Снимка: Интернет
Материал на БНР
На 1 юли 1944 година в Бретън Уудс започва конференцията на Обединените нации за финанси и парична политика. В продължение на 22 дни най-добрите финансови специалисти в света се опитват да създадат правилата на глобалния икономически ред след Втората световна война. Водещите фигури на конференцията са Хари Декстър Уайт от министерство на финансите на САЩ и Джон Мейнард Кейнс, който работи за британското финансово ведомство. В този момент дори съветските представители са склонни да се съгласят с предложенията на конференцията. Основната цел на специалистите е да създадат система, която да не допуска трусовете и кризите на предишната епоха. Най-влиятелни са идеите на Кейнс.
Той започва активната си работа за британското правителство в периода на Първата световна война. По време на конференцията във Версай се опитва да не допусне налагането на тежките репарации, които искат победителите от Германия. Кейнс е сигурен, че те ще доведат до рухване на икономиката и тежки социални последствия. След подписването на договора той написва книгата „Икономическите последици от мира“. Тя е едно от първите му произведения с международен отглас, защото в нея предрича хиперинфлацията в Германия през 20-те години. В последствие Кейнс започва да изследва проблемите, свързани с нарастването на безработицата и нивата на търсене на пазара. Икономистът не успява да предскаже наближаващата Голяма депресия, която съсипва икономиката на света, но тя става причина за нови негови изследвания. Те са насочени към икономическите цикли и факта, че в капиталистическата икономика съществуват циклични кризи. Това става и една от основите цели на неговите разработки – как да бъдат избегнати тези кризи и огромната цена, която плаща обществото и обикновените хора при рухване на икономиката.
През 1936 г. той публикува „Обща теория на заетостта, лихвата и парите“, която се оказва и едно от най-известните му произведения. В нея се оспорва класическата икономическа теория, която залага на пълната свобода на пазарните отношения. В книгата се обосновава и нуждата от намесата на държавата като коректив в икономическите процеси, особено когато става дума за кризисните моменти на капитализма. Много правителства в този момент използват идеята му за създаване на държавна заетост, с която се гарантира не само социалното равновесие, но и се стимулира търсенето. Този механизъм според него може да доведе до възстановяване на икономиката. В САЩ и Великобритания идеите му получават най-голяма популярност в периода на Втората световна война. Това го прави и един от най-влиятелните специалисти в този период.
На конференцията в Бретън Уудс е застъпена една от големите му идеи – да бъде създадена международна институция, която да помага на държавите, изпаднали в криза, като им отпуска краткосрочни заеми. Така се стига до създаването на Международния валутен фонд. Основната му цел е да изпълнява социална функция като подпомага правителствата, които са в неплатежоспособност. При създаването на институцията не са предвидени правила и условия за отпускане на заеми. Международният консенсус, който е постигнат в Бретън Уудс, много бързо започва да се разпада с началото на глобалното противопоставяне на Студената война. Идеята за взаимната обмяна на валутите е първоначално подкрепена с използване на златото като основа за международния стандарт. В този момент САЩ успяват да прокарат и долара като другата основна валута, която да служи в световната търговия и икономика. Този факт кара СССР, независимо че делегацията им първоначално е подписала документите, да не ги ратифицира. Започва изграждането на хегемонията на долара. С въвеждането на плана Маршал, който подпомага възстановяването на европейската икономика, се стига и до нейната почти пълна зависимост от американската и финансовата система на САЩ.
Кейнс умира през 1946 г., без да види как неговите идеи са опорочени през следващите десетилетия. Огромна част от правителствата на западния свят използват икономическата му концепция за смекчаване на недъзите на капитализма до началото на голямата криза от 70-те години. Благодарение на прилагането на кейнсианската политика се стига до създаването на следвоенния просперитет в Западна Европа и САЩ и до появата на „социалната държава“. За съжаление инструментите, които предлага британеца не успяват да преодолеят цикличните кризи на капитализма. В началото на 70-те Кейнс вече не само не е модерен, но е и обвинен за проблемите на системата. Така на преден план излиза монетаризма на Милтън Фрийдман и Чикагската школа. Това кара западните общества да се върнат към основата на пазара и идеята, че той е единственият механизъм за контрол в обществото, а свободната търговия е единственото лекарство за всичко. МВФ взема на въоръжение оръжията на монетаризма. Ако някое правителство изтегли кредит, то трябва да балансира бюджета си, като за предпочитане ореже всички социални програми и продаде всички държавни компании на чужди фирми. Всички ние сме виждали този процес. Мантрата, че държавата е лош стопанин започва да се насажда на хората още от детска възраст, а за преодоляването на цикличните кризи на капитализма вече не се говори. Те обикновено се преодоляват с изсипването на държавните и обществените спестявания към фалиращите частни банки и компании. Такива примери в историята има много.
За съжаление днес в икономическата сфера остава водеща само идеята на монетаристите. Концепциите на Кейнс са отречени, не защото не работят, а защото пречат на богатите да стават още по-богати и на правителствата да налагат икономически контрол върху своите граждани. Би било хубаво ако се появи един нов Кейнс, който да ни покаже различен път към просперитета, но се страхувам, че икономическата криза, в която сме от 2008 г. е вероятно да не може да бъде преодоляна.
