Снимка: Интернет
Материал на вестник ТРУД
АЕЦ „Белене“ можеше да работи от 5-6 години. По време на така наречената криза с електроенергията от него загубихме над 7 млрд. евро. Загубихме 15 години в политически игри, казва пред „Труд news” Богомил Манчев. Питаме го и за това реалистична ли е цена от 14 млрд. евро за изграждането на 7 и 8 блок на АЕЦ „Козлодуй“, както и за етапите през които трябва да премине реализацията на проекта.
– Господин Манчев, миналата седмица бе подписано споразумение със САЩ за изграждането на 7 и 8 блок на АЕЦ „Козлодуй“. Какво следва като процедура след това?
– Доколкото разбирам, споразумението е не е само за 7 и 8 блок, а за ядрената енергетика, която има и други сегменти, в които също ще се партнираме със САЩ.
– Какво имате предвид?
– Ще обменяме технологии и опит в съхранение на високоактивни отпадъци и отработено ядрено гориво.
– А след подписването на споразумението със САЩ необходима ли е нотификация от Брюксел?
– Подписването на споразумението е правилна стъпка и се чудя защо толкова време го мотаха. Трябваше, като встъпиха на 6 юни, още на седми да го подпишат. Защото по правилата на европейската общност, когато се подписва подобно споразумение между две страни от ЕС, подписването между министрите влиза в сила и те могат да работят като по договор между две държави, а не по ЗОП, който се определя като общо търговско правило в Брюксел. Споразумението със САЩ се нуждае от следните стъпки – Европейската комисия би трябвало да нотифицира това споразумение. След като бъде одобрено оттам, следва парламентът на България и сенатът на САЩ също да го нотифицират и едва тогава може да се развива проект по междудържавен договор. Т.е. може да се напише правна рамка, да няма търгове и ЗОП, да се избере компания, която да доставя ядрена технология. Ние малко по-рано сме избрали технологията, без да има споразумение. Така направиха унгарците, като подписаха подобен договор с Росатом и браха ядове две години и половина, докато им признаха, че работят по междудържавен договор. Те получиха и експортен кредит от Русия – 10 млрд. евро, за да правят два блока по 1200 мегавата. Експортните кредити покриват до 80% от цената на проекта. Ние ще правим два блока по 1100 мегавата. Всички от нашата общност изключително поддържаме споразумението, защото това са първите реални стъпки за реален ядрен проект за големи мощности. Защото се нуждаем от ядрена мощност. Ние имаме една единствена мощност и това са пети и шести блок.
– Нали ще имаме водородна долина, тя няма ли да реши проблема?
– Правейки водородна долина, идеята е площта, която се нарича „Мини Марица-изток“ да я покрият със соларни панели. Щели да правят 5 000 или 6 000 мегавата инсталирана мощност. С тях, в най-добрия случай, можеш да произведеш 8 млн. мегаватчаса електроенергия. Защото е известно, че могат да работят на максималната мощност само 1400 часа. В тези 8 млн. мегаватчаса ще можем да произведем 5 млн. мегаватчаса водород, които са 150 000 т. Това не стига само за нас за потребление, камо ли да го продаваме. Защото ние сме длъжни са смесим водород и природен газ по споразумение, което сме подписали и което е валидно за всички държави в ЕС. Всички държави в общността след 2050 г. могат да ползват природен газ само с водород. Годишно ние горим около 3,5 млрд. куб. м, което е около 40 млн. мегаватчаса. По документите, които сме подписали, за да можем да продължим да ползваме природния газ като енергийна суровина след 2050 г., трябва да сме изградили цялата инфраструктура и да го смесваме до 20 или 30% с водород. 20 на сто водород от 40 млн. мегаватчаса – 8 млн. мегаватчаса във вид на енергия водород, който се произвежда от 12 или 13 мегаватчаса ток. Сметнете зелената долина какъв проблем точно ще реши. Казват, ще направим още панели. Има граница, която ние вече достигнахме и системният оператор с голяма мъка се опитва да регулира мрежата. Ще я разпаднем, ако продължаваме. Подобни действия миналата година вкараха в криза Скандинавския полуостров и Германия, изненада имаше и в Тексас, на които им замръзнаха ядрените централи. Още веднъж подчертавам, че двата блока на АЕЦ „Козлодуй“ са ни много необходими. По пътната карта, която прие НС в края на 2035 г., би трябвало да работи 7 блок. И три година по-късно да заработи и 8 блок.
– Защо не проведохме търг за изграждането на 7 и 8 блок на АЕЦ „Козлодуй“?
– Защото НС взе решение да стоим 7 и 8 блок с технология на АР 1000 и правителството започна да изпълнява решението. След това парламентът прие и пътна карта, която правителството следва. Аз съм много „за“ да строим два блока. Вече загубихме 15 години в шикалкавене. Адмирирам подписаното споразумение. Освен тези два блока ни трябват и още два – на площадка „Белене“ и нека не бъркаме проекта „Белене“ с площадката. Имаме само 26 години. За 26 години трудно се правят 4 ядрени блока. Затова казвам, че сме закъснели с 15 години от разни политически игри.
– АЕЦ „Белене“ можеше ли вече да работи?
– Да, можеше от 5-6 години. И по време на така наречената криза с електроенергията от него загубихме над 7 млрд. евро.
– Обявената от енергийния министър цена от 14 млрд. евро за двата блока реалистична ли е, имаше мнения, че само единият ще струва толкова?
– Цената е приблизителна, ще бъде по-висока, но е хубаво да устискаме положението. Цената ще стане известна, когато имаме EPC договор и има проект. А за да има такъв договор строителят и доставчикът трябва да се разберат кой какво ще прави в този проект.
– Колко време е необходимо да се стигне до такава фаза?
– Между 3 и 5 години. Надявам се, че България ще бъде много организирана, за да го постигне за три години. Тази година компанията „АЕЦ Козлодуй – Нови мощности“ е добре да си избере и инженер на собственика. Той отговаря за техническата част на проекта от първата копка до влизането му в експлоатация. Освен това „АЕЦ Козлодуй – Нови мощности“ трябва да си избере правен и финансов консултант. Задължението на правния консултант е изготвянето на всички договори, а финансовият консултант трябва да се оглавява от голяма международна банка, която да може да синдикира средствата за проекта, тъй като тук става въпрос за много милиарди. И трите консултанта трябва да имат опит в реализирането на подобни проекти.
– Министърът на енергетиката Румен Радев каза, че пpoeĸтът нямa дa дoвeдe дo цeни, нaдxвъpлящи 65 eвpo зa мeгaвaтчac, а Американската инвестиционна банка прогнозира 120-150 долара за мегават час. Кой е прав?
– Още не знаем каква ще е структурата на проекта, но ако приемем, че ще струва 14 млн. евро и 2/3 ще е финансирането с банков кредит, това означава, че трябва да осигурим около 5 млрд. евро. Не е проблем държавата да осигури собствения си капитал от 5 млрд. евро. 65 евро е добра защитна цена, на „Белене“ беше 60 евро. Себестойността на цената на електроенергията беше 23 евро. Не знам каква е себестойността на AP1000, американците трябва да кажат. Защото от себестойността на цената на електроенергията зависи по колко ще можеш да връщаш по кредита. Онези, които са сметнали 120-150 евро защитна цена, са решили, че трябва да върнем кредита за 8-10 години. Кредит е разумно до се връща 15-17 години, а кредитът е с продължителност 25 години, с 8 години гратисен период. Няма логика да искаш съоръжение, което ще живее 60 години да ти върне пари за осем години. Като си дал държавна гаранция, е логично да удължиш срока на връщане на парите, за да облекчиш режима на работа на централата. За финансирането на проекта се очаква да има държавна гаранция.
– Това, че 7 и 8 блок ще се изграждат до съществуваща площадка, ще намали ли разходите?
– Водил съм словесни битки по тази тема с много „колеги“, които твърдят, че имало готова инфраструктура. Да, има, но всичко от нея пречи, защото вече е на 60 години. Ще строиш централа 10-15 години, това ще стане на 70-75 години. Ама твоята централа ще живее още 60 години. Няма как тия съоръжения на 130 години да са същите. Не е много трудно да се сетиш какво трябва да правиш. Господин министърът не уточни каква е цената на собственика. Цената на проекта се формира от две цени – EPC-цената, т.е. цената на доставчик и строител. Всичко, което прави връзка с околния свят – вода, инфраструктура, пътища, е на собственика – държавата. През 2013 г. беше 40% спрямо EPC-цената. Колко прави 14 млрд. евро плюс 40%, сметнете. Няма да е лошо, ако все пак в тия 14 млрд. евро е включено всичко, включително и цената на собственика. С двата реактора можем да компенсираме донякъде затварянето на ТЕЦ-овете. Но до 2038 г. кой ще плаща чудовищната цена – от 2025 г. искат да фиксират 100 евро цена на тон въглеродни емисии, а от 2032 г. – 150 евро, като е известно, че ние излъчваме 1,3 тона въглероден диоксид на един мегаватчас произведена електроенергия. В момента по тази причина внасяме електроенергия. Все още можем да намерим по-евтина от произвежданата от ТЕЦ-овете от страни, които не плащат емисии, но това няма да продължи много дълго време. Дефицитът в Балканския регион ще расте бързо, тъй като и Гърция, и Румъния скоро ще затворят ТЕЦ-овете си. И тогава дефицитът ще се увеличи още.
– Турция обаче няма да затвори нейните.
– Те увеличиха с 80% цената на тока на гражданите. Това го направиха преди 7-8 месеца.
– Това ли ни очаква?
– Задължително. Няма кой да поеме разликата. Нали питаха министъра с колко ще се увеличи цената на тока за гражданите? Той отговори, че няма да се увеличи цената за гражданите, ама ние ще компенсираме. Това означава, че цената ще се увеличи, а държавата ще поеме за определен период от време да компенсира разликата. Цената за хората е замразена от 2020 г. и до ден днешен не е мръднала, а цената за хората, които се занимават с бизнес, беше фиксирана на 250 лв. и над 250 лв. се компенсираше. Това са две различни неща и не ги бъркайте.
– С колко се очаква да се увеличи цената за битовите потребители?
– Виждате каква е цената на борсата и това е. Сравнете цената, която гражданите плащат сега, с тази на борсата. Разликата е между 1 и 3 пъти. Общественият доставчик НЕК престава да бъде такъв от 1 юли. А до 2026 г. министърът обясняваше, че ще има компенсации за хората. Това, че държавата ще дава компенсации, не означава, че не се е увеличила цената за гражданите.
– Очаква ли се дефицит на електроенергия?
– Не, но трудно се управлява мрежата, когато в нея влизат чисто активна енергия. И тая година се очаква да влязат около 1000 мегавата солари, миналата година влязоха 2 000. И вече сме минавали границата на устойчивост на системата, затова внасяме реактивна енергия от съседите, за да може да се управлява системата. Според мен от системна гледна точка много малко пари се дават и не се ускоряват инвестициите в преносната мрежа на високо напрежение. Другото е, че ако искаш да направиш солар където няма промишленост и подстанцията може да поеме 500 мегавата, но от другата страна няма консуматор за 500 мегавата. Тогава Електроенергийният системен оператор (ЕСО) трябва да изнесе примерно на 200 км и този, който се е включил, трябва да плати далекопровода, който изнася електроенергията до консуматора. И, като си платиш изнасянето на енергията и изчислиш разходите, ще разбереш колко ти е неефективен соларният парк. Тогава почваш да разбираш, че не е така – ти правиш, а някой ти плаща. Очаква се големите паркове да си направят инсталации за производство на водород при себе си. А още не е готов пазарът за водород. В момента един от консуматорите на водород е Неохим – Димитровград, който прави амоняк. Но те си вземат природен газ, от него им е по-евтин водородът, с който да си правят амоняк. Природният газ има между 1 и 3% загуби в една преносна мрежа, а водородът стига до 10%, което означава, че трябва много да се подобри плътността на газопреносната мрежа. Електролизните инсталации, в най-добрия случай работят с 62-65% КПД, не повече. Получаваш някаква суровина, която трябва да я гориш пряко. Прякото ѝ приложение е да я гориш в автомобилите. С батериите виждаме, че работата не е много добра. Водородът, който се гори при температура под 1300 градуса, не замърсява околната среда. Но водородът сам по себе си гори от 1900 до 2000 градуса и произвежда огромно количество азотни окиси, които са няколко пъти по-опасни от СО2. Имаше едно време филм „Умно село“. Явиха се вълци, лисици, таралежи и накрая се избиха ловците. Не знам дали ще я докараме дотам.
Нашият гост
Богомил Манчев завършва Техническия университет в София. Работи като ядрен оператор в „АЕЦ Козлодуй. От 1988 до 1992 г. е научен сътрудник в БАН и участва в пускането в експлоатация на блок V и VI блок на АЕЦ „Козлодуй”. През 2001 г. защитава докторска дисертация на тема „Надеждностни характеристики на системи, важни за безопасността на реактори ВВЕР 1000“.
Основател на „Риск инженеринг“, собственик на компанията GCR, председател на Български атомен форум (Булатом).
