Шестима кандидати за следващ премиер – а дали не е най-добър седмият вариант?
Парламентарните избори не само в България, а на практика във всяка държава с подобна система на управление са в някаква степен и мажоритарен избор за следващ премиер. Много български граждани се вълнуват не само и дори не толкова от това коя партия ще управлява, а от личността, която ще застане начело на изпълнителната власт след изборите.
Въпреки че има и други политически практики, традиционно като евентуален кандидат на една партия за министър-председател се възприема партийния лидер. В българския случай разсъждавайки по темата има логика да възприемем тази гледна точка поне в значителна степен.
Възможните кандидати за премиери могат да се разглеждат от много различни гледни точка, но две са малко по-важни от другите – доколко кандидатът е избираем и има шанс да бъде премиер и какво може да се очаква от него в управлението.
Бойко Борисов – ГЕРБ
Според всички социологически агенции и изследванията им в последните месеци ГЕРБ е първа политическа сила и това прави Бойко Борисов водещ кандидат за нов премиерски мандат. Най-вероятно ГЕРБ отново няма да имат мнозинство за самостоятелно управление, но пък са традиционно много желан партньор за управление дори от партиите, които предизборно отричат възможно взаимодействие с тях.
От един такъв нов управленски мандат на Борисов и ГЕРБ едва ли може да се очаква някаква сериозна промяна на политиката от последното десетилетие. Няма и логика да се сменят стратегия и тактика, които носят толкова продължителен успех. В новия мандат ще има още повече европейски средства за усвояване и Борисов отново може да се отдаде на показно строителство и ПР, както прави от 2009 година насам. В икономически план вероятно след излизане от „корона кризата” управлението ще се върне към обичайното за лидера на ГЕРБ съчетаване на нисък растеж с постоянни бюджетни дефицити и общо нарастване на държавния дълг. Социалните проблеми ще продължат да се притъпяват от изнасянето на активното население в чужбина. Накратко казано – нов мандат на Борисов ще продължи досегашния застой с идеята, че всяка промяна може да донесе нещо по-лошо.
Корнелия Нинова – БСП
Въпреки разностранните прогнози БСП стои твърдо на втора позиция и сякаш изглежда все по-малко вероятно това да се промени. Но възможностите на Корнелия Нинова и червената партия да спечелят изборите не бива да се подценяват. БСП е последователна опозиция вече 7 години и е логично най-малкото да повтори резултата си от 2017 година, а дори и да го повиши. Но дори и с тези 950 хиляди гласа от преди 4 години БСП пак може да стане първа заради ерозията в подкрепата на ГЕРБ.
Нинова като лидер е в много по-изгодна позиция във вътрешнопартиен план в сравнение с всичките и предшественици поне от Първанов насам. Нито един председател на БСП не е имал такъв комфорт с вътрешнопартийната си опозиция от началото на хилядолетието. Най-видните представители на опозицията начело с Кирил Добрев дават пример за пълна партийна дисциплинираност. Самият Добрев дава тон като не е казал една лоша дума за Нинова поне от конгреса насам. Извън вълненията около подреждането на депутатските листи в БСП сякаш цари мъртвешка тишина и партията влиза в кампанията силно консолидирана, а Нинова има пълно свобода да демонстрира целия си лидерски потенциал. Всичко това не бива да се подценява като фактор за успеха.
При БСП стои по-сложно въпросът за съюзника. Преди избори достатъчно добри изглеждат отношенията само с ДПС. Но пък за успеха на БСП е критично важно да се разграничи от ДПС, колкото и от ГЕРБ. И все пак след изборите е възможен диалог между дори изглеждащите несъвместими опозиционни сили в името на политическа промяна и свалянето на ГЕРБ от власт, така че и от тази гледна точка Нинова не е чак толкова далеч от премиерския пост.
По отношение на очакванията, които можем да имаме към евентуално правителство с участие на БСП и премиер Нинова изненади са малко вероятни. Самата Нинова има опит в изпълнителната власт от времето на Тройната коалиция, а плътно зад нея в партията и то в най-близкото и обкръжение са тогавашните министри – Овчаров, Гагаузов, Масларова и Гайдарски. Близък до Нинова е и професор Румен Гечев, който пък е експерт с управленски опит от кабинета „Виденов”. При всичките си кусури Тройната коалиция, при която бяха управляващи хората около Нинова, постигна най-добри показатели като икономически растеж и растеж на доходите за всичките 30 години преход, което също е повод за оптимизъм при формирането на евентуална подобна управленска конфигурация. Самата Нинова освен в изпълнителната власт има и опит като мениджър в частния сектор в Техноимпекс, което също е ценно и ще и бъде полезно.
Слави Трифонов – Има такъв народ
Социолозите дават на Трифонов и неговата партия трета позиция в конкуренция с ДПС. Но никой не отрича, че при евентуална по-висока активност на вота именно шоуменът ще е големият печеливш. По-важното в неговия случай е, че нито една от основните сили няма причина да се отрича предварително от коалиция с новия политически проект. Трифонов и партията му нямат лоша политическа репутация, не носят негативи на партньорите си. Предивд отношенията между другите партии, дори да не е с висок резултат „Има такъв народ” може да бъде обединителен център за следващо управление, а самият Трифонов приемлив за мнозина вариант за премиер.
След като сме имали цяло десетилетие министър-председател, който идва от охранителния бизнес едва ли ще е чак такава драма да имаме премиер шоумен и със сигурност неговото управление няма да е по-лошо от това на Борисов. Трифонов е перфекционист в работата си и много вероятно да бъде такъв и в управлението на държавата. Сигурно експертите, които е избрал в партията не са най-великите в своите сфери, но като изключим областта на енергетиката не се забелязват сериозни кадрови грешки поне на пръв поглед.
Експертният кандидат – ДПС
Движението за права и свободи, въпреки че традиционно е трета политическа сила, има опит в излъчването на министър-председатели. Предвид факта, че отношенията между президента Радев и ДПС са на долна мъртва точка, едва ли може да очакваме, че именно партията на Доган ще получи третия мандат за съставяне на правителство, ако изобщо се стигне до него. Но ДПС все още е в борбата поне за третото място с партията на Слави Трифонов и очакванията са на тези избори да повиши рязко, както гласовете, така и мандатите си в парламента.
ДПС е официално нежелан партньор за всички. На този етап само тясното ръководство на БСП упорито отказва да заяви, че няма да се коалира с партията на Доган. Но на практика само старата десница е в лоши отношения с ДПС – не винаги и само на национално ниво. По-важното в случая с Движението е, че те предварително представиха една работеща формула за избягване на политическа криза и спирала от избори – програмното правителство. ДПС има опит с програмни и експертни правителства и то особено успешен поне за партията. Не е невъзможно след задкулисни договорки именно кандидат одобряван от ДПС да състави правителство. Предвид факта, че все още сме в пандемия и криза, за всички партии е удобно да имаме управление, за което не е много ясно кой носи политическата отговорност, а ДПС е партията, която най-добре се ориентира в мътни води.
Христо Иванов – ДБ
Демократична България държи твърдо петото място във всички социологически агенции и на пръв поглед не може да има претенции за премиерския пост и дори за участие във властта. Но т. нар. „стара” или „градска” десница през всичките години на управлението на ГЕРБ винаги е успявала, ако не официално да се колаборира с управляващите, то поне да лансира на ключови позиции свои представители. При наличието на силно фрагментиран парламент и в търсене на по-компромисни фигури и кандидат за премиер различен от Борисов лидерът на ДСБ може „да се пласира”. Голяма роля в българската политика играят външните фактори, а старата десница традиционно се ползва с много солидна подкрепа от американското и други западни посолства. От тази гледна точка кандидатурата на Иванов не бива да се подценява.
Управление начело с лидера на ДБ няма да бъде и някаква радикална промяна в сравнение с ГЕРБ. Конфигурацията, в която Иванов става премиер, задължително означава коалиция между ДБ и ГЕРБ, независимо от предизборните заклинания. В почти всички ключови области на политиката партията на Борисов и досега лансира политици и политики на старата десница, така че и от тази гледна точка не може да се очаква особена промяна.
По отношение на съдебната реформа, за която много се говори в последните поне 5 години, също не бива да имаме някакви особени очаквания. Замяната на олигархичното влияние на Пеевски в съдебната система с това на Иво Прокопиев не е съдебна реформа, а Иванов много трудно може да обясни, че опитва да прави нещо различно. Пеевски сигурно е по-мразен от Прокопиев, но с това се изчерпват разликите между двамата.
Мая Манолова – Изправи се! Мутри вън!
Социолозите са по-скоро категорични, че политическият проект на Манолова и компания ще мине бариерата от 4 %, но със същата степен на сигурност очакват и това да бъде най-малката парламентарна група. Със сигурност Манолова много трудно може да разчита да стане премиер на база на чистия резултат от изборите, но пък самата тя е доста по-приемлива за обществото фигура, има по-висок рейтинг от почти всички останали кандидати и със сигурност ще е сред водещите фигури при евентуално сформиране на мнозинство, което да се бори против статуквото. Манолова вече заяви, че са невъзможни за нейната формация коалиции с ГЕРБ и ДПС, което също е неин плюс. Формацията беше сред първите, които подкрепиха втория мандат на Румен Радев и Илияна Йотова. Това също ги позиционира като алтернатива и може да им даде важен бонус на финалната права.
Евентуално правителство с премиер Манолова ще е резултат от много сложна конфигурация и вероятно трудно ще взема решение по редица въпроси. Но от друга страна по отношение демонтирането на режима от последните 11 години един такъв кабинет ще бъде в достатъчна степен единодушен, а може да постигне и консенсус за важни реформи в областта на правосъдието. Битието на Манолова като омбудсман предполага един такъв кабинет да има силна социална насоченост, което ще е важно за преодоляване последствията от пандемията и кризата.
Седмият вариант
При така очертаващия се силно раздробен парламент дори да не се запази досегашното статукво всяка друга от възможните конфигурации изглежда трудно изпълнима и сложно събираща, както парламентарна, така и обществена подкрепа. От тази гледна точка не изглежда никак лош седмият вариант – връщане на мандатите и нови избори, които да организира служебно правителство на Радев. Предимствата на този вариант са много и произтичат най-вече от далеч по-високия рейтинг на държавния глава. Радев може да ръководи в следващите 3 месеца излизането от пандемията далеч по-успешно, тъй като се ползва с доверие, което сегашните управляващи нямат. Организирани от него избори ще бъдат далеч по-честни и ще ограничат възможностите на ГЕРБ да акумулират подкрепа по не най-легитимните начини.
Боян Балев
