Станислав Бъчваров е магистър по Политология и председател на Асоциация „Смисъл за България“, която обединява завършилите специалисти по политология и политически науки“.
В публичното пространство успя да се наложи думата „сглобка“ като формула за съставяне на настоящото ни управление. Какво според Вас може да я прекрати и разгради след скандалите в нея?
Със сигурност не и самите вътрешни скандали.
Не знам дали за добро или лошо, но в България всичко се персонализира. Някак си и хората по-лесно се ориентират така. Затова казвам, че е най-важно не какво може да бутне сглобката, а кой или кои. Пред всеки нов лидер независимо дали е партиен или национален ще стои въпроса може ли той да победи наследството на Бойко Борисов и Делян Пеевски. Това е пътят, който може да донесе легитимност. Нищо по-различно от това не може да прерастне в масова партия или инструмент за масово убеждаване на хората в голяма идея.
Успява ли обществото ни да види такива лидери?
За обществото не знам, защото не съм видял конкретни данни от отговори на такъв тип въпроси. Мога да ви кажа моето мнение – има двама души, които могат да създадат настроения в обществото за сваляне на това правителство. Единият е Президентът Радев, който е представен институционално, а другият- Васил Божков. Двамата имат лидерски качества, но и лични недостатъци.
Защо точно тези две личности?
За Румен Радев вече съм имал възможност да кажа – защото той поне засега не е изгубил своята субектност. Сам чертае политическата си траектория и това кара много силни хора отвън да са неспокойни. Осма поредна година е политикът с най-голямо доверие в страната и има хоризонт от минимум 3 години, които остават до края на мандата му – това е ресурс.
А и настоящото правителство му направи голям подарък със смяната на конституцията в частта ѝ за служебните кабинети. Без да желаят внушиха на обществото всъщност колко е силен Румен Радев. От друга страна конституция, писана от Борисов и Пеевски ще отблъсне много хора заради техния символен капитал. При кой мислите, че ще отидат отблъснатите?
Васил Божков с първото си явяване на избори успя да разсее мита, че масовият българин не харесва бизнесмени, за малко не влезе в парламента. Формално стана и политик – създаде и оглави партия в България без дори да стъпне на българска земя. Това говори за организаторски умения и то в момент, в който силните хора в държавата бяха срещу него. Друго важно нещо – в България има много хора, които могат да управляват добре, но не им се позволява да влязат на политическата сцена. Е, Божков не пита никой, за да влезе. Това никак не е малко, ако се замислите.
Като политолог аз си мисля, че някой добре го беше посъветвал при първото му явяване да „вдигне“ теми като българска мотописта за високи скорости, която липсваше у нас, но много хора имаха нужда от нея. Или темата за легализиране на марихуаната. Всичко това подейства като своеобразен „отдушник“ на тези кръгове. Хората най-вероятно и преди са карали бързо колите си и са пушили марихуана, но при страх от санкция. През подобни идеи Васил Божков успя да привлече „антисистемен вот“.
Приемането ни в Шенген по море и въздух беше представено от управляващите като успех. Какъв е вашият коментар?
Искам да припомня обстоятелството, че по всички официални канали за информация става ясно, че България ще получи въздушен и морски Шенген през м.март 2024г. От тази гледна точка не разбирам как нещо, което се е случило само формално е отчетено като успех.
Ако се съгласим с управляващите, че това е успех за страната то той е по-скоро медийно създаден, но не и реален. В дневния ред на българите се появиха нови 5 условия от Австрия, а сред тях и т.нар Дъблинско споразумение, което урежда отношенията между отделните държави и нелегалните мигранти. По този начин у нас се храни евроскептицизма, а скоро това нещо ще се използва за външна консумация с оглед на европейските избори.
Всички говорят за електоралният ръст на ДПС на местните избори, реален ли е той и можем ли да очакваме Движението да бъде втора политическа сила при едни нови избори?
Ще ви отговоря по следния начин – гр.Бургас е туристически център, там ДПС има 1 човек в Общинския съвет от 51 места. Отиваме в Стара Загора – един от енергийните центрове, там има 3 общински съветници от 51 места. Продължаваме към Пловдив – град с култура, туризъм и индустриална зона. Там ДПС има 2 мандата от 52 места. И стигаме в София – столица, бизнес среда, държавни институции и пр. , в София ДПС нямат човек в общинския съвет. Това е тяхната сила. В големите и развити градове ги няма. Не може да се подмине тяхната електорална сила по места, но да се говори, че са покрили едва ли не цялата страна е несериозно. Не, не могат да бъдат втора политическа сила освен ако някоя друга партия не им прелива гласове.