!“. Те избраха да следват първата команда, да не се обединяват с никого, с което запазват монопола върху протестния вот. Ако Христо Иванов беше направил ход за правителство с ГЕРБ, щеше да попадне под обвинението, че е предател, че е предал каузата.
– Това е оправдателната им теза. За избирателите. А защо да не разгледаме обратната теза, че техните кукловоди не им разрешават да се коалират с Борисов, върви си олигархичната война и постановките с непримиримия електорат са една фасадна грижа.
– Не, всеки политик е първо и главно загрижен за своя електорат, защото това му е силата. Избирателите са капиталът на политиците. Имайте предвид, че силата на един олигарх, който и да е той, е много по-малка от силата на властта. С едно законче, с един подзаконов акт, с една преходна и заключителна разпоредба, те винаги могат да го съборят. Така че не си представяйте, че някакви хора с пари командват ПП. Разбира се, че те взимат пари от хора в хода на предизборната кампания, обещават им разни неща, това е реалност. Но политикът е много по-силен от тези, които са го издигнали. За Борисов се говореше, че еди-кой си и еди-кой си му казват едно или друго да прави. Нищо подобно. Като престанат да му трябват, той ги изритва без да му мигне окото. Политикът е зависим от едно нещо, има ли половин милион и повече избиратели или няма. Не си представяйте, че тези, които са помогнали на който и да е политик, му диктуват. Ако са умни, вемат нещо дребно и си траят, ако са глупави, започват да претендират и си го получават. Властта е много по-силна от капитала.
– Казвате, че ПП искали да направят една високотехнологична икономика, хай-тек богата малка държавичка с архитектура на икономиката в стил Сингапур, Южна Корея и пр. Не е ли това оправдание за наивността на тези, които гласуваха за едни шарлатани както ги нарече президентът?
– Така пише в техните документи. Има такъв прочит, аз не съм съгласен с него. Те са нов вид хора. Те не приличат на нас, на мен, на Вас. Аз например съм от другия вид хора. Те са глобални хора. Идват от глобалното. Те наистина така си представят нещата. Представят си, че няма нищо особено, ако цялата държава е в дългове и ако всеки човек е в дългове. Каквото например е положението в САЩ. Но българинът не е такъв, за българина това е чуждо. И съответно нашата политическа драма не е между едни мошеници и други мошеници, а е драма между локалното и глобалното, между консервативното и либералното. Същата тази драма тече и в САЩ и раздира нацията на две огромни парчета. И тук виждаме този процес, тази битка. Въпросът е как ще завърши. И моят отговор е, че тук, в България, консервативното ще победи либералното.
– Кирил и Асен влюбиха Радев по схемата, по която мошениците влюбват жертвите си. Радев беше облъчен от тях и ги смяташе за гении.
– Тук се различаваме с Вас, този процес, който описахте, аз го виждам по съвсем друг начин. При една революция най-важната дума е „всички“. Революция може да има, когато всички са срещу нещо. Тъй като Борисов доминираше 12 години, се образува едно голямо антиборисово мнозинство, около 60%, което обаче включваше много различни хора – леви, десни, центристи, всякакви. И именно обединяването на лявото и дясното създаде проблем за Борисов. Преди това ГЕРБ бяха многократно щурмувани отляво, от Корнелия Нинова. Борисов правеше няколко стъпки надясно и в последния момент дясното се връщаше към антилявото. Имаше и щурмове срещу ГЕРБ отдясно. Но чак когато лявото и дясното се обединиха срещу него, за Борисов възникна много голям проблем. И как се обединиха? Тук е появата на ПП. Митингите имаха лява и дясна съставка – БСП и ДБ. Имаше и трета съставка – нито ляво, нито дясно, това беше Слави Трифонов. Той е фактически още един Борисов. Това беше неговата претенция. Аз ще бъда добрият Борисов. Имаше и една малка съставка – Отровното трио и Мая Манолова. Това обединение обаче не се държеше адекватно. И схващаше това, че е и ляво, и дясно, някакво кентаврично, като дефект. Хаджигенов се извиняваше, че и Мая е там, ама нищо това е временно. Те схващаха това като дефект, а това беше главното им предимство. Те не разбраха това и рухнаха, нищо не направиха. За разлика от тях Кирил и Асен схванаха това като огромно предимство. И го сложиха на знамето отгоре. Лява политика с десни средства. Това сработи не само при Радев, сработи при 700 хиляди души, които гласуваха за тях. Те избуяха благодарение на този лозунг.
– Е, центрираха се.
– Не е центриране, защото Слави Трифонов също беше център. Но неговото беше нито ляво, нито дясно. А тяхното беше и ляво, и дясно. Това им беше силата и тя се запази до войната в Украйна. Тогава смениха политиката и от ляво-дясна политика я превърнаха в строго дясна, преминаха на оръжия за Украйна, покани за Зеленски и др., загубиха въпросното си ляво-дясно предимство и оттогава са по-слаби. И тогава се скараха с Радев, който никога не е бил проруски както го обвиняват, но той беше за това да стоим по-пасивни, спазвайки своята лоялност към ЕС и НАТО.
– Асен и Кирил набутаха държавата в сериозни затруднения. И не е правилно това да се оправдава само с външни обстоятелства. Нито Румъния, нито Гърция, нито Унгария предприеха объркващи икономиките си действия. Само кабинетът „Петков“ предприе неинтелигентни движения, за които плащаме много.
– Не, вижте, аз не мисля, че те извършват някакви кой знае какви кражби. Обвиняват ги, но нямаме никакво доказателство. Но че тяхна идеология е, че държавата трябва да взема заеми и рязко да повишава нивото на живот, е факт. Аз съм дълбоко убеден, че главното, което България трябва да направи, е да престане да прехарчва. Ние в момента прехарчваме и по изкуствен начин раздуваме стандарта. И много тежко ще платим това. Това е мое мнение. Електорално обаче това действаше много в тяхна полза.
– Значи те са една ляво-популистка формация.
– Пак Ви казвам, ляво-дясна. Вдигането на стандарта води до загиването на половината бизнес, на нискотехнологичния. И това съответно води до ръст на високотехнологичния бизнес. Това пише в техния учебник, както Ви казах. Това е същностно за тяхната политика. Друг въпрос е дали тази политика е възможна в България. Аз мисля, че не е възможна. Но това не е аргумент, че те са новите крадци. Непрекъснато се опитват да им пришият разни работи, които пришиват и на предишните. Не виждаме кражби, но за сметка на това видяхме увеличение на пенсиите, на стандарта, но без ръст на производителността на труда. Което според мен е лошо, но е тяхната доктрина. Проблемът при тях е доктринален, не че не са честни хора. Свеждането на всичко, че „ти си крадец“, е типично българско, нашият начин за справяне с властта.
– И сега по същото трасе на Радев витае намерение да се лансира Пеканов като премиер на служебен кабинет и бъдещ нов проект. Докога с тези назначени водачи?
– Четох тази версия. Тя изглежда интересна, но не виждам нито един факт да я потвърждава. Изглежда като предложение, не като констатация. Винаги има някаква уводна част и в тази част някакви предишни власти или контравласти трябва да те направят известен. Обикновено в 99% от случаите някаква власт те представя като свой наследник или проектонаследник и пр. И счита, че като те сложи, ти ще бъдеш лоялен, но това много рядко се случва.
– Защо ПП си мислят, че при едни следващи избори ще получат повече гласове?
– Защото живеят в своя отделен свят. Глобалните хора си живеят с глобални хора в глобален свят. Една моя приятелка навремето ми разказа следното: Тя се качва в такси и пита таксиджията за кого ще гласува. Това преди 10-15 години. И той казва, че ще гласува за „Атака“. И тя му казва: „За първи път виждам човек, който ще гласува за „Атака“.“ А той я поглежда учудено и казва: „А аз за първи път виждам човек, който няма да гласува за „Атака“.“ Така че и Асен, и Кирил си живеят в своя глобален свят.
– ПП трябва ли и могат ли да се освободят от Кирил и Асен след всички скандали? Най-вече от Кирил, защото Асен е по-умен и по-интересен.
– Това е идеята да се направи НДСВ без Симеон. Не става. Те са създатели на това нещо. Как виждате ГЕРБ без Борисов? БСП може със или без Корнелия. Но ГЕРБ без Борисов не е ГЕРБ. СДС можеше без Костов. Видяхме колко можеше, но все пак някак можеше. Едните са идеологически партии, а другите са лични. Ако Асен и Кирил се скарат, ще бъде фатално.
– Натискът Борисов да се пенсионира е неадекватен в контекста на това, което си говорим в момента.
– Когато техните западни партньори им кажат да се разберат по важните въпроси, да направят кабинет и пр., тогава те вземат на въоръжение това, че ако Борисов се пенсионира, тогава може. Предложението към Борисов да се пенсионира е предложението на бай Ганьо до Иречек да го води по фабриканти. То е неприлично. Все едно, че идвате на преговори с мен, Калина, и ми казвате: „Първото ми изискване е теб да те няма!“. Тогава какви преговори са това. Отстраняването може да стане само в битка. Има политическа битка, единият бие другия и го отстранява. Но, ако искаш преговори, такова изискване е нулева основа.
– Свалиха ли САЩ доверието си от ПП след като Кирил и Асен показаха, че не могат да управляват?
– Аз мисля, че САЩ имат безпокойство от общ характер за България. А именно това, което те наричат пропутинска пропаганда. И тъй като аз съм убеден, че в България няма никаква пропутинска пропаганда за разлика от повечето шумни представители на обратното мнение, аз не мисля, че те имат реални основания за безпокойство. Но все пак САЩ биха били много по-доволни, ако тези две формации, ГЕРБ и ПП, които през цялото време декларират лоялност към САЩ, направят правителство. Не виждам драматично напрежение в тази посока.
САЩ известно време се безпокояха, че формации от типа на „Възраждане“, която е отчетливо антиамериканска, могат да получат някакво голямо нарастване. За САЩ България за първи път е обект на реален интерес, заради проблемите с Турция. САЩ не могат да бъдат сигурни, че в Турция нещата ще вървят така както на тях би им се искало. И тъй като са далечномислещи хора, ако Турция тръгне в някаква друга посока, България остава граница. И в този смисъл България за първи път им е по-важна. Но „Възраждане“ не показва симптоми на ръст. Другата евентуална антиамериканска партия, не че е такава, но би могла да бъде, е БСП. Сборът „Възраждане“ и БСП показва симптоми на спадане. Тоест САЩ не са застрашени да загубят влиянието си в България. Друг е въпросът, че има цяла серия хора, които професионално си вадят хляба чрез приятелство със САЩ, които непрекъснато шумят, че има страшна руска пропаганда, разнасят списъци, казано простичко правят доноси. Тези хора си вадят хляба с тези доноси. И създават илюзията, че водят някаква велика борба. По време на Съветския съюз беше така, едни хора обясняваха колко са опасни други, саботьори, западни радиостанции и пр.
– ГЕРБ подадоха ръка на ПП за правителство, но ПП отхвърлиха предложението. Не стават ли неудобни ПП, това ми е мисълта.
– Преди войната в Украйна Борисов водеше много тънка политика. И резултатът беше, че Борисов успяваше да го приеме Тръмп, да има диалог с Путин, успяваше да бъде приятел с Ердоган, личен приятел и с добри последици за България, тук нямаше мигрантска вълна, същевременно беше и близък на Меркел. Борисов играеше в един момент нещо като посредник. Това е много тънко и трудно за една малка страна. Но Борисов се справяше с тази роля. И сега това му се зачита като отрицателно, някои се опитват да му сложат това като минус. Първо, аз не мисля, че е минус. Даже мисля, че външнополитическата дейност на Борисов е най-успешната от всичките му дейности. Второ, когато започна войната в Украйна, Борисов си мина на строго проамериканска позиция и дори малко прекали. Той винаги обича да попрекалява малко в едната посока.
– Защо ДБ са така закачени за ПП? Буквално те им замазват грешките, покриват ги, крепят ги, а съм сигурна, че Христо Иванов намира ПП за несъстоятелни от гледна точка на способността им да правят политика, да управляват.
– Това отново е амбивалентно. Защото, ако нещо много пречи на ДБ да расте, това е ПП. Те пасат на една и съща електорална поляна. Но политиката на Христо Иванов винаги е била такава. Не да се кара с иванкостовите хора, а да ги приобщава, не да отхвърля зелените, а да ги приобщава. Тук прилага същото. Дори когато научи за ареста на Борисов от странични фактори вместо от партньорите си ПП, даже тогава той запази пълно хладнокръвие и се направи, че нищо не се е случило. При тази много остра политическа обида и засягане. Но крайната цел на Христо е обединението. Той в края на краищата е дете на едно много дълго разцепване на разцепването на разцепването вдясно. СДС от могъща милион и половина сила, която определяше съдбата на България, се превърна в 16 малки сдс-та, така да го кажа, всяко от които крещи срещу другото. Христо Иванов наследи именно тази ситуация и бавно започна да излиза от нея. И той непрекъснато прилага някакви техники на обединение, а не техники на разцепление. Това обяснява поведението му спрямо ПП. Каквото и да направят ПП, те са там, където е електоралният му резерв и той се грижи за този резерв.
– Ако се обединят ДБ с ПП, няма ли ПП да асимилира ДБ?
– За по-дълъг период е трудно да се каже, но ще видите, че за изборите в София такова обединение е единственият правилен подход. Максималната победа, която десните могат да направят в България, не ПП, а ДБ, това е кмет на София. И това никак не е малко. Кметът на София е човек номер 4 в страната. И за да може Христо Иванов да се похвали с този успех, а това би било един наистина много голям успех, той трябва на всяка цена да има кристални отношения с ПП. Така че каквото и да мисли за тях, той си го задържа и се усмихва, това е.
– ДБ ще вземат ли най-после завоя за коалиция с ГЕРБ след следващите избори?
– Считам, че когато се обявят избори, ще настъпи един страшен сблъсък между ГЕРБ, от една страна, и дясното обединение между ПП и ДБ, от друга страна. Това ще е главният предмет на кампанията, тъй като Корнелия Нинова не е опасна, а „Възраждане“ не расте. И главната битка ще бъде тази. От това следват две неща. Първо, ДПС ще се опита да се обособи и да заеме привичната си поза с двете врати, тъй като те отдавна нямат две врати и страдат от това. А второто е, че предизборната кампания ще е много трудна и ще настъпи страшно намразване между ГЕРБ и ПП/ДБ. След което въпросният завой, за който говорите, ще е още по-труден. Ще бъде по-труден от сега.
– Има ли изход в такъв случай?
– За Христо Иванов и ДБ правосъдната реформа винаги е била всичко. Това е номер едно в тяхната визия. Такава им е представата. А ГЕРБ и ДПС реално обещават на ДБ правосъдна реформа. Това е нещото, което после ще трябва да наблюдаваме. Христо Иванов каза, че без ГЕРБ не може да има правителство, когато осъзна, че само ДБ не могат да направят правосъдна реформа. Че ще им трябват и ГЕРБ. Това изказване не е свързано с идеята за правителство, то произтича от съдбата на правосъдната реформа. От това той никога няма да се откаже.
