– Господин Балев, измина месец от поредното катастрофално поражение на Вашата партия. Насрочихте заседание на конгрес. Ще имате нова програма и нов устав. Но ясен ли е пътят на БСП, защото действията на партията в новия парламент са доста странни? Десетки организации от цялата страна свалиха доверието си от Нинова и искат оставката на ръководството – накъде върви БСП?
– Факт е, че поставихме пореден антирекорд и продължаваме да вървим надолу. Заседанието на конгреса през февруари беше насрочено с идеята, че или ще е по средата на кампанията, за да се направи невъзможно поставянето на лидерския въпрос, или ще има правителство с участието на БСП и ръководството отново ще търси подкрепа срещу реализация на определени партийни кадри в администрацията.
Що се отнася до дневния ред на конгреса, идеята не е да се пише нова програма или нов устав. Посланието на този дневен ред е: „готови сме всичко да променим, само и само да останем като ръководство“.
Ако говорим за програмата, има решение на конгреса от 2020 година, че такава трябва да се пише, но за 2 години ръководството не е направило нито една стъпка в тази посока, даже ресорната комисия на Националния съвет няма председател вече 1 година. Абсолютно несериозно е да се смята, че може в кратки срокове дори и до февруари да има съществен напредък по програмата. Сериозните партии в Европа дебатират подобни документи с години.
По отношение на устава – едва ли можем да търсим в неговата промяна някакво решение на проблемите на партията. От поне 2 години БСП се ръководи еднолично и устава реално не се спазва. Въпреки многото грешки и провали настоящото ръководство продължава да няма политическа воля за промяна, така че нов устав и програма с това ръководство са безсмислени.
Но вие поставихте един по-важен въпрос – въпросът за смяната на ръководството и инициативата на партийни организации и редови социалисти от цялата страна, загрижен за спасението на БСП. Най-големият проблем не е в това, че на избори през февруари или март ще имаме 1-2 депутата по-малко за следващите 3 месеца. Големият проблем ще бъде, ако отидем на местните избори с това ръководство. Всеки ден, в който Нинова продължава да е председател, БСП губи по едно място в общински съвет за целия 4-годишен мандат 2023 – 2027 година. Ако това ръководство остане, ще загубим стотици такива места. Много ще намалеят и кметовете ни на общини също за 4 години и това ще бъде още по-голям удар за БСП.
– Наистина ли нищо не може да се направи? Обречена ли е БСП?
– Според това партийно ръководство изборните ни резултати са следствие от някакви естествени демографски и други процеси, както и външни фактори, които те самите не могат да обяснят. Това е песимистичната теория за БСП. Но аз имам друга, оптимистична теория, която се споделя от все повече партийни членове. Според тази теория БСП много бързо може да започне да възстановява влияние, ако даде ясен сигнал на избирателите за обновление със смяна на настоящото партийно ръководство. Хората, които традиционно са гласували за БСП, но сега не го правят, из цялата страна повтарят едно и също – няма да гласуват, докато Нинова е председател. Трябва да се вслушаме в техния глас. С друго лице на партията и разумно поведение ние можем бързо да започнем възстановяване на доверието и то да се усети на едни евентуални предсрочни избори и поне в някаква степен да ни спаси от очертаващия се разгром на местния вот догодина.
– Но има ли с кой да я смените?
– Парадоксално и трагикомично е, че хората, които уж вече 6 години обясняват, че са алтернатива на ГЕРБ, сега развиват герберски тези. Наслушахме се вече почти десетилетие на заклинанието, че Бойко Борисов няма алтернатива. Сега някои другари, които уж се бореха с тази теза, ни обясняват, че Нинова няма алтернатива.
В партията през 2020 членуваха 80 хиляди души. Вероятно и сега са поне 50 или 60 хиляди. Със сигурност има алтернатива на председателят, който по оценка на избирателите е най-некадърния в 130-годишната история. Защото няма значение какво казвам за Нинова аз или някой друг партиен активист, който я харесва или не я харесва. Важна е оценката на тези над 900 хиляди българи, които традиционно гласуват за БСП, когато партията стои солидно и предлага разумна политика. С отказа си да ни подкрепят 700 хиляди от тях дадоха оценка на председателя. Промяната на лицето ще ни върне част от подкрепата, дори и новият председател да не е най-великия и харизматичен политик. По-важно е той да даде възможност отново да се върне колективното начало в ръководството на БСП.
– Но за мнозина партийни членове верността към председателя е идентична с верността към партията. Как ще го преодолеете?
– Трудно. Не са малко и тези предани на идеята социалисти, които бързат да заклеймят критиците на председателя като „предатели“. Парадоксалното е, че не практика е точно обратното. Аз разбирам тези другари. При някои от тях има известно осъзнаване. Те мисля, че могат да жертват Нинова и да спасят партията или да спасят Нинова и да жертват партията. Всъщност такава дилема няма. Политически Нинова е приключила. Жертването на БСП може да затрие партията, но не и да реанимира политическата кариера на Нинова. Затова и инатът е безсмислен.
Ако в много политически ситуации, верността към лидера и към партията може да се приемат за едно и също, то в настоящата е точно обратното. Някои, които са учили навремето Диалектически материализъм, вероятно биха го нарекли диалектическо противоречие – верността към Нинова се превърна в предателство към партията и социалистическите идеали. Можеш да си верен на партията и да предадеш Нинова или да си верен на Нинова и да предадеш партията, но не може едновременно да си верен и на двете.
Пак казвам – избирателите са тези, които дадоха 4 последователни червени картона на Нинова, а не някаква вътрешна опозиция, тъмни сили или нещо подобно. Тя стигна дотук в резултат на свои грешки, на своя инат, на своята злоба към хора, които и показват грешките и тя не може да докаже, че не са прави.
– Но все пак Нинова е тази, която след толкова време ви вкара във властта. Това няма ли значение?
– Със сигурност всяка партия се стреми към управлението. Но идеята не е в това да си във властта на всяка цена, а да представляваш интересите на определени социални групи – в случая с БСП това са хората на труда. В правителството, в което участваха, нашите другари не успяха да се преборят даже за минималната работна заплата в условията на висока инфлация. Да не говорим, че легитимираха решенията за руския газ, гоненето на дипломати, отстъплението по македонския въпрос.
Друга тема е дали трябваше да късаме отношенията си с бившите коалиционни партньори по този грозен начин, подкрепяйки ГЕРБ и ДПС с хартиената бюлетина. В момента настоящото ръководство е и в изолация освен всичко друго. От тази гледна точка, нов председател със сигурност ще има по-големи шансове да вкара БСП във властта, а ще е и в много по-добра позиция да отстоява политика и дори реализация на партийни кадри, което наистина е важно.
– И все пак – само в председателя ли е проблема? Нищо полезно ли не виждате в обсъждането на устава и програмата?
– В БСП със сигурност трябва да водим разговор за организационно укрепване и програмно обновление. Едно ново ръководство е длъжно да започне тази политическа работа, която се неглижира в последните години.
По отношение на организацията уставът е само част от това, което трябва да се промени и то не най-важната. Трябва да се започне в възстановяване на реалния диалог между структурите и ръководството – постоянен, а не кампаниен, когато има избори или трябва да се пази стола на председателя. Само след възстановяване на тази комуникация и най-вече на обратната връзка от структурите може да се търсят по-сериозни промени. На конгреса през февруари е важно да се решат няколко текущи, неотложни въпроси.
Първо, трябва да се вземат тежки, но важни решения за финансиране на партийните структури. Най-добре предвид практиката от последните години е в устава да се фиксира частта от субсидията, която отива за структурите, за да няма произвол от страна на тясното ръководство. По отношение на членския внос на депутатите също е нужна промяна. Когато групата е по-малко от 40 човека, няма логика членският внос да е само 10 %, както досега. При над 7 хиляди лева заплата е логично в такива тежки за партията ситуации депутатите да имат по-голям принос в партийното финансиране. Още повече, че носят отговорност за резултата и ниската субсидия, тъй като те са тези, които не се ползват с достатъчно доверие.
Второ, трябва да се ограничи възможността на тясното ръководство едностранно и без диалог да определя водачите на листи. Трябва да търсим принципно решение и на проблема с водачите, които са получили ниски резултати. Не може един кандидат на няколко избора да получава все по-ниски резултати и ние да издигаме пак него, защото е симпатичен и верен на председателя, който и да е този председател.
За да се обсъждат по-сериозни промени в устава, е необходимо да се върши поне известно време сериозна организационна работа, която в момента не се върши. В ръководството няма и съзнание, че структурите на партията са необходими. Напротив, направи се опит да се заменят организациите по места от партийната телевизия. Резултатът го виждаме.
Що се отнася до програмата – нито една сериозна лява партия в Европа не пише програма за 3 месеца и то след като не е обсъждала въпроса с години. От приемането на последната програма през 2008 година се случи глобална криза – Голямата рецесия, последва глобална пандемия, а сега имаме война близо до нашите граници със сериозни геополитически последици. БСП изостава с анализа на тези процеси и няма как без да го направи да напише актуална за времето си програма.
По-големият проблем е, че преди да седнем да пишем тази програма отново трябва да си зададем въпроса с уж очевиден отговор – чии интереси представляваме като партия и как да ги представляваме по-адекватно, което в момента очевидно не правим.
Не на последно място, крайно време е БСП да изработи цялостна концепция за коалиционната си политика. Трябва да дадем дългосрочен отговор на въпроса как обединяваме лявото пространство и в какви взаимодействия можем или не можем да влизаме с политически субекти извън лявото. Ако не го направим, ще продължаваме да се чудим защо търпим негативи от Четворната коалиция тази година, или от Тройната преди 10 години или от неясната формула на правителството „Орешарски“. Днес ще сме за машинно гласуване, утре за хартиена бюлетина, а вдругиден ще гоним руски депутати и все ще се чудим как и пред кого да се оправдаваме.
