Снимка: БНР
Материал на сайта Гласове
„Със съзнанието за своето недостойнство за това високоотговорно служение, но и с вяра и послушание към Божията воля, изразена чрез волеизязвлението на това свято събрание от канонично и законно избрани представители на целокупната ни църква, свещеноначалието, клира и правослвания народ, както и при свидетелството на възлюбените и дълбокоуважаеми представители на сестринските православни църкви, приемам кръста на патриаршеското служение, което ми се възлага днес“.
Това заяви новизбраният български патриарх Даниил в своето слово по време на тържествената интронизация в патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“.
„Със съзнанието за своето недостойнство за това високо отговорно служение, но и с вяра и послушание към Божията воля, изразена чрез волеизявлението на това свято събрание от канонично и законно избрани представители на целокупната ни църква, свещеноначалието, клира и православния народ, както и присвидетелството на възлюбените и дълбоко уважаеми представители на сестринските православни църкви, приемам кръста на патриаршеското служение, което ми се възлага днес.
Вярвам, че Господ, който гледа на сърце, и знае, че не съм се стремял към тази длъжност, като ме избра за това служение, той ще ми бъде и помощник, защото Господ възлага бреме, но и спасява. И защото сам ни е казал, че без него не можем да вършим нищо, но и че е с нас през всички дни до свършека на света.
Просветата в православната вяра и благочестие ще бъде основна грижа в митрополитското ми служение в славната Софийска епархия, чийто престолен град носи името и е под покрова на Божията премъдрост и чийто епископски престол е прославен още от апостолско време, включително чрез служението на светия свещеномъченик Климент Римски и на много още знайни и незнайни светители през вековете.
Следвайки примера на моите предшественици от най-ново време, приснопаметните български патриарси Неофит, Максим и Кирил, ще се старая единството в Христа и братолюбното служение със събратята архиереи на Светия Синод в дух на взаимно уважение и подкрепа при общата ни грижа за духовното ни паство да бъдат ръководните принципи в съвместното ни служение като предстоятел на православната ни църква и Св. Синод, за да се слави Бог чрез Господа в Духа Свети Отец и Син и Дух Свети.
Особено ярък и поучителен в това отношение е примерът на кротост, разсъдителност, дълготърпение, безпорочност, милосърдие, изрядно служение на българските патриарси Максим, който възложи върху мен ръка при епископската ми хиротония и Неофит, който ме напъти в началото на митрополитското ми служение. За повече от половинвековното им светителстване чрез незлобието си, любовта, крепката им вяра в Бога, строгото съблюдаване на църковния ред, те опазиха единството в Светия Синод и църковният кораб на родната ни Църква премина цял и невредим през много и различни изпитания. Техният изпитан пример на принципност в отстояване на църковния интерес, на такт и дипломатичност, включително във взаимоотношенията на църковната с държавните и обществени институции, с Божията помощ ще се старая да следвам в предстоящото ми служение.
Пример за подражание ще ни бъдат и неуморните трудове в благовестничеството и дръзновението за опазване чистотата на вярата на преславските и търновски патриарси, особено св. патриарх Евтимий, съвършен подражател пастир, който положи душата си за овците. Както и на предстоятелите на Църквата ни след възстановяването на нейната самостойност в лицето на Българската екзархия, които със смелостта, пастирската грижа до себежертвеност за духовното си паство допринесоха за укрепването и своевременното възстановяване на патриаршеското достойнство на църквата ни. Сред тях – първият български екзарх и видински митрополит Антим – безстрашно изобличи жестокостите на поробителя при потушаване на Априлското въстание и спомогна за Освобождението на народа ни от османско иго, а при наместник-председателстването на Св. Синод на видинския митрополит Неофит, Българската православна църква допринесе за спасението на евреите в страната ни през 1943 г. Доблестта на тези достопочтими първойерарси, както и единомислието, решимостта в отстояване на църковния интерес и жертвоготовност на всички архиереи на Св. Синод винаги ще ни бъдат пример за подражание.
Свят пример на пастирска отговорност, нелицемерна вяра и любов към Бога, църквата и всички човеци е приснопаметният наш духовен отец – Неврокопски митрополит Натанаил. При общото признание на народа Божий той беше живата съвест на Българската православна църква. Неговото усърдие за опазване чистотата на вярата, за преодоляването на достопечалното разделение, за просветата във вярата и благочестието и най-вече на младото поколение, бащинското отношение, ръководството на свещенството, любовта му към монашеството, грижата му за бедните, за благолепието на богослужението и храмовото благоустройство, неуморност за опазване и утвърждаване авторитета на църковната институция винаги са били и ще бъдат за мен нагледен образец, към който да се стремя в служението си.“
