Източник: Mediapool.bg
Съпредседателят на „Продължаваме промяната“ Асен Василев не е нито премиер, нито вицепремиер, но се сдоби с по-голяма реална власт и от двамата. Финансовият министър в конструкцията на българските правителства поначало е премиер в сянка, но в последните седмици Василев надмина размаха на предшествениците си на поста. Както се бе зарекъл на партийна сбирка още преди да влезе в управлението, министърът прокара куп промени в устройствения правилник на ведомството си, с които не просто размести и „разчисти“ чиновниците, но взе под крилото си цели структури и създаде няколко нови.
Истинската административна иновация, която прокарана от Василев почти незабелязано, е създаването на чисто новата дирекция „Контрол върху капиталовите инвестиции“. От управленската програма на правителството се разбра, че идеята зад това е у нас най-сетне да се въведе капиталовото бюджетиране и приемане на многогодишна капиталова програма на база на анализ „разходи-ползи“. Това означава държавата да планира за години напред инфраструктурните си мегапроекти, а Министерството на финансите да координира процеса.
Новата дирекция, за която Василев е предвидил 11 души на щат, ще участва в разработването на стратегическите и програмните документи за публични капиталови инвестиции с национално финансиране, ще прави текущ мониторинг на проектите, а впоследствие ще оценява ефективността им. Всичко това звучи повече от логично и разумно, защото е крайно несериозно държавата да продължава да инвестира „на парче“, да изсипва милиарди в края на всяка година по проекти с неясен подбор и да няма осмислена национална капиталова програма. В същото време идеята на Василев е твърде амбициозна за изпълнение предвид особеностите на българската администрация и важният политически въпрос в случая е как ще се гарантира, че няма да има злоупотреби.
Новата „капиталова“ дирекция в МФ е част от поредица от промени за засилване на властта на институцията, които постепенно я превръщат в „държава в държавата“.
Както е известно, настоящото правителство няма вицепремиер за еврофондовете. Всички функции и цялата администрация, свързана с ръководството на системата за координация при управлението на средствата от ЕС (включително Националния план за възстановяване и устойчивост), бе прехвърлена от Министерския съвет на директно подчинение на Василев. Към МФ бе прехвърлено водещото звено в процеса – „Централното координационно звено“ (47 щата). Министърът на финансите ще отговаря и за комуникационната стратегия във връзка с еврофондовете.
Съществена промяна към засилване правомощията на министъра са и предложените промени в Закона за обществените поръчки, с които той ще има допълнителни лостове за координация на контрола върху търговете. В момента надзорът се осъществява от Агенцията за обществените поръчки (която от няколко години насам се води самостоятелно звено към МФ). Тя избира на лотариен принцип кои поръчки да провери. Обикновено се падат предимно търгове с по-ниска стойност, като за разкош тук там има по някоя за поръчка за милиони левове. Контролни правомощия има и подчинената на Василев Агенция за държавна финансова инспекция, която обаче работи по-скоро като подизпълнител на прокуратурата.
С приетите от правителството промени в ЗОП сега се предлага създаването на експертен консултативен съвет към министъра на финансите. Той ще действа като съвещателен орган по въпросите, свързани с контролната дейност при обществените поръчки. Целта на промените в ЗОП е ограничаване на корупцията и затягането на контрола. Промените се правят във връзка с поети ангажименти на страната ни по Националния план за възстановяване и устойчивост, членството ни в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и в изпълнение на европейски директиви.
Сред новите структури, създадени от Асен Василев с промените в устройствения правилник, е Институтът за стратегически анализи и прогнози (какъвто съществуваше в миналото). Идеята е да се подсили аналитичният капацитет на администрацията по изготвянето на стратегически микро- и макроикономически анализи по различни теми – фискална политика, стопанска конюнктура, пазар на труда, здравеопазване и др. Това обаче отваря широко вратата и за намеса на МФ в бъдещия преглед на пенсионната система, например, който трябва да се случи през 2024 г. и евентуално да доведе до реформа (отново според записаното в управленската програма). Доколкото пенсиите от първия стълб у нас вече наполовина се финансират от данъци, МФ има важна дума за случващото се в сектора, но балансът на ролите със социалното министерство и НОИ също е важен.
Министърът на финансите има амбиции да задейства и правомощията си, свързани с финансите на общините. В графата на управленската програма за „Бюджет 2024“ е предвидено да се направи мащабна проверка и финансова инспекция на заемите на общините, изтеглени през последните 5 години (някои от които – безлихвени), които според МФ в повечето случаи са необезпечени и няма яснота как ще бъдат върнати. Целта е „оптимизиране на финансовия контрол върху общините и проверка на текущата
финансова стабилност“. По принцип идването на новата местна власт след изборите наистина е подходящ момент, за да започне разплитането на десетките проблеми около финансите на общините – от липсата на собствени приходи, през лошата идея за изваждането на събирането на местните данъци и такси от НАП до фаворизирането на определени кметове и мачкането на други през държавния бюджет. В същото време това е силно политически чувствителен терен и практиката е показала, че до момента централната власт не е успяла да се отърве от фаворитизма си към определени общини за сметка на други.
На пръв прочит повечето от идеите на Василев за административни трансформации изглеждат обосновани – особено тази за въвеждането на капиталово бюджетиране. Истинският въпрос обаче е какво реално ще свърши министърът с цялата допълнителна власт, която си осигури, при положение че и без това има огромни правомощия да се разпорежда с държавния бюджет и агенциите, които събират данъците в страната. Защото понякога зад логично звучащи и на пръв поглед безобидни промени, предложени от министъра – например преместването на дирекцията „Съдебна защита“ (за международните арбитражи срещу държавата) в Министерството на правосъдието, се оказа, че стоят бизнес интереси на определени лобита за стотици милиони и дори милиарди левове.
От историята и практиката се знае, че всяка прекомерна концентрация на власт не води до нищо добро. За да не се стигне до момент, в който Асен Василев да бъде обвинен, че „преяжда“ с власт, парламентът спешно трябва да помисли за реципрочни гаранции за прозрачност и контрол върху финансовия министър.
