Снимка: Интернет
Материал на сайта Гласове
Изолиран от Запада заради войната си в Украйна, руският президент Владимир Путин вчера постигна дипломатическа победа, след като приветства лидерите на Китай, Индия и Република Южна Африка (РЮА) при откриването на среща на върха на страните с нововъзникващи пазари, които се стремят да възстановят баланса в световния ред, понастоящем доминиран от САЩ, пише в. „Ню Йорк Таймс“.
Путин, който не може да пътува свободно в чужбина заради заповедта за арест, издадена от Международния наказателен съд (МНС), имаше възможността да се представи като глобален държавен лидер, посрещайки личности като китайския президент Си Цзинпин и индийския премиер Нарендра Моди, пише още изданието.
Самолетът Си беше ескортиран от руски изтребител, преди да кацне в Казан, където го очакваше червен килим, почетен караул и жени в традиционни носии, носещи купища татарски сладкиши, известни като чакчак, допълва „Ню Йорк Таймс“.
„Това, че 22-ма лидери и представители на над 30 държави пристигнаха в Казан две години и половина след началото на войната, показва не само че Путин не е изолиран в международен план и че заповедта за арест на МНС има ограничено приложение. Това е също и знак, че войната в Украйна се е превърнала в една нова нормалност, приета е като характерна черта на международната реалност“, заяви пред „Ню Йорк таймс“ Хана Ноте от Центъра за изследване на неразпространението на оръжия за масово унищожение „Джеймс Мартин“ в Калифорния.
Въпреки всичко президентът Путин не успя да избяга от сянката на войната в Украйна, коментира американското издание.
„Ние поддържаме постоянен контакт във връзка с конфликта между Русия и Украйна“, каза индийският премиер пред руския президент. „Вярваме, че споровете трябва да се решават единствено по мирен път. Напълно подкрепяме усилията за бързо възстановяване на мира и стабилността“, допълни индийският лидер.
Това е втората визита на Моди в Русия за последните три месеца, но през август той посети и Украйна. Делхи помогна за укрепването на руската икономика чрез поръчки на петрол на понижени цени от руски компании, срещу които САЩ и Европа са наложили санкции, посочва „Ню Йорк Таймс“.
Някои държави, сред които Китай, Русия и Иран, искат да използват БРИКС, за да оспорят силата на САЩ и по-конкретно възможността им да налагат икономически санкции. Но други, като Индия и Бразилия, са по-заинтересовани от реформирането на международни институции като Световната банка и Международния валутен фонд така, че да обслужват по-добре нуждите на развиващия се свят, коментира американският вестник.
Иран оказва военна подкрепа на Русия за действията ѝ срещу Украйна, като доставя дронове за руската армия, пише в. „Берлинер моргенпост“. Пекин е най-важният съюзник на Москва. Китайският президент подкрепя Путин и позволи доставката на стоки, които биха могли да имат и военна употреба въпреки многократните предупреждения на Запада, а държави като Индия и Бразилия не се противопоставят твърдо на Русия, изброява изданието.
„Срещата на върха показва, че големите страни в Азия, Африка и Южна Америка не се придържат към западната гледна точка по отношение на войната в Украйна“, каза Щефан Майстер от Германския съвет за външни отношения (изследователски институт, базиран в Бон). Опитът на Запада да привлече тези държави на своя страна в конфликта не проработи. „За Запада просто вече не е възможно да убеди други държави да следват неговата политика. Виждаме границите на западната политика“, допълни Майстер, пред „Берлинер моргенпост“.
Индия и Бразилия по-рано предложиха да станат посредници за постигането на мир в Украйна, но това беше неприемливо за Киев, припомня германското издание.
Британският в. „Гардиън“ обръща внимание на усилията на някои страни от БРИКС да постигнат дедоларизация и разногласията, които възникват по този въпрос.
В разговор с Дилма Русев, президент на Новата банка за развитие (международна финансова институция на страните от БРИКС), вчера Путин заяви, че използването на местни валути вместо долар или евро „помага да се съхрани независимостта на икономическото развитие от политиката във възможно най-голяма степен“, посочва изданието.
Индия и Бразилия донякъде споделят желанието да се освободят от доминацията на долара, но не в степента, в която Китай или Русия желаят това, пише още „Гардиън“. Въпреки антизападната реторика, използвана в комюникетата от форума, бразилският президент Луиз Инасио Лула да Силва например настоя, че БРИКС „не са срещу никого“. Освен това Бразилия се противопоставя на приемането на Венецуела във формата, като тази позиция е свързана с усилията да се предотврати трансформацията му в изцяло антизападен съюз, посочва „Гардиън“. Венецуелският президент Николас Мадуро вчера пристигна в Казан, като участието му в срещата на върха не беше предварително обявено.
В. „Вашингтон пост“ също коментира разногласията между някои страни от БРИКС. „Много са нещата, които разделят основните политически играчи – от правителствените им системи, до географското им разположение и геополитическите и икономическите им интереси“, пише американският вестник. Страните от БРИКС „се различават в принципите си и в подхода си към горещи глобални въпроси като войните в Украйна и Газа и освен това не са изцяло обединени около някои по-широки амбиции, лансирани от лидери на блока, включително и преодоляването на зависимостта на световната търговия от американския долар и намаляването на специфичната заплаха, която представляват санкциите на САЩ“, посочва „Вашингтон пост“.
Американското сп. „Форин полиси“ анонсира някои ключови събития, които се очакват днес в Казан. Нарендра Моди ще разговаря със Си Цзинпин в кулоарите на срещата на върха, след като вчера Китай потвърди, че е постигнал споразумение с Индия за съвместно патрулиране по общата им спорна граница. Освен това иранският президент Масуд Пезешкиан се очаква да подпише с Москва споразумение за всеобхватно стратегическо партньорство, което да задълбочи отношенията на двете страни в областта на отбраната и военното дело.
