Историята ни учи, че империите доста често изчезват изненадващо, сгромолясвайки се под собствената си тежест, изпълнили своя лимит на функционална и териториална експанзия. Феноменът може до голяма степен да бъде приложен и към политическите структури, заболяващи от същите имперски проблеми, като клиентелизъм, непотизъм, деспотизъм, деморализация и властово високомерие.
Този процес вече дълбоко е проникнал в политическа партия ГЕРБ и ако националното ръководство не вземе спешни мерки за преодоляването на изброените проблеми, то на тази структура не ѝ предстои щастлив край. Това донякъде е жалко, защото, въпреки всички упреци и недостатъци, ГЕРБ успя да се структурира като нормално функционираща системна партия, а нашата проблемна политическа среда има нужда от такива субекти. Разбира се, кризисните ефекти вероятно няма да се проявят там, където през годините бе унищожена всякаква политическа алтернатива, но в областите, където все още опозиционните парти имат съпротивителни сили, вече виждаме първите резултати от сгромолясването на ГЕРБ.
Такъв е случаят в област Пловдив, където в някои общини партията отстъпи до четвърто-пето място. Изненадващо за мнозина, в края на изборния ден се оказа, че за някакви си 50 гласа областният лидер на ГЕРБ Георги Мараджиев не загуби поста си като кмет на община Стамболийски още на първи тур. Това е симптоматично за цялата ситуация в областта, където през последните години се налагаха сходни политически практики. Че партия ГЕРБ в област Пловдив е обхваната от негативните последствия от “преяждането с власт“, т.е. от модела “Мараджиев“, е видно и от резултатите.
Досегашната доминация на ГЕРБ при кметовете, избрани още на първи тур, сега изглежда твърде далеч от добрите времена. ГЕРБ победи само в Куклен и Раковски. БСП в Родопи и Садово. ДПС в Лъки. Движение “Нашият град“ в Кричим. ГЕРБ участват в шест балотажа – Асеновград, Брезово, Перущица, Стамболийски, Съединение и Хисаря. БСП участват в девет балотажа – Асеновград, Брезово, Карлово, Марица, Перущица, Първомай, Сопот, Стамболийски и Хисаря. “Продължаваме промяната“ участват в един балотаж – Първомай. Останалите участници са представители или на по-малки партии, или на местни коалиции. Затова и този път още не сме прочели имиджово интервю на Мараджиев, възхваляващо успехите в областта.
Но нека оставим избора на кметове настрана, защото понякога той се влияе от други процесии фактори. Беглият поглед към чисто партийния избор – този за листите за общински съветници, показва още по-отчетливо сгромолясването на ГЕРБ в областта. За пръв път от своето съществуване партията няма най-много съветници сумарно в седемнадесетте общини в областта, отстъпвайки пред БСП, макар и с един съветник – 89 към 90. Прави впечатление, че БСП вдига броя на своите представители в местното самоуправление спрямо 2019 г. с 5, а при ГЕРБ се наблюдава срив с 30. По гласове ситуацията изглежда още по-драматична. Листите на ГЕРБ в областта получават общо 22621 гласа, т.е. с 11551 гласа по-малко от 2019 г., докато спадът при БСП, въпреки тежкото положение на национално ниво, е само 935 гласа. ГЕРБ са първа политическа сила в 6 общини, за разлика от 11 през 2019 г. Също в толкова общини първа политическа сила е БСП.
Интересна е ситуацията и при изборите за кметове на населени места в областта. ГЕРБ печели на първи тур едва в 36 населени места, само е едно повече от БСП – 35. Същевременно на ГЕРБ им предстоят 14 балотажа, а на БСП – 16. По-важното в случая е не наблюдавания паритет в резултатите в населените места, а застопоряването на изходната позиция, т.е. от изборите през 2019 г. Въпреки че е в тежка криза, БСП успява да победи на първи тур в 7 села повече от 2019 г., докато ГЕРБ запазва броя населени места, но компенсира загубата на някои от големите села с по-малки.
Като изключим някои традиционни партийни бастиони, може да се каже, че моделът на управление на ГЕРБ в област Пловдив претърпя неочакван крах. Отстъплението е толкова забележимо и поради факта, че почти навсякъде наблюдаваме прегрупиране за балотажите всички срещу ГЕРБ. Политическото високомерие и престорената диалогичност обикновено дават именно такива плодове, поради което бъдещото ръководство на партията в областта трябва да приеме, че политиката е конкурента игра, в която са нужни и реални опоненти, с които понякога се налага да се споделя властта. Макар невинаги резултатите да го налагат, правилата на демократичния процес налагат да интегрираш колкото се може повече хора в управлението, а не да създаваш врагове, страх и разделение. Успешните кметове от всички партии имат важна обща черта – могат да се издигнат над злободневните политическия прения и да градят мостове.
