Автор: Станислав Бъчваров, студент по политология
Винаги преди избори има едни хора, които спрягат себе си за патриоти. Целуват трибагреника. Снимат се на Шипка. Мразят турците. Обичат Македония. Събарят цигански постройки. Едва ли не всеки един от тях е готов, както е казал авторът, ”гърди геройски на смърт да изложи” за парченцето земя, наречено България. Част от нещата, допускам да имат смисъл, но само ако не се правиха за пред камерите. Това е основната „патриотична” линия на предизборно поведение. Поне в България.
Скоро станахме свидетели на една нова коалиция, която иска „да облече” дрехите на национализма, нищо че много-много не са й по мярка. Става дума за тандемът между ВОЛЯ и НФСБ. Лидерите им са ясни и достатъчно разпознаваеми затова следващите редове ще се занимават с техните послания, политики и пропуснати възможности.
Хубаво е да видим, на първо място, не дали патриотизмът се декларира, а дали се насърчава. Как става това насърчаване? Става през даване на средства за това, което обичаш. В едно от първите си интервюта на въпрос от журналист къде се събират със семейството си, г-н Марешки отбелязва екзотични локации като Дубай, Малдивите и Шри Ланка. Как един от нашите родолюбци не каза досега, че почива по българското Черноморие, Родопите или някъде другаде в границите на страната? Нали България е красива и всички я почитаме? Тук не става дума да не пътуваме по света и да не се радваме на други привлекателни места. Важно е да видим стилът на мислене и предпочитанията на нашите патриоти. И когато изброяват местата си за отдих ми се струва редно поне едно от тях да е с българска адресна регистрация.
На следващо място казусът с Македония разполага с изключителен потенциал за проява на български патриотизъм. Книги и филми на български език, които присъстват в ежедневието на македонците. Държат будно самосъзнанието им(!). Стипендии за студенти, които да получат образованието си в български университети. Осигуряване на максимално добри условия за туристическия поток към и от Македония. Защо не и самолетна линия София-Скопие? Инфраструктурата винаги е играла важна роля за близките отношения между държавите. Цялата „мека сила” на българската държава е на лице. Никой не тръгва да я лансира обаче.
Във времена на пандемия и не докрай изконсумирана икономическа криза, някои патриотични предложения звучат само като козметика. Например, едно от предложенията на г-н Валери Симеонов е да смени името на връх Мусала със „Св.Иван Рилски”. Безспорно това е важен въпрос,особено за партиите от патриотичния спектър. Но сега ли му е времето да се решава когато политиците трябва най-напред да се погрижат за хората? Или може би един крайно беден и бедстващ човек ще се стопли и ще се нахрани от това, че връх Мусала вече не се казва Мусала?! Времето за този казус и неговото решаване е след изборите, а не преди тях. Абсолютно не е полезно заради шепа хора и тяхната телешка приповдигнатост от въпросното предложение да се посяга на интереса на болшинството от гражданите.
Ниските цени на горивата и лекарствата, които идват от г-н Марешки са ясни. Добре е да се запитаме: Защо щом веднъж е постигнал това той продължава да иска да е част от политиката? Не може ли да продължи да поддържа тези цени за хората, когато е извън нея? Там е заровено кучето. Може би „добрини” могат да се правят само с политическа протекция в България.
Тази нова коалиция е типичен брак по електорална сметка. Тест за нашата политическа култура. Когато обърнем поглед към мнението на двамата лидери за протестите,отношението им към проекта на ГЕРБ за нова конституция и разколебания им авторитет поради набор от политически гафове, ще видим, че към днешна дата разводът им е близо.
Станислав Бъчваров
