Евродепутатът от Групата на социалистите и демократите Иво Христов представи основните тези, които е развил в коментар за Дарик Радио. Ето кое според него е най-важното:
Натрапвано деление на „интелектуалци“ и „чалгари“ идва да замести овехтялото вече деление на комунисти и антикомунисти. Разделен народ се управлява по-лесно.
Президентът Радев е големият проблем за сценаристите на прехода, те ще направят всичко възможно, за да осуетят втори негов мандат.
Демонтажът на режима е историческата задача пред българската опозиция в момента. Президентът призова да се постигне съгласие и взаимодействие около програма минимум още преди изборите, но тогава разнородната опозиция не го осъзна. Сега различни маси избиратели свързват своите надежди с „Има такъв народ“, с БСП, с „Демократична България“, с „Изправи се! Мутри вън!“. По същество, обаче, това са едни и същи надежди – за честни избори, законност и борба с корупцията, с административния рекет; надежди за реформа на правосъдието. Сиреч, задачата остава същата – опозицията да влезе в диалог и да действа съгласувано по тези теми. Особено предвид потенциално краткия живот на този парламент, който трябва да действа ударно. Всички червени линии, които опозиционните партии чертаят помежду си, спъват изпълнението на тази историческа задача по демонтажа на режима. Те подлагат на риск и собственото им бъдеще, защото, ако не успеят, тези партии ще се окажат излишни за избирателя.
ГЕРБ трябва да върне мандата от благоприличие и от целесъобразност, както БСП има мъдростта и смирението да го стори БСП, в частност Николай Добрев, през 1997 г.
„Има такъв народ“ и БСП са очевидно следващите мандатоносители. Всеки трябва да направи усилие да предложи кабинет. Обществото ще приеме зле отказа от мандат на опозиционните сили и рискуваме следващи избори да ни върнат назад, в блатото. Борисов няма да възкръсне, той е напълно компрометиран, но може да пропилее още от историческото време и ресурсите на България.
Този парламент е много фрагментиран и никоя партия не е незаобиколим фактор, ако всички останали се погодят. Но оздравяването на демокрацията изисква широк консенсус. Затова, колкото повече партии се обединят около програмата минимум, толкова по-добре (с изключение на ГЕРБ, разбира се; тя е партията-носител на досегашния модел). В опит да си присвоят добрата роля, партиите демонстрират идеен снобизъм, който пречи на общия фронт. Те очертават червени линии на своите коалиционни възможности. Това е късогледо поведение.
Категорично БСП трябва да е част от демократичния фронт. Опитите да бъде изолирана вредят на каузата. Ще навредят и на онези, които са в основата на тези опити. Що се отнася до въпроса дали е възможно обединение на „интелектуалци“ и „чалгари“ – двете понятия са опростенчески. Тъй или иначе, дали се харесват, или не, така наречените интелектуалци и чалгари са част от един и същ народ. Впрочем, не съм сигурен кое от съсловията носи по-тежка отговорност за днешния обществен маразъм. Да не забравяме, че чалгата бе зачената от сребролюбиви интелектуалци, а днешният режим отглежда голям брой интелектуалци на хранилка, които го славословят из студиата и които носят солидарна отговорност за катастрофата, до която се докарахме. Опасявам се, че това натрапвано деление между интелектуалци и чалгари идва да замести овехтялото вече деление на комунисти и антикомунисти. Разделено общество се управлява далеч по-лесно. Здравословното деление е между почтени и непочтени; между корумпирани и честни. Манипулаторите се опасяват хората да не узреят до този прочит, защото тогава обществото ще бъде неподатливо на големи манипулации и ще може да се регулира само.
Вотът за „Има такъв народ“ е протестен. Партията е създадена с идеята да каптира протестния вот. Надявам се да не злоупотреби с него. В очите на много хора шоуто бе трибуна за волнодумство, което го родее с опозиция. При по-внимателен прочит, обаче, ще забележите, че тази опозиционност е в безопасни дози. Що се отнася до идеите от референдума: намаляването на броя на депутатите, на партийните субсидии и въвеждането на мажоритарен вот, те са в интерес на олигархията, защото ще оставят политиката на произвола на големите пари. Тя и сега зависи от тях, но тогава това ще затвори пътя за всички идейни пробиви, които нямат подкрепата на бизнеса. Аз съм предпазлив към пробива на „Има такъв народ“.
Интерес да не се стигне до консенсус сега и да има нови избори имат ГЕРБ и националистите, защото те все още държат всички лостове и могат да се домогнат до по-добър резултат, а опозицията ще е отслабена поради неуспеха да състави правителство.
Налице е страх от служебно правителство, който е съвсем очевиден. Борисов с високи фалцети казваше: „Всичко друго, но не и служебно правителство“. Това беше миналото лято, по време на протестите. Страхът от служебно правителство е страх от честни избори. ГЕРБ държеше да организира изборите, тъй като разполага с целия административен ресурс и възможност да влияе върху вота. Както виждате, това се отрази на резултатите – те все пак остават първа политическа сила. Но това е с цената на мобилизирания корпоративен вот, на вота на чиновничеството и т.н. Така че страх от служебно правителство има, особено от възможността то да осветли всички далавери на досегашното управление.
Възможен е, но не е желателен експертен кабинет тип „Беров“. Това означава да се размие политическата отговорност, което дава простор за злоупотреби. Епохата „Беров“ беше началото на днешния порочен български капитализъм. От програмен кабинет би имало полза, ако набележи три-четири приоритетни реформи: на изборния кодекс, в правосъдието, и ако си даде много кратък срок, от няколко месеца, за да ги осъществи. Срокът трябва да е заявен публично още при съставянето. Безсрочен кабинет, без политическо отговорност, ще бъде опасен за България.
Изборният резултат на БСП е огорчаващ за всички хора вляво. Мисля, че резултатът не е точно изненадващ, защото беше следствие от натрупване на грешки. Най-вече абсурдното поведение на БСП спрямо кандидатурата на Румен Радев и Илияна Йотова. Лидерите, които заявиха имплицитна подкрепа за двойката Радев-Йотова – г-жа Манолова, г-н Трифонов и други – си преляха част от авторитета на президента. БСП загуби достоверност като алтернатива с двусмисленото си поведение, тъй като в очите на хората президентът е контрапункт на сегашния авторитарен модел и това се видя през последните четири години.
Резултатът на БСП щеше да е значително по-добър, ако Корнелия Нинова не беше отложила подкрепата за втори мандат на Румен Радев за след парламентарните избори. Някой подведе г-жа Нинова, че си струва да жертва президента Радев, срещу обещание да управлява с ДПС. Но хората очакват ревизия на системата, част от която е ДПС. И се отдръпнаха от БСП, когато видяха това двусмислие в поведението на ръководството. Днес, след изборите, самата ДПС казва, че няма да прави правителство с партии, които са претърпели поражение на изборите. Очевидно БСП понася пасивите от своята грешка.
БСП има ресурс да се върне на авансцената, но пропиля историческия момент, когато беше на ход. Левицата трябва да защитава демократични ценности. У нас те са присвоени от десницата в зората на прехода, а над БСП тегне дамгата, че е наследничка на БКП. Сега, в битката с авторитарния режим на Борисов, БСП можеше да се заяви като лидер на демократична България, тъй като беше и най-голямата парламентарна опозиция. А всъщност допусна да е заложник на други партии. На ДПС в тактически план и дори на националистите в идеологически план.
Що се отнася до въпроса възможно ли е по сценария от 2001 г., след тежкото изборно поражение, БСП да издигне Корнелия Нинова за президент: „Сценаристите на прехода са изобретателни. Проблемът пред тях е президентът Румен Радев. Те ще направят всичко възможно, за да осуетят втори негов мандат. Дали ще пробват да употребят някого, за да спъне хода му към този втори мандат, по какъв начин – това не знаем.
Дали са прибързани очакванията за края на Бойко Борисов? Той е дискредитиран навън и разлюбен от българите вътре в страната. Резултатите от управлението му са катастрофални. Ние сме първи по смъртност от Ковид-19, чуждестранни инвестиции отдавна няма, икономиката стагнира, хората масово емигрират. Но неговата партия-държава ГЕРБ все още държи лостовете на управлението и може да затормози близкото бъдеще на България, ако опозицията няма мъдростта да се обедини около разграждането на досегашния модел.
Европейските приятели на Борисов са по-скоро „приятели“ в кавички. Никой не трябва да храни илюзията, че те възприемат Борисов като нещо повече от „Yes man”, удобен лидер на една периферна балканска държава. Той лесно може да бъде заменен. По-скоро това зависи от американската стратегия в България. Европа е инертна. Но европейската прокуратура може да се окаже фактор в българската политика в близките години.
