В България липсва качествена информация за това какви са важните теми за жените и как заобикалящата ги среда и структурните неравенства реално се отразяват на възможностите им за развитие, образование и реализация. Това са част от изводите, направени по време на четвъртото представяне на аналитичния доклад „Гласовете на жените в България“, провело се в Социалната чайна във Варна.
В дискусията с участието на Нора Стефанова – член на Настоятелството на Фондация „Екатерина Каравелова“, Анна Николова – управител на Фондация „SOS – семейства в риск”, Антоанета Иванова – социален работник към Общностния център във Варна и член на Управителния съвет на Национална мрежа за децата и Дияна Дянкова – директор на Центровете за настаняване от семеен тип във Варна бяха засегнати и болезнените теми за насилието, стереотипите и устойчивите негативни нагласи към ромските жени, както и работата в социалната сфера и възможността за подкрепа за жени в непривилегировано положение. Модератор бе Стелияна Маринова – Тончевска от Социалната чайна, домакини на представянето на доклада, резултат от качественото социологическо проучване за проблемите на жените в страната, проведено от Фондация „Екатеринa Каравелова”.
“Насилието, основано на пола е в основата на неравнопоставеността на жените и привилегированата позиция на мъжете. Най-честата форма на този вид насилие е домашното насилие и то засяга еднакво всички жени, без значение от образование и социален статус.”, сподели Анна Николова. Насилието е и сред пречките пред жените да бъдат независими и да управляват сами своето бъдеще. Николова, която е и зам. председател на националното обединение на НПО – Алианс за защита от насилие, основано на пола, засегна и темата с ниските нива на разкрити случаи поради фактори като обществени нагласи и недоверие в институциите.
Антоанета Иванова сподели, че при работата на терен в подкрепа на непривилегировани общности е важно жената да не се възприема като жертва, а като такава с право на подкрепа и да не се съди. Има много несвършена работа относно нагласите спрямо жените, за да се избегне това те да бъдат обвинявани, защото условията на средата често предпоставят ограниченията и предизвикателствата, които срещат, например, жените в ромските махали. Нужна е работа и да се подходи с добри примери към съществуващите обществени стереотипи.
„Образованието и възпитанието вървят ръка за ръка и без примера на семейството и неговата подкрепа е по-трудно да се реализираш и развиваш“, е тезата на Дияна Дянкова. Тя постави и въпроса за важността на семейната среда за възпитаване на навици, мотивация и желание за развитие и образование и как при децата, лишени от родителска грижа феноменът ранни бракове е по-често срещан и е трудно да се възпита сериозна отдаденост към образованието и изграждането на умения. В хода на дискусията бе споделен и пример за това, как образованието на други места в Европа не е просто място за учене, а среда, в която се възпитава умението различни хора да живеят заедно. След училище това изгражда общество, в което отделните хора могат да живеят заедно, независимо колко са различни. Това е важно за промяна на нагласите и за изграждането на здрава социална тъкан в едно общество.
Участниците дебатираха как стереотипните роли за жените и мъжете се възпроизвеждат и какви са ограниченията пред независимостта на жените – като различията в заплащането и различните възможности за кариерно развитие. Споделиха се примери от практиката в работата с уязвими групи и при подкрепата за жени да напуснат насилника и какво е нужно, за да се случи. Често това е дълъг процес на излизане от силна емоционална зависимост, който изисква търпение, любов, разбиране и осъзнаване, че трябва много пъти колелото да се завърти. Дори да има крачки назад, всяко усилие си заслужава, защото с всеки следващ път пострадалите от домашно насилие имат повече информация, смелост и кураж да направят крачката.
За справянето с комплексните проблеми пред равнопоставеността на жените има нужда от комплексен подход. Нужно е трудностите да не се замитат под килима, а да се полагат координирани усилия в сътрудничество и да се противодейства на стереотипите, за да се решават дълго наслагвани проблеми. А за постигането на успех са нужни малки осъзнати крачки, да има вдъхновение и подкрепа, да се свържеш със съмишленици и да създадеш мрежа от партньори. Когато голямата задача се разбие на малки части и се празнуват малките успехи, има мотивация за предприемане на дългосрочния ангажимент за адресиране на предизвикателствата пред работата по тежки социални проблеми, пречка пред равнопоставеността на жените.
