Снимка: Интернет
Станислав Бъчваров e политолог в институт Контекст
– Господин Бъчваров, ще има ли правителство? Какви са Вашите очаквания?
Първо бих отбелязал, че е по-важно на каква цена ще се реализира правителство. Правителството е форма, а на гражданите им трябва съдържание – личности, които знаят къде отиват и как оперативно да решат проблемите. Такива аз лично не виждам. Кандидати за слава винаги е имало и винаги ще има – наблюдаваме ги във всички партии. Конкретно на въпроса ви – Не, няма да се реализира правителство. Това е моето убеждение. Партиите, които искат правителство – ГЕРБ, БСП, ДПС и „Български възход“ имат обща цел, но много различен електорат зад себе си. Именно това ще ги спре.
– Реалистичен вариант ли е кабинет с трети мандат на коалицията „Вежди Рашидов“ или коалицията „хартиена бюлетина“ ?
Беше реалистичен заради силния натиск върху някои партии отвън. След като „Има такъв народ“ не прескочи бариерата, а Стефан Янев изхаби символния си капитал, натискът спря и се прехвърли на друго място. Можем съвсем спокойно да прогнозираме, че мандатът ще бъде връчен на БСП. Това ще доведе до сигурна политическа „смърт“ на проекта „Български възход“ и до бурни процеси в партията на Корнелия Нинова. След въвеждането на хартията тя губи единствения си легитимен аргумент, с който досега оправдаваше серията от изборни провали.
– Къде виждате причината за политическата криза?
При всички положения най-малко на две места. Първо – партиите не са партии в политологичния смисъл на думата. Те са групировки с криворазбрани интереси и цели, а за ценности не може да става и дума. Подчинени са не на избирателите си, а на тези субекти, които финансират кампаниите им. От друга страна държавната субсидия им осигурява спокойствие, което те не са заслужили. Това прави партиите лениви и конструира тяхното антипартийно поведение. В този смисъл те разглеждат политиката като рентиерски бизнес. Те „наемат“ избирателите си по време на избори,а не ги привличат с идеи. На второ място ние като общество нямаме единна цел и стратегия. Нямаме яснота какво правим след 5 месеца, а сериозните държави гледат 5-10 год. напред. В икономиката говорим за услуги, а не за производство. Говорим за инвестиции без да мислим,че нямаме инфраструктура,която да ги привлече.Раздаваме пенсии с идеята,че българският пенсионер е консуматор и ще ги върне, за да можем за задвижим нещо. Това е смехотворно.Този управленски недостиг е меко казано тревожен. Единствените сигнали в тази посока идват от Президентството. Не е пресилено да кажем, че те подхождат с грижа към мястото на България в Европа и света.
– Нужни ли са по-съществени промени в политическата система за преодоляване на тази и предотвратяване на други подобни кризи?
Много хубав въпрос! Той обаче ще стане необходим едва когато в страната настъпи спокойствие. Разбира се, тезата за спокойствието звучи абстрактно затова ще дам едно работно определение на „спокойствие в държавата“. Това е процес, при който обществото не е в постоянна предизборна кампания и ефирното време на националните телевизии не е запълнено с политически ругатни и измислени експерти. Толкова е просто. Когато този момент настъпи тогава ще е времето да разгледаме въпроса за промяна на политическата система. Всеки избор в тази посока трябва да е осъзнат,а не да се прави ad hoc.
– Защо партиите атакуват президента в настоящата ситуация? Той не се явява на парламентарни избори?
Защото Президентът за разлика от партиите не е загубил своята субектност! Той сам взима решенията си и това силно „възпалява“ партиите. Ако си мислят, че като го нападат това им носи точки – грешат. Само засилват рейтинга на Румен Радев, който и без това е традиционно висок.
Опити за междуинституционална намеса не липсват. Погледнете само решението на НС от 28.10.2022г. във връзка със замяната на руско ядрено гориво за 5-ти блок на АЕЦ „Козлодуй“. В мотивите е записано, че трябва новото гориво да отговаря само на един критерий – да е „неруско ядрено гориво“. Нито ред няма написан за качеството или цената на новото гориво. Нито един икономически или енергиен аргумент в полза на това да заменим настоящото гориво. Чисто и просто става ясно, че решението на НС е политическо, а не професионално. Народното събрание без да е излъчило министерски съвет изведнъж решава, че може да възложи на служебния министерски съвет да му свърши работата, което е извън правомощията му. Всички експерти, които се изказаха по случая бяха категорични, че това решение е или „на ръба на закона“ или е незаконно. Нямаше един експерт, който да заеме позиция, че решението на НС отговаря изцяло на духа и буквата на закона. Това само по себе си е индикативно!
– Появиха се оценки, че служебните правителства на Радев се справят по-добре от редовните в последните 10 години. Според Вас на какво се дължат?
На обективно претегляне. Не сме чули нищо съществено от партиите, а вижте какво става в държавата. Не е ясно дали ПАВЕЦ „Чаира“ ще бъде поправен, неяснота около Лукойл и АЕЦ „Козлодуй“ . Кой ще носи отговорността когато тези проблеми разширят обхвата си до бита на хората? Погледнете какво стана на една от консултациите с парламентарните групи – Президентът обори всички лъжи на част от партиите, че държавата ще получи самолети и въоръжение „ей така“. Как въобще е възможно депутати откровено да лъжат и службите да не се задействат? Или поне СЕМ и КРС да им наложат глоби? Когато става дума за национаната ни сигурност ,струва ми се, трябва да сме безкомпромисни. Нека припомним и, че служебният кабинет на премира Гълъб Донев внесе промени в закона за корпоративното облагане и след прецизиране на този закон Лукойл ще започне да плаща данъци на България. Това е безспорен успех откъдето и да го погледнем.
Румен Радев успя да се наложи и като добър кадровик – Бойко Рашков, който Прзидента по-рано назначи в свой кабинет беше посочен като бъдещ шеф на КОНПИ, а служебният премиер Стефан Янев, назначен от Радев дори направи партия. Има разбира се още примери. Интерконекторът с Гърция бе завършен по време на служебен кабинет. Цените на горивата паднаха паднаха под 3лв. благодарение на добрия сговор между правителството на Петков и служебното на Радев след това.
Ако партиите продължат своето поведение както досега няма да се изненадам ако в един момент Президента Радев се превърне в единствено възможния политик, който да отключи „Шенгенската ключалка“.
