Снимка: Интернет
Материал на сайта Гласове
Над 18% от младите българи от 15 до 30 г. нито работят, нито се образоват, и това създава голямо предизвикателство не просто пред образователната система, пред пазара на труда, а пред икономиката и политиците. Това каза ръководителят на Делегацията на българските социалисти в Европейския парламент Петър Витанов по време на кръгла маса „Работа за младите, младите на работа“, която се проведе в София. В дискусията участваха вицепремиерът Атанас Пеканов, министрите Крум Зарков, Сашо Пенов и Весела Лечева, заместник-министърът проф. д-р Емил Мингов, представители на институции и на младежки и студентски организации, синдикати, работодатели и неправителствения сектор.
„Всеки ден, в който не вземаме мерки за преодоляване на това предизвикателство, подпомагаме бедността, социалното разслоение и социалното изключване на уязвимите групи“, каза Витанов.
„България през последните години е изправена пред каскада от кризи – финансова, икономическа, здравна, но имаме и още една – демографска катастрофа, която се характеризира с намаляване на раждаемостта и високи стойности на емиграция, които създават основен проблем пред работната сила“, добави Витанов.
Политическата апатия на младите хора също е особено тревожна, посочи евродепетутът.
„Младите не гласуват, защото не се чувстват представени или не виждат своята роля в политическия процес“, коментира той.
В глобален контекст пазарът на труда се променя с изключително голяма скорост, излизат технологични разработки и нововъведения, каза вицепремиерът по управление на европейските средства Атанас Пеканов. Такъв ще бъде 21 век – век на предизвикателства, на нови компетенции, които трябва да придобиваме всеки един ден, коментира той. Пеканов посочи, че с всеки изминал ден трябва да се работи младите хора да имат достъп до тези компетенции.
Не трябва да забравяме нещо, което ще бъде нужно на всички нас – умението да се учим цял живот, каза вицепремиерът.
Според правосъдния министър Крум Зарков политическите елити не се склонни сами да отстъпят своето място.
Именно на младите трябва да разчитаме, за да отключим политическата криза, в която се намираме в момента, защото предишните се провалиха, добави той.
Зарков отбеляза, че политическото участие трябва да се разглежда през три показателя. По думите му не е само гласуването, първо трябва да имаш интерес, след това да има активизъм и тук е ролята на политическите партии. Ако не отидем и не почукаме на вратите на тези партии, ще продължим да живеем в настоящия контекст и статистика, обърна се той към младите хора.
„Младежка политика не са детските градини и политика за възрастните не са пенсиите, това е далеч по-сложен процес“, каза Зарков.
Тенденцията в момента е децата да остават в България, за да завършат тук първата бакалавърска степен и след това чрез магистратурите да видят и чуждестранния опит, каза служебният министър на образованието и науката проф. Сашо Пенов.
„От записаните студенти завършват 60%, другите се отказват, защото не искат да учат“, посочи просветният министър.
Над 140 хиляди младежи не са заети и не участват в никакви форми на обучение, заяви заместник-министърът на труда и социалната политика Емил Мингов. По думите му това е огромен резерв, въпросът е да можем да го раздвижим. Ние сме изправени пред нееднородна маса младежи, които не работят и не учат, посочи той и допълни, че една част са в уязвимо положение, включително от ромската общност, но има и други, които въпреки всичко, не желаят да работят. По отношение на първата група, заместник-министърът каза, че в момента се разработва модел на центрове в самите ромски общности, където да се установи какво може да активира младежите да работят и как да се промени сегашната практика, при която част от хората работят нерегламентирано и едновременно с това взимат социални помощи.
Младежките политики са дълъг процес, най-важно е да има постоянен диалог с младите по отношение на техните желания и възможности, смята министърът на младежта и спорта Весела Лечева. Тя увери, че Министерството на младежта и спорта е фокусирано в поддържане на постоянен диалог с оторизираните структури, които отговарят за младежката политика. Заедно с тях са направени редица промени в наредби и в законодателството.
Според национално представително проучване на „Тренд“, представено от социолога Евелина Славкова, 88 на сто от запитаните смятат, че трябва да има повече държавни политики, насочени към безработните младежи. На въпрос дали трябва да има конкретни политики към младите – 86 процента отговарят положително. Около 60 процента от анкетираните смятат, че образователната система не подготвя достатъчно младите да си намерят работа, 25 на сто са на обратното мнение. 75 процентни пункта от запитаните посочват ниското заплащане сред причините младите да не могат да си намерят работа; лоши условия от работодатели и без договори – 51 процента; 50 на сто изтъкват липса на работни места; липсата на опит отбелязват 48 процента; 38 на сто – липса на инициатива да си търсят работа. 42 процента, най-вече между 18 и 29 години, отговарят, че държавата е длъжна да осигурява работа. Намирането на работа е лична отговорност, смятат 51 на сто. На въпрос има или няма достатъчно възможности за реализация 33 процента от реципиентите отговарят положително, докато 55 на сто са на противоположното мнение. 34 процента смятат, че трябва да има повече възможности за преквалификация, 13 на сто – че е необходима реформа във висшето образование. Според 75 на сто от запитаните младите могат да си намерят работа само в големите градове, а 56 на сто смятат, че е по-лесно в чужбина.
В дискусията Даниел Парушев, председател на Националното представителство на студентските съвети, обърна внимание, че във висшите училища влизат все по-неподготвени младежи, стипендиите продължават да бъдат ниски, недобри са условията в по-голямата част от общежитията. Липсата на иновативност на преподаватели и асистенти е сред причините студентите да не посещават лекции и упражнения, обърна внимание той. Липсва връзка с бизнеса, достатъчно платени стажове за студентската общност. Българските фирми проявяват слаб интерес, но все пак висшето образование у нас много е израснало, констатира още Парушев.
Ивайло Илиев, председател на Студентски клуб на политолога съм Софийския университет “Св. Клиент Охридски“ подчерта ниския интерес на младите хора у нас към политиката, с тенденция към още по-голям спад. Слабото гражданско образование води до слаб интерес към политиката като цяло и партиите трябва да влязат в своята роля на посредник между държавата и хората, препоръча политологът.
